Отмъстителят

23

Барбара взе прозрачното найлоново пликче, което гледаше, когато детективите влязоха в кабинета ѝ преди няколко минути. Вътре имаше моментална снимка с размери десет на петнайсет сантиметра. Тя им я показа.

— Ето, вижте.

Карлос взе пликчето и го обърна така, че да види изображението. Снимката беше на Никол Уилсън.

— Какво е това, по дяволите? — Той погледна партньора си за частица от секундата и после отново се загледа във фотографията. — Как попадна у теб?

Капитан Блейк се подпря на бюрото си.

— Изпратили са я на кмета.

Двамата детективи се спогледаха разтревожено.

— На кмета?

— Да. Получил я по-рано тази сутрин по „ФедЕкс“. — Барбара взе второ найлоново пликче и го даде на Карлос. — Както виждате, маркирано е като „спешно — лично и поверително“.

Хънтър и Гарсия погледнаха опаковката от „ФедЕкс“.

— Тайлър Джордан?

— Фалшиво име, както може можеше да се очаква — отговори капитан Блейк. — И фалшив адрес. На затворен, закован с дъски магазин. Всичко останало трябва да се провери.

— Кметът познавал ли е Никол Уилсън?

Барбара поклати глава.

— Според него никога не я бил виждал. Но всички знаем, че обществената безопасност винаги е била на първо място в кампанията на кмета Бейли, затова щом видял снимката, позвънил на директора на полицията Брако. Брако излезе от кабинета ми пет минути преди вие да влезете. Така получих тези неща. Той искаше незабавно да ги предам в лабораторията, но аз реших, че първо трябва да ги видите вие.

— Директорът знае ли, че трупът на Никол Уилсън е намерен тази сутрин? — попита Робърт.

— Вече знае. — Тя млъкна и въздъхна дълбоко. — Но това не е всичко.

Хънтър и Гарсия отново насочиха вниманието от снимката и опаковката от „ФедЕкс“ към шефката си. Барбара пак взе нещо от бюрото си — трето прозрачно найлоново пликче.

— Снимката е придружена от бележка — каза тя и подаде пликчето на Робърт.

Белият лист хартия в пликчето имаше ръб в средата, където беше прегънат на две. Също като в бележката, намерена в гърлото на Никол Уилсън, думите бяха написани на ръка, но този път не с кръв. Убиецът беше използвал червена химикалка.

— Господи — възкликна Гарсия, след като прочете бележката два пъти.

— И от онова, което ми разказахте дотук — добави капитан Блейк, — може да бъдем сигурни, че този човек не блъфира.

В стаята настъпи мълчание. Карлос го наруши пръв:

— Не разбирам защо на кмета? В бележката се споменава за правораздавателни агенции като ФБР и нас, които нямат нищо общо с канцеларията на кмета. И щом Бейли не познава Никол Уилсън, защо ще му изпраща снимката ѝ и бележката? Защо убиецът не ги е изпратил направо тук, в Главното управление на полицията, или на директора Брако?

— И аз си задавам същия въпрос — каза капитан Блейк. — И при съвременните технологии защо ги е изпратил по пощата, а не с имейл?

— По две причини — отговори Хънтър, чието внимание все още беше приковано в бележката. — Ако убиецът ги беше изпратил с имейл, нямаше да има гаранция, че кметът ще ги получи. Подобни неща може лесно да бъдат автоматично маркирани като спам или реклами от някоя защитна програма и да бъдат напълно пренебрегнати, без никой да ги отвори. Убиецът не би поел този риск.

Барбара кимна в знак на съгласие.

— А втората причина?

— Ефектът на шока. Достоверността. Да види написана на ръка, автентична бележка и моментална снимка, две осезаеми, материални неща, които кметът може да държи в ръката си, нанася много по-силен удар от нещо, което може само да види на екрана на компютъра си. Това прави заплахата много по-реална. Това е и причината убиецът да използва моментална вместо обикновена снимка.

Гарсия кимна.

— Снимка, изпратена с прикачен файл, може да е изменена с Фотошоп до последния пиксел, докато моменталната снимка не може да се пипне. Както каза Робърт, това придава достоверност на убиеца.

— Добре — съгласи се капитан Блейк. — Но защо ще ги изпраща на кмета?

— Настойчивост — отвърна Хънтър. — Ако пакетът, беше пристигнал направо тук, в Главното управление на полицията и в твоя кабинет, ти щеше ли да уведомиш директора Брако или кмета?

— Не, разбира се.

Робърт кимна.

— А ако пратката беше отишла направо в кабинета на директора Брако, мислиш ли, че той щеше да информира кмета?

Барбара разбра логиката на Хънтър.

— Не — съгласи се тя. — Не е необходимо да безпокои кмета. Но като я изпраща на кмета, при това няколко седмици преди изборите, задействайки паническа верижна реакция по йерархията, кметът, който е вманиачен по безопасността на гражданите, предава проблема на директора на полицията, който го съобщава на мен.

— Както казах, този човек има изключително самочувствие и иска да играе, но държи да е сигурен, че играе срещу правилните опоненти. Както е написал в бележката си — елитът на най-добрите, защото според него той не заслужава нищо по-малко. Ангажирането на кмета ще гарантира, че извършителят ще получи каквото иска.

— Е, провървя му — каза капитан Блейк и отиде зад бюрото си, — защото се предполага, че вие двамата сте най-добрите, с които разполагам.