Отмъстителят - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Крис Картър (16) #16

16

Погледът на Гарсия се задържа още малко на доклада на диспечера и после се отправи към лицето на Хънтър.

— Добре — каза той. — Трябва да чуем обаждането.

Робърт кимна и погледна хондата на Карлос. Можеха да получат достъп до обаждането чрез полицейския компютър в нея. Двамата бързо тръгнаха към колата.

След като смени няколко екрана, Гарсия най-после намери дневника на спешната линия.

— Ето го — каза той и щракна два пъти на иконата на звуковия файл.

ДИСПЕЧЕР (женски глас): 911, какъв е спешният случай?

МЪЖКИ ГЛАС: Ами, мисля, че току-що попаднах на труп. Тя изглежда мъртва.

Гласът звучеше малко забързано, но не точно нервно.

ДИСПЕЧЕР: Казвате, че сте попаднали на човешки труп?

Чу се тракане по клавиатура.

МЪЖКИ ГЛАС: Точно така. Карах велосипеда си и после изведнъж я видях да лежи на тревата.

ДИСПЕЧЕР: Не мърда ли изобщо?

МЪЖКИ ГЛАС: Казвам ви, тя изглежда мъртва.

ДИСПЕЧЕР: Ваша приятелка ли е? Знаете ли името ѝ?

МЪЖКИ ГЛАС: Не, не съм я виждал преди.

ДИСПЕЧЕР: Добре. Бихте ли ми казали къде се намирате?

МЪЖКИ ГЛАС: Да. Карах велосипед на север по Пършинг Драйв, близо до Международното летище, покрай водопречиствателната станция „Хиперион“.

Последва мълчание, докато диспечерът чакаше обаждащият се да продължи, но той не добави нищо повече.

ДИСПЕЧЕР: Добре, но може ли да бъдете малко по-конкретен? Пършинг Драйв е доста дълго шосе.

МЪЖКИ ГЛАС: Щом минете покрай водопречиствателната станция, тръгвате на север. Вляво има голямо поле, пълно с дървета. Тя е на тревата до дърво, което е малко отдалечено от другите. Бих казал на… може би на триста метра след станцията.

ДИСПЕЧЕР: Опитахте ли се да говорите с нея или да я свестите? Може да е била уморена или да е пийнала повечко и да е заспала под дървото? Виждате ли бутилки алкохол до нея? Някакви следи от повърнато върху дрехите ѝ или на земята, където лежи тя?

МЪЖКИ ГЛАС: Не съм я докосвал и вие не ме слушате.

Гласът му стана малко по-раздразнителен. Той произнесе много бавно последните три думи:

МЪЖКИ ГЛАС: Тя изглежда мъртва.

ДИСПЕЧЕР: Да, господине, слушам ви. Трябва да преценя каква кола да изпратя. Виждате ли кръв наоколо или по нея?

МЪЖКИ ГЛАС: Не виждам кръв.

ДИСПЕЧЕР: Добре. И сте сигурен, че тя не диша, така ли? Може ли да проверите дали има пулс?

МЪЖКИ ГЛАС: Не, няма да докосна труп. Вижте, трябва да изпратите полицията тук. Бързо.

ДИСПЕЧЕР: Те вече идват и скоро ще бъдат при вас. Бихте ли ми казали името си…

Линията прекъсна.

* * *

Хънтър и Гарсия се спогледаха.

— Искам да изслушам още веднъж записа — заяви Карлос и пак щракна два пъти на иконата на звуковия файл. Излетя още един самолет и той увеличи звука.

Робърт погледна часовника си, облегна се назад и затвори очи, но вниманието му вече не беше съсредоточено върху диалога.

Записът свърши и Карлос изпусна затаения си дъх.

— Нещо не се връзва — отбеляза той.

Хънтър отново погледна часовника си.

— Нощем дори Супермен не може да забележи труп от това разстояние — продължи Гарсия. — Няма как велосипедист да я е видял чак оттам.

— Особено след като обаждането не е направено оттук.

Гарсия се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— От записа липсва нещо, Карлос.

Погледът на Гарсия стана по-целенасочен и той инстинктивно се втренчи в компютъра на таблото на колата и иконата на звуковия файл.

По пистата потегли боинг 767 и Карлос осъзна какво пропуска.

— Няма фонов шум от самолети — каза той.

Намираха се близо до Международното летище на Лос Анджелис, третото най-оживено летище в САЩ, където денонощно излитаха и кацаха самолети на всеки четирийсет до шейсет секунди. Ревът на моторите беше постоянен. Чуваше се дори при затворени прозорци. Хънтър беше измерил времето. Обаждането беше продължило една минута четирийсет и две секунди. Дори нощем, когато въздушният трафик не беше толкова интензивен, те трябваше да чуят най-малко два самолета, които излитат или кацат.

— Няма шум от самолети — потвърди Хънтър.

— Копеле! — възкликна Гарсия и изключи стереоуредбата на колата.

— Както ти каза, този човек е много самоуверен. — Робърт наклони глава на една страна. — И иска да играе.

— Обадил се е убиецът. Трябва ни копие от записа за аудио специалистите.

Хънтър се съгласи.

Карлос погледна партньора си.

— Но няма да научим нищо от него, нали?

— Така мисля — потвърди Робърт. — Ако научим нещо, това ще бъде само защото убиецът е искал.