Отмъстителят

48

Наближаваше обяд, когато Гарсия се върна в сградата на Главното управление на полицията. Над Централен Лос Анджелис се бяха събрали няколко бели облака, предоставяйки така необходимия отдих от неспирната лятна жега, макар и само под формата на няколко разпръснати сенки.

— Може би направихме малък пробив — оживено каза той, щом влезе в кабинета.

Хънтър, който седеше зад бюрото си и преглеждаше досиета, спря да работи и се обърна към партньора си.

Карлос веднага му разказа за пътника, който беше привлякъл вниманието на Шарън Барнард на сутрешния полет.

— Оперативният отдел вече действа — добави той. — Свързват се с „Американ Еърлайнс“ и Федералната авиационна администрация и искат списъците с пътниците на двата полета. — Гарсия вдигна ръка. — Да, сигурен съм, че ако е бил нашият човек, той несъмнено е използвал фалшиво име и вероятно се е дегизирал, но ако установим, че наистина е бил той, чрез списъка може да се свържем с пътника, който е седял до него. Може би той или тя е забелязал нещо, което Том Хобс е пропуснал. Освен това — развълнува се още повече Карлос и повдигна вежди — Международното летище на Лос Анджелис е пълно с камери, включително в коридорите за транзитни пътници. Ако този човек е убиецът, все ще има заснети кадри.

Гарсия беше толкова съсредоточен във вероятността за евентуален пробив, колкото и да е малка, че не беше забелязал прозрачното найлоново пликче за веществени доказателства на бюрото на Хънтър. Той млъкна и протегна врат.

В пликчето беше кафявият хартиен плик, който беше пъхнат под вратата на Робърт рано сутринта.

Карлос се премести, за да го види по-добре, и в същия миг затаи дъх. Не беше необходимо да сравнява почерка, за да се досети от кого е.

— Какво е това, по дяволите?

— Точно каквото си мислиш. — Хънтър плъзна плика към партньора си.

— Тук ли беше донесено? — попита Гарсия, без да посяга да го вземе.

— Не. Някой го пъхна под вратата ми снощи.

Карлос го погледна недоумяващо, сякаш в думите му нямаше логика.

— Под твоята врата? Вратата на твоя апартамент?

Приятелят му потвърди, като кимна.

— Някой го е пъхнал под вратата ти? Кой?

Робърт поклати глава.

— Когато забелязах плика, човекът отдавна беше изчезнал.

— Убиецът?

— Не се сещам за друг, а ти?

— Мамка му, Робърт! Казваш, че убиецът е идвал до апартамента ти, за да пусне това? Стоял е пред вратата ти?

Хънтър пак кимна, този път по-унило:

— Да, така изглежда.

Гарсия прокара пръсти през косата си.

— Какво става, Робърт? Защо, по дяволите? Защо го е направил?

— Имам подозрения защо, но първо искам да прочетеш бележката и да ми кажеш какво мислиш.

Въпреки че разследването все още не беше в новините, не би било трудно убиецът да научи адреса на Хънтър. Трябваше само да се обади в Главното управление на полицията и да попита кой детектив води разследването. Щом научеше името на Хънтър, намирането на адреса не би му отнело повече от пет минути.

— Видяха ли го криминалистите?

— Още не — отвърна Робърт. — Исках първо да го прочетеш ти.

— Добре. — Карлос взе пликчето и се приближи до бюрото си. Седна, издърпа най-горното чекмедже вдясно и извади ръкавици. Надяна ги и насочи цялото си внимание към плика и съдържанието му.