Отмъстителят

39

— Какво беше това? — попита Гарсия партньора си, когато двамата детективи се присъединиха към полицай Удс до черно-бялата му патрулна кола.

— Нищо. Само се опитах да дам съвет на хлапето — отвърна Хънтър.

— Добре — рече Удс, след като записа нещо в тефтерчето си.

— Току-що говорих с Оперативния отдел. Преди да отидете там, ги помолих да проверят казаното от Марлон. Това беше информацията, която чаках.

Хънтър и Гарсия останаха приятно изненадани от подхода на полицай Удс. Повечето ченгета оставяха всички проверки на детективите.

— И какво? — попита Карлос.

— Вие ми кажете. — Удс започна да чете от записките си. — Миналия месец наистина е имало повреда в телефонните линии.

„АТ&Т“ изпратили двама инженери да ги оправят на дванайсети и да, имали са камион с кран с кош. Проблемът бил отстранен същия ден. Оттогава „AT&T“ не са получавали други сигнали за повреди и не знаят да е имало други неизправности с телефонните линии в този район. Освен това казаха, че не са изпращали тук други инженери да проверяват пак линиите. Нито на четиринайсети миналия месец, нито по някое друго време след ремонта, включително миналата седмица.

— И не може да е била друга телефонна компания? — попита Гарсия.

— Не — отговори Удс. — Никой друг доставчик не обслужва този район. — Той затвори тефтерчето си. — Изглежда, се сдобихте със загадъчен телефонен инженер.

— Марлон каза, че са работили на телефонния стълб пред имота на номер № 8456 — рече Хънтър, поглеждайки на север.

— Точно така — потвърди полицаят. — Онзи там на ъгъла. — Посочи телефонния стълб с формата на буквата „Т“ точно пред едноетажна къща с бяла фасада, която се намираше там, където Алънуд Роуд рязко завиваше наляво, на трийсетина метра от мястото, където стояха.

Двамата детективи се приближиха да огледат по-добре стълба. Полицай Удс ги последва.

Телефонният стълб беше обикновен на външен вид, кафяв на цвят и направен от жълт бор, висок десет-дванайсет метра. През него минаваха общо седем телефонни кабела — пет на самия връх, по хоризонталната права на буквата „Т“, а останалите — на метър и нещо под горните пет, по дългата отвесна права.

Хънтър и Гарсия гледаха стълба десетина секунди и после едновременно стигнаха до едно и също заключение.

За да стигне първия кабел, инженерът е трябвало да изкатери девет-десет метра. Нищо чудно, че инженерите от „AT&T“ бяха използвали кран с кош, за да стигнат дотам.

От друга страна, един-единствен инженер, дори с телескопична стълба, би бил изправен пред много трудна и опасна задача.

Хънтър заобиколи стълба и го огледа от всички страни.

— Цялата улица ли обслужват тези кабели? — попита Гарсия, все още гледайки горната част на стълба.

— Не съм сигурен, но предполагам, че е така — отвърна Удс, който наблюдаваше двамата детективи.

— Мислиш ли, че е бил той? — обърна се Карлос към партньора си.

Робърт спря и погледна на север, където пътят завиваше наляво и изчезваше зад имота на номер 8456.

Гарсия зачака.

След това Хънтър погледна на юг, към къщите на семейство Слоун и семейство Бенет. Ако Марлон беше на прозореца на стаята си, Робърт не можеше да го види. Ъгълът на прозореца по отношение на позицията на стълба, съчетан с начина, по който светлината се отразяваше в стъклото, не позволяваше на никого, застанал на стълба, да види вътре през него.

— Да — отговори Хънтър. — Мисля, че е бил той.

Карлос отмести поглед към телефонните кабели.

— Мислиш ли, че е подслушвал телефонните линии?

Робърт отново вдигна глава към върха на стълба.

— Не е имало причина да го прави — отговори. — Ако го е искал, тогава би било много по-лесно и по-малко рисковано да го направи чрез разпределителната кутия.

— Значи смятате, че загадъчният телефонен инженер е бил вашият човек? Какво е правил на телефонния стълб? — попита Удс.

Хънтър отново погледна на север. Покрай стълба пътят рязко завиваше наляво и изчезваше зад къщата, пред която стояха, закривайки изгледа. От мястото, където стоеше, не виждаше други къщи и това означаваше, че и хората в тях не могат да го видят. Той се обърна и погледна на юг. От тази точка имаше открита и ясна гледка към всяка къща на Алънуд Роуд, включително дома на семейство Бенет.

Хънтър най-после отговори на въпроса на полицай Удс с друг въпрос.

— Колко трудно мислите, че е някой да постави камера там горе?