Графиня Дьо Шарни

37.В която говорят за неща, съвсем различни от ключарството

Само че този път Луи XVI изобщо не излезе от ковачницата по външното стълбище, което беше общо за целия персонал. Слезе по тайната стълба, за която знаеше само той. Тази стълба водеше в работния му кабинет.

Една маса в този работен кабинет беше покрита от огромна карта на Франция, което доказваше, че кралят неведнъж е проучвал най-късия и лесен път за напускане на кралството.

— Най-накрая — каза той, — ето ни сами, скъпи графе. Оставете ме най-напред да ви поздравя за ловкостта и да ви благодаря за вашата преданост.

— А на мен, сир — отвърна младежът, — ми позволете да се извиня пред Ваше Величество, че се осмелих, дори и за да му служа, да се появя облечен, както съм, и да си позволя да говоря, както говорих.

— Вие говорихте като добър благородник, скъпи Луи, и както и да сте облечен, под дрехите ви бие предано сърце. Но, хайде, нямаме време за губене. Никой, дори кралицата не знае за вашето присъствие тук, никой не ни чува, кажете ми бързо какво ви доведе при мен.

— Ваше Величество не е ли оказал на баща ми честта да изпрати при него един офицер от своите?

— Да, господин Дьо Шарни.

— Господин Дьо Шарни, така е. Той носеше едно писмо…

— Което няма никакво значение — прекъсна го кралят — и което е само въведение към устната заръка.

— Той изпълни тази устна заръка, сир, и за да бъде сигурно изпълнението й, по заповед на баща ми и с надеждата да говоря насаме с Ваше Величество, тръгнах за Париж.

— Тогава значи сте запознат с всичко?

— Известно ми е, че кралят в даден момент би искал да бъде сигурен, че му е възможно да напусне Франция.

— И че разчита на маркиз Дьо Буйе като на човека, който най-много може да му помогне в този проект.

— А баща ми е едновременно и много горд и много признателен за честта, която сте му оказали, сир.

— Да се върнем към основното. Какво казва той за плана?

— Че е рискован, че са нужни значителни предпазни мерки, но не е невъзможен.

— Най-напред — каза кралят, — за да може съдействието на господин Дьо Буйе да бъде най-ползотворно, което е сигурно при неговата вярност и преданост, не би ли било добре, освен губернаторството на Мец, да му бъде дадено и това на още няколко провинции и най-вече на Франш-Конте152?

— Това е и мнението на баща ми, сир, и съм щастлив, че кралят пръв изказа убеждението си по този въпрос. Маркизът се страхуваше такова искане да не бъде отдадено на личните му амбиции…

— Хайде де, нима не се познаваме с баща ви? Да видим сега дали ви е обяснил какво следва да се прави по-нататък?

— Преди всичко, сир, баща ми се страхува от едно нещо.

— От какво?

— От това, че повечето проекти са представени на Ваше Величество било от страна на Испания, било от страна на Империята, било от страна на емигрантите в Тюрен и че всички тези проекти си противоречат, а неговият не пропуска случайните обстоятелства, които минават за сметка на съдбата и които почти винаги са резултат от ревността или непредпазливостта на партиите.

— Скъпи Луи, обещавам ви да оставя всички около мене да плетат интриги. За партиите това е нужда. За моето положение е една необходимост. Докато умът на Лафайет и погледите на Събранието проследяват нишките, които нямат друга цел, освен да ги заблудят, ние, без други посветени, освен лицата, безусловно необходими за изпълнението на плана — все хора, за които сме сигурни, че можем да разчитаме на тях, — ще следваме пътя си толкова по-сигурно, колкото всичко е по-тайнствено.

— Сир, след като решихме този въпрос, ето какво моят баща има честта да предложи на Ваше Величество.

— Говорете — каза кралят, накланяйки се над картата на Франция, за да може да проследи с поглед различните проекти, които младият граф щеше да изложи с думи.

— Сир, има много неща, от които кралят може да се откаже.

— Разбира се.

— Кралят направил ли е избора си?

— Не още. Очаквах мнението на господин Дьо Буйе и предполагам, че ми го носите.

Младежът направи с глава знак, който изразяваше едновременно и почтителност и потвърждение.

— Говорете — каза Луи XVI.

— Най-напред, сир, имаме Безансон, чиято цитадела е твърде силен и удобен пункт, за да бъде събрана една армия, да бъде даден сигнал и да се протегне ръка на швейцарците. Швейцарците, заедно с армията, могат да минат през Бургундия, където роялистите са многобройни и оттам да тръгнат към Париж.

Кралят поклати глава, което значеше: „Бих предпочел нещо друго.“

Младият граф продължи:

— След това имаме Валансиен, сир, тоест такова място във Фландрия, където има сигурен гарнизон. Самият господин Дьо Буйе ще отиде там с войските, които са под негово командване, било преди, било след пристигането на краля.

Луи XVI направи второ движение с глава, което искаше да каже: „Друго, господине.“

— Кралят — продължи младежът — може още да излезе през Ардените153 или през австрийската част на Фландрия и да се върне след това през същата тази граница, отивайки на някое от местата, които господин Дьо Буйе ще получи под свое началство и където предварително ще има събрани войски.

— Ще ви кажа какво ме кара да ви разпитвам, ако, разбира се, нямате какво да добавите повече.

— Накрая кралят може да отиде направо в Седан или Монмеди. Там генералът, намирайки се в центъра на областта, която управлява, ще може да изпълни желанието на краля — било то да напусне Франция, ако му харесва, било да тръгне към Париж.

— Скъпи графе — каза кралят, — ще ви обясня с две думи това, което ме накара да отхвърля първите три предложения и което е причина вероятно да се спра на четвъртото. Най-напред Безансон е много далеч, следователно има много голям шанс да ме арестуват, преди да стигна. Валансиен се намира на добро разстояние и съм съгласен с вас относно прекрасния дух в този град. Но господин Рошамбо, който командва в Ено, сиреч пред портите му, е обхванат изцяло от демократичен дух. Що се отнася до това, да изляза през Ардените или през Фландрия и да се обърна към Австрия, не. Освен че не обичам Австрия, която се бърка в работите ни само за да ги оплете, сега си има главоболия с болестта на шурея ми, с войната с турците и бунтовете в Брабант154, та няма нужда да й давам още един повод за работа с Франция. Впрочем не бих искал да излизам от Франция. След като веднъж е излязъл от кралството си, един крал никога не знае дали ще се върне обратно. Вижте Чарлз II, вижте Джейкъб II — единият се върна чак след трийсет години, а другият не се върна никога. Не, аз предпочитам Монмеди. Монмеди се намира на приемливо разстояние и е в центъра на областта, командвана от баща ви… Кажете на маркиза, че изборът ми е направен и че ще се оттегля в Монмеди.

— Кралят окончателно ли се е решил на това бягство или това са още само планове? — реши се да попита младият граф.

— Скъпи Луи — отвърна Луи XVI, — още нищо не е решено и всичко зависи от обстоятелствата. Ако видя, че кралицата и децата ми са заплашени от нови опасности като тези, които ги заплашваха на пети и шести октомври, ще се реша, и кажете ясно на баща си, скъпи графе, че веднъж взето, решението ми ще бъде неоспоримо.

— А сега, сир — продължи младият граф, — ако ми бъде разрешено да изложа пред мъдростта на краля мнението на баща си относно начина на пътуването…

— О! Кажете, кажете!

— Неговото мнение е, че опасностите по пътя ще намалеят, ако се разделите.

— Обяснете ми.

— Сир, Ваше Величество тръгва в една посока с принцесата и госпожа Елизабет, докато кралицата тръгва в друга с господин дофина… и по такъв начин…

Кралят изобщо не остави господин Дьо Буйе да довърши фразата си.

— За това е безполезно да говорим, скъпи Луи — каза той, — в един тържествен момент с кралицата решихме да не се разделяме. Ако баща ви иска да ни спасява, да ни спасява всички заедно или да не се захваща изобщо.

Младият граф се поклони.

— Когато дойде моментът, кралят ще даде своите заповеди — каза той — и заповедите на краля ще бъдат изпълнени. Само че ще си позволя да отбележа, че ще бъде трудно да се намери кола, достатъчно голяма за Техни величества, техните августейши деца, госпожа Елизабет и двама или трима прислужници, които ще ги придружат, за да се чувстват удобно в нея.

— Изобщо не се безпокойте за това, скъпи Луи. Ще накарам да я изработят бързо. Това съм го предвидил…

— И още нещо, сир. Към Монмеди водят два пътя. Остава да ви попитам кой от тях двата ще пожелае да следва Ваше Величество, за да може да бъде проучен от доверен инженер.

— Имаме доверен инженер. Господин Дьо Шарни, който ни е изцяло предан, е направил картите на околностите на Шандернагор забележително вярно и талантливо. Колкото по-малко хора посвещаваме в тайната, толкова по-добре. В лицето на графа имаме съвсем изпитан, интелигентен и храбър служител, да си послужим с него. Що се отнася до пътя, както виждате, мисля по въпроса. След като предварително съм избрал Монмеди, значи двата пътя, които водят натам, са обозначени на тази карта.

— Има и трети, сир — каза почтително господин Дьо Буйе.

— Да, зная, този, който върви от Париж за Мец и който го оставяте, след като пресечете Вердюн, за да тръгнете по Мьоза, по пътя за Стеней, откъдето Монмеди е отдалечен само на три левги.

— Има и път през Реймс, Исле, Ретел и Стеней — каза младият граф достатъчно живо, за да може кралят да отбележи предпочитанието на събеседника си към този път.

— Аха! — каза кралят. — Изглежда, че предпочитате този път?

— О, не аз, сир! Опазил ме Господ да имам аз, който съм още почти дете, отговорността да дам мнение по такъв важен въпрос! Не, сир, това изобщо не е мое мнение, а мнение на баща ми и то се основава върху това, че местността, която пътят пресича, е бедна, почти пустинна и, следователно, изисква по-малко предпазни мерки. Той добави, че Роаял-Алеман, най-добрият полк в армията, може би единственият, който е останал напълно верен, е разквартируван в Стеней и след Исл или Ретел, може да бъде натоварен с ескорта на краля. Така ще се избегне опасността от твърде голямо раздвижване на войски.

— Да — прекъсна го кралят, — но ще минем през Реймс, където бях помазан и където първият срещнат ще ме познае… Не, скъпи графе, по този въпрос решението ми е взето.

И кралят произнесе тези думи толкова твърдо, че граф Луи изобщо не опита да се бори срещу решението.

— И така — попита той, — кралят е решил?…

— Ще мина по пътя за Шалон през Варен, като избегна Вердюн. Що се отнася до полковете, те ще бъдат разпределени в малките градчета, разположени между Монмеди и Шалон. Не виждам дори никакво затруднение — добави кралят — първият отряд да ме чака в последния град.

— Сир, когато стигнем до този въпрос — каза младият граф, — ще обсъдим докъде могат да рискуват тези полкове. Само нека кралят не забравя, че във Варен изобщо няма поща и пощенски коне.

— Харесва ми, че сте толкова добре осведомен, господин графе — каза кралят, смеейки се. — Това доказва, че сте работили сериозно по нашия проект. Но изобщо не се безпокойте за това — ще намерим начин да осигурим готови коне преди или след града.

— А сега, сир — каза младият граф, — сега, когато всичко вече е почти решено, ще ми разреши ли Негово Величество да му цитирам от името на моя баща няколко реда от един италиански автор, които са му се сторили толкова подходящи за положението, в което се намира кралят, че баща ми нареди да ги науча наизуст, за да мога да му ги кажа.

— Кажете ги, господине.

— Ето ги: „Отлагането е винаги вредно и никога обстоятелствата не са изцяло благоприятни във всички работи, които предприемаме — така че, ако се очаква съвършената възможност, никога няма да се предприеме нещо, или ако се предприеме, често завършва твърде зле.“ Това са автентични думи на автора, сир.

— Да, господине, и този автор е Макиавели. Повярвайте ми, ще ги взема под… Но ш-ш-т! Чувам стъпки по стълбите… Това е Гамен, който слиза. Хайде да тръгваме преди него, за да не види, че сме били заети с нещо съвсем различно от сглобяването на шкафа.

При тези думи кралят отвори вратата на тайната стълба. Точно навреме, ключарят бе на последното стъпало, с ключалка в ръка.