82

Хънтър кара почти час, когато най-после забеляза тесния черен път, скрит в храстите вляво от шосето, по което се движеше! Нямаше пътни знаци, никакви указания и осветление и дори някой, който го търсеше. Хънтър лесно можеше да го подмине. И Робърт го направи. Той мина два пъти по същата отсечка на шосето, преди най-после да забележи пролуката в храстите.

Спря и насочи фаровете на колата към нея.

— Това ли е? — запита се той и се наведе напред към волана. — Сигурно е това. Тук няма нищо друго.

Отклони се от шосето и колата му изчезна сред храстите, сякаш я погълна нощта.

Неравният път беше осеян с грапавини и дупки и това, заедно с непрогледния мрак, го принуди да намали скоростта до напрегнато пълзене. След около хиляда и двеста метра и два завоя, единият наляво, а другият надясно, храстите и шубраците от двете страни на пътя оредяха и отстъпиха пред безкрайни полета от пясък, кактуси ескобария и пустинен невен.

Хънтър продължи да кара, като внимаваше да избягва големите дупки. Малките бяха неизбежни. Имаше ги навсякъде по пътя.

След още осемстотин метра пътят пак зави наляво и се отправи нагоре по малък хълм. Докато се спускаше надолу от другата страна, растителността отново се промени. Невенът изчезна и се появиха дървета късолистна юка и пустинни върби. Все още преобладаваха пясък и кактуси ескобария. Докато заобикаляше една по-гъста група кактуси, му се стори, че съзря нещо в далечината. Някаква огромна сянка. Той веднага удари спирачки и изгаси фаровете. Извади бинокъла от жабката и слезе от колата.

За лош късмет нощта беше облачна и безлунна. Нямаше и звезди и беше твърде тъмно да види нещо от мястото, където стоеше. Робърт потърси някакво възвишение и когато не намери, се покачи на покрива на колата.

Пак не видя нищо.

Трябваше да се приближи.

Хънтър се качи в буика си и потегли с изгасени фарове, този път още по-бавно отпреди. Измина четиристотин метра, спря, слезе от колата и внимателно огледа терена.

Нищо вдясно от него.

Нищо право пред него.

Нищо… Той се наведе напред. Ето. Отпред и малко вляво.

Загрузка...