Отмъстителят

81

Гарсия се беше прибрал вкъщи към девет и петнайсет вечерта. Обади се на Ана от Управлението и за пореден път ѝ каза, че няма да се върне навреме за вечеря. Както винаги, тя отвърна, че няма проблем. И без това не смятала да си ляга рано и щяла да претопли яденето, когато Карлос се върне, за да вечерят заедно.

Те бяха заедно от последната им година в гимназията и дори да беше търсил, Карлос нямаше да намери съпруга, която да го подкрепя повече от нея. Ана знаеше колко много обича работата си той. Виждаше го колко усилено работи. Тя разбираше всеотдайността и жертвите, съпътстващи труда на детектива в град като Лос Анджелис, и напълно ги приемаше. Но въпреки невероятната ѝ психическа сила беше съвсем естествено да се страхува и понякога Ана се боеше, че един ден ще ѝ се обадят по телефона или ще почукат посред нощ на вратата ѝ и ще ѝ съобщят, че съпругът никога вече няма да се върне у дома.

Истината беше, че след последния случай на Хънтър и Гарсия, онзи, който накара капитан Блейк да принуди двамата да си вземат двуседмичен отпуск, Карлос беше готов да напусне специалната секция към отдел „Обири и убийства“.

Гарсия беше безстрашен, но последното разследване бе довело Ана на косъм от смъртта и това го беше уплашило безумно. Тя означаваше всичко за него и ако я загубеше, щеше да се побърка. Той каза на съпругата си за решението си, но тя го убеди да не напуска.

Тази вечер, след като вечеряха заедно, Гарсия дръпна Ана под душа със себе си. Това му напомни как се бяха любили за пръв път. След това двамата си легнаха, чувствайки се напълно изтощени.

На Карлос му се стори, че сънува, когато чу потракване вдясно от него. Обърна лице в тази посока, но не отвори очи.

И пак го чу.

Той въздъхна озадачено и отвори очи само колкото да види мобилния си телефон, който вибрираше върху нощното шкафче. След още две секунди умореният му и сънен мозък разбра какво става и Гарсия най-сетне протегна ръка към телефона.

— Ало? — изрече сънено, бързо скочи на крака и излезе от спалнята, за да не събуди Ана.

Твърде късно — тя вече се обръщаше на другата страна в леглото.

— Карлос, обажда се Робърт.

— Ммм, Робърт? — попита Гарсия, сякаш не беше сигурен кой е Робърт. Мозъкът му изведнъж заработи. — Робърт. — Този път гласът му беше настойчив: — Какво става? Хванахме ли го? Арестуваха ли Мат Хейд?

— Не. Забрави за това, Карлос. Нищо не е така, както мислехме. Грешали сме.

— Грешали сме? За какво, Робърт?

— За всичко.