Отмъстителят

12

Хънтър и Гарсия последваха съдебната лекарка. Минаха през двойни люлеещи се врати и тръгнаха по широк коридор с продълговати лампи на тавана и лъскав под.

Посрещна ги студен мирис на антисептик, който се задържа във въздуха и раздразни ноздрите им.

Робърт мразеше тази миризма. Колкото и пъти да беше минавал по тези коридори, той не можеше да свикне с нея. Дискретно се почеса по носа и се постара да диша само през устата.

Тримата минаха покрай две затворени врати с прозорчета от матирано стъкло в лявата страна на коридора и в дъното завиха надясно и продължиха по втори, по-тесен коридор. Там видяха трима лаборанти, също с бели престилки, които стояха до кафемашината и не им обърнаха внимание.

След това влязоха през други двойни люлеещи се врати и се наложи да долепят гръб до стената и да изчакат да мине санитар с количка. Тялото на количката беше покрито с бял памучен чаршаф. Върху торса беше сложена кутия с епруветки, съдържащи кръв и урина.

Гарсия направи гримаса и отмести поглед встрани.

Най-после стигнаха до малко преддверие в дъното на коридора. Пред тях имаше други двойни врати с прозорчета от матирано стъкло. Над вратите имаше табелка, на която с големи черни букви пишеше „Зала за аутопсии номер едно“.

— Пристигнахме — каза доктор Хоув и набра шестцифрен код на клавиатурата вдясно от вратата, която избръмча силно и после се отвори със съскане като херметически люк.

Повечето хора, които не са били в зала за аутопсии, мислят, че там въздухът е натежал от мирис на формалдехид — нещо, което мнозина свързват с биомедицински лаборатории и съхраняване на труп или части от него, човешки или животински. Хънтър обаче долови лека миризма на антисептик и индустриален сапун. Температурата в залите за аутопсии е няколко градуса по-ниска от онази, която обикновено се смята за нормална. Неподготвеният посетител би се разтреперил за няколко минути само от температурата.

Залата беше сравнително просторна. На западната стена имаше голям двоен умивалник, а до него — метален тезгях с множество инструменти. До северната стена бяха наредени три празни колички с носилки. В средата на стаята бяха поставени две маси за аутопсии от неръждаема стомана. Трупът на по-далечната беше покрит с бял чаршаф. На тавана над масата бяха окачени мощни, кръгли халогенни лампи.

Доктор Хоув надяна хирургични ръкавици и се приближи до масата. Детективите я последваха и също си взеха латексови ръкавици.

Патоанатомът застана до масата и дръпна чаршафа, разкривайки голото тяло на Никол Уилсън. Кожата на жертвата беше започнала да придобива блед, призрачен оттенък. Очите ѝ бяха хлътнали още по-навътре в очните ябълки и тънките ѝ устни бяха изгубили цвета си. Косата ѝ изглеждаше мокра и мазна и част от нея беше залепнала от двете страни на лицето ѝ. Ясно се виждаше Y-образният разрез, който започваше от раменете, спускаше се надолу между гърдите и корема и свършваше в долната точка на гръдната кост. На главата ѝ беше направен втори голям разрез, за да се отвори черепът, което показваше, че е прегледан мозъкът ѝ. На Хънтър това му се стори странно, но знаеше, че съдебният лекар ще го обясни. Двата разреза бяха зашити с дебел, черен хирургичен конец. Всичко това придаваше на Никол вид на страховит пластмасов манекен, съвсем различен от човека, който някога е била.

Хънтър и Гарсия се спогледаха и после отново се втренчиха в трупа. Не ги изненадаха двата грозни разреза, нито грубите, подобни на тръни шевове с черен конец. Бяха ги виждали много пъти. Те се изумиха от невероятния брой отворени рани, с които бяха осеяни торсът и бедрата на жертвата. Всичките, изглежда, бяха пресни порязвания, вероятно на не повече от три-четири дни, различни по размери и ориентация — някои бяха хоризонтални, други диагонални, трети отвесни.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Гарсия.

— Да — съгласи се доктор Хоув. — И аз се изненадах като теб, когато съблякох трупа, за да го подготвя за аутопсия.

Двамата детективи се приближиха до масата и се наведоха, за да разгледат по-добре порязванията.

— Тук има комбинация от два вида наранявания — заяви патоанатомът. — Както виждате, всичките са различни по размери. Най-малкото е дълго малко повече от два и половина сантиметра, а най-голямото достига близо четиринайсет сантиметра. Няма две порязвания с еднаква дължина.

Каролин сложи пръсти от двете страни на едната рана, стисна я и я отвори.

— Никоя от раните не е достатъчно дълбока, за да засегне главен орган, артерия или вена.

Тя повтори процеса с още две рани.

— Всичките са повърхностни.

— Жертвата е била изтезавана — отбеляза Гарсия.

— Несъмнено — потвърди доктор Хоув.

— Ти каза, че има комбинация от два вида рани, докторе. Какво имаш предвид? — попита Хънтър.

Съдебният лекар повдигна рамене и наклони глава.

— По-точно, не два вида рани, а рани, нанесени с два различни инструмента.

Карлос се премести по дължината на масата за аутопсии.

— Някои, като например тази — Каролин посочи диагонална рана точно над зърното на дясната гърда на трупа, дълга около осем сантиметра, — са направени с остър като лазер инструмент. Може би с кухненски нож или хирургичен скалпел. Много чисто направен разрез. Няма назъбени краища. По-нататъшният анализ показа, че някои рани, причинени от този инструмент, са направени отдясно наляво, а други — отляво надясно. Онези, които не са хоризонтални по ориентация, също се различават. Някои са направени започвайки от най-високата точка и спускайки се надолу, а други — точно обратното. — Доктор Хоув придвижи показалеца си от най-долната точка на раната до най-горната. — Това прави невъзможно за нас да определим дали нападателят си служи с дясната или с лявата ръка. На мен ми се струва, че убиецът се е забавлявал. Доставяло му е удоволствие да изтезава жертвата.

Вниманието на двамата детективи беше приковано в трупа.

— Не е бързал — добави Хънтър, проследявайки с поглед порязванията. — За него е било като да нанася щрихи върху платно.

— Няма съмнение, че е действал спокойно — потвърди доктор Хоув. — Както казах, някои порязвания са направени с много остър инструмент, но не всички. — Тя насочи вниманието им към долната половина на тялото. — Като повечето рани, нанесени на краката и гърба.

Робърт пристъпи напред, за да разгледа по-отблизо раните върху бедрата на мъртвата жена. Детективите не се изненадаха, когато чуха, че жертвата има порязвания и по гърба.

— Тези порязвания не са направени с остър инструмент — продължи патоанатомът.

— А какво е било използвано? — попита Карлос.

— Камшик — отговори Хънтър, който беше виждал подобни наранявания и преди.

— Точно така — потвърди съдебният лекар. — Но не такъв, какъвто се използва при сексуални игри, а тежък камшик от волска кожа, с какъвто укротяват животни. На жертвата са били нанесени шейсет удара. Преброих ги два пъти. Но са били експертно контролирани. Достатъчно силни да разкъсат кожата и да причинят силна болка, но и достатъчно леки, за да не порежат дълбоко плътта и да предизвикат обилно кървене. Това несъмнено би накарало жертвата да изпада често в безсъзнание. Извършителят не го е искал. Същото ниво на контрол е било приложено и към острите като лазер порязвания, които също са шейсет — достатъчно силни да пробият кожата, да разкъсат плътта и да причинят болка, но и достатъчно леки да не предизвикат обилно кървене. — Доктор Хоув вдигна пръст, за да наблегне на следващата си забележка. — Интересното е, че оздравителният напредък леко се различава между различните серии рани.

— Серии рани? Какво имаш предвид, докторе? — попита Гарсия.

— Предната страна на торса, задната страна на торса, предната страна на краката, задната страна на краката и хълбоците. — Патоанатомът замълча за момент. Думите ѝ се задържаха като дим във въздуха. — И това означава, че са били нанесени по различно време, по всяка вероятност през деня. Според мен жертвата е била налагана с камшик и изтезавана в продължение на пет дни.

— Била ли е сексуално насилвана? — попита Хънтър.

— Многократно. Но за наш лош късмет, насилникът е внимавал и се е пазил. Не открих следи от семенна течност, чужда кръв или други телесни течности.

Тримата замълчаха в знак на почит към страданията на младата жена.

Робърт се приближи до мястото, където беше застанал Карлос, и се наведе да разгледа по-отблизо шията на жертвата.

— Не открих следи, че е била удушена — добави съдебният лекар, предугаждайки въпроса на Хънтър. — Рентгенът не разкри счупени кости. Токсикологичният анализ ще бъде готов след един-два дни и ако убиецът ѝ е дал някакви опиати преди смъртта, скоро трябва да получим резултат за него, но няма да има положителен резултат от отравяне. Тя не е умряла от това.

— Тогава каква е причината за смъртта, докторе? — попита Гарсия.

— След минутка ще стигна дотам, Карлос — отвърна Каролин и после насочи вниманието им към белезите по китките, глезените и лицето на трупа. — Първо нека ви посоча една особеност. Тези белези показват, че жената е била много стегнато завързана и доста дълго време. Със сигурност е била изтезавана и насилвана. Китките ѝ са били завързани с някакво тънко въже, вероятно найлоново, каквото лесно може да се купи от много магазини. Не намерих обаче остатъци, които да изследвам, затова изказвам само предположение, основаващо се на опита ми.

— На китките? — намръщи се Гарсия.

Доктор Хоув кимна.

— И това имах предвид, когато казах особеност. Похитителят е използвал други средства за възпиране на движенията — по-яки, плътни и дебели. Съдейки по следите, оставени по глезените ѝ, бих казала, че е използвал метална верига.

— И защо е използвал два различни вида средства? — попита Карлос.

Погледът на съдебния лекар обходи безцелно стаята, сякаш се опитваше да подмине въпроса.

— Още изтезания — отговори тя. — Такива каквито не се виждат външно.

Гарсия вдигна ръка.

— Искаш да кажеш, че са били увредени и вътрешните ѝ органи? От изтезанията?

— Увреден е само един — отвърна патоанатомът. — И това най-после ни довежда до причината за смъртта, която ме озадачаваше през цялото време на аутопсията, докато не прегледах мозъка.

Думите на Каролин сякаш изстудиха още повече въздуха в залата за аутопсии.

— Мозъкът ѝ е бил увреден? — попита Карлос и погледна към главата на Никол. — Без видима външна травма? Наранен ли е черепът?

— Не, черепът е непокътнат.

Гарсия озадачено повдигна вежди.

Доктор Хоув взе два листа хартия от масата с инструментите зад нея и даде по един на детективите.

— Причината за смъртта е едем или оток на мозъка.

Карлос погледна листа и свъси чело.

— Чакай малко, докторе. Едемът не е ли някакво подуване?

— Подуването е последица от едема — поясни Каролин. — По-точно едемът е прекомерно натрупване на течност в телесните тъкани, което често причинява оток и други увреждания. Най-често се среща в краката и глезените, но може да се появи нанякъде в тялото — в белите дробове, очите, коленете, ръцете и в редки случаи, в мозъка.

— Искаш да кажеш, че мозъкът ѝ се е подул от свръхголямо количество течност? — попита Гарсия.

— Точно така.

— Каква течност?

— Собствената ѝ кръв.