Хънтър не можеше да си спомни да е отговарял толкова бързо на обаждане. Той се втурна към бюрото си и протегна ръка към телефона.
— Детектив Хънтър, отдел „Обири и убийства“.
— Детектив — обади се мъжки глас от другия край на линията. — Брайън е.
На Робърт му отне секунда, докато свърже името с гласа и после двете с лице.
— Доктор Брайън Снайдър от отдел „Научни разследвания“ — поясни криминалистът, долавяйки колебанието му.
Може би на Робърт му беше отнело повече от секунда.
Гарсия погледна озадачено партньора си.
— Докторе — каза Хънтър и поклати глава към Карлос. — Разбира се. Съжалявам. Утрото беше наситено със събития.
— Открихте ли заподозрения? — развълнувано попита Снайдър.
— Още не, но се надяваме. Имаш ли нещо за нас?
— Да. Резултатите от анализа на почерка.
— Добре. Един момент, ще те включа на високоговорител. — Хънтър натисна съответния бутон на телефона на бюрото си.
Карлос пристъпи по-близо.
— И така — започна доктор Снайдър. — Графолозите се нуждаят от средно тринайсет до петнайсет различни букви от двайсет и шестте в английската азбука, за да постигнат сто процента позитивно съвпадение. Знаете, че написаното в кибрита, който ми дадохте — мидазолам, 2,5 мг — съдържа само осем различни букви и две цифри.
Гарсия погледна Хънтър.
— За нас, за да постигнем това безспорно позитивно съвпадение, ще трябва да намерите нещо друго написано.
— Ами — намеси се Карлос, преди Снайдър да продължи, — засега това е изключено, докторе. А някакво частично потвърждение?
— Тъкмо щях да стигна дотам.
— О, извинявай — рече Гарсия, вдигна ръце и използва извинението на Робърт. — Утрото беше наситено със събития.
— Нашият графолог каза, че макар официално да не може да го потвърди като сто процента съвпадение, съдейки по анализа на някои букви и начина, по който са свързани една с друга, би заложил професионалната си репутация, че човекът, написал лекарството, е и авторът на бележките. Накратко, той е убиецът, когото търсите.