Отмъстителят

34

— Моля? — попита доктор Снайдър.

— Ти каза, че смъртта може да е настъпила за пет минути или след няколко часа — обясни Хънтър. — Не мога да кажа със сигурност колко дълго е издържала жертвата, но е било много повече от пет минути.

Убедеността на детектива озадачи криминалиста.

Робърт се премести от другата страна на кухненския плот, като внимателно отбягваше стъпките върху плочките на пода.

— Убиецът е спрял не само веднъж, а два пъти, и спокойно е отишъл до кофата за отпадъци, за да изхвърли използваните абразивни дискове. — Хънтър даде на Снайдър възможност да осмисли думите му.

— Ако жертвата вече е била мъртва — каза криминалистът, осъзнавайки какво е пропуснал, — какъв е бил смисълът да сменя дисковете и да продължава с изтезанията?

Хънтър не отговори.

— Но това пак е могло да стане за около пет минути — настоя Снайдър. — Пет минути са цяла вечност на болка, когато до лицето ти е опрян мощен ъглошлайф, не мислиш ли?

Робърт, който проверяваше кофата за боклук, се върна до кухненския плот и взе едното пликче с изхвърления абразивен диск.

— Запознат ли си изобщо с ъглошлайфовете? — попита. — Правиш ли си сам разни неща?

— Не съвсем, не. Защо?

— Тези дискове са направени на базата на синтетични влакна, а не примесени с алуминиев оксид или керамични — обясни Хънтър — Това ги прави малко по-леки от останалите. Размерът на шкурката е „САМI 1000“, което означава, че е микрошкурка. В този случай — ултрафина. Колкото по-голям е номерът на шкурката, толкова по-слабо е абразивното действие. В Съединените щати „САМI 1000“ е най-финият абразивен диск, който може да намериш. Използва се само за фино шлифоване и заглаждане на дебели повърхности, не за дърво, метал, пластмаса или нещо друго.

Хънтър пак остави Снайдър да осмисли думите му за няколко секунди.

— Ако убиецът беше използвал абразивен диск с по-малък номер — продължи Робърт, — увреждането на кожата, мускулите и костите на жертвата щеше да е в много по-голяма степен и много по-бързо.

Доктор Снайдър бавно изпусна дъха си, докато гледаше трупа.

— Ето защо, избирайки подходящия диск, той я е държал жива по-дълго и е удължил страданията ѝ.

Хънтър кимна.

— Теоретично, да.

— Както споменах — обади се Гарсия след минута мълчание, — добре дошъл в Лос Анджелис, докторе, където извратеняците излизат да си играят.

— Значи обичаш да си правиш сам разни неща? — обърна се Снайдър към Хънтър.

— Не точно.

— Тогава откъде знаеш толкова много за ъглошлайфовете?

— Той чете много — отвърна Карлос, предугаждайки обичайния отговор на партньора си.

Робърт повдигна рамене.

— Да, чета много, но това не е причината.

Гарсия го погледна заинтригувано.

— Преди година помогнах на една приятелка да ремонтира дневната си — обясни Хънтър — и използвах машина, подобна на тази.

Карлос отново се вгледа в разположението на стъпките върху мокета. Две минути по-късно нещо привлече погледа му. Той приклекна, за да го разгледа по-добре.

— Робърт — каза след няколко секунди, — ела да видиш нещо.

Хънтър и Снайдър се приближиха до него.

Карлос насочи вниманието им към петно върху мокета на пет крачки вляво от стола с жертвата.

Робърт и докторът приклекнаха до Гарсия, който посочи няколко специфични пръски кръв сред стотиците от тази страна. Не бяха нито най-малките, нито най-големите.

Хънтър и Снайдър се вгледаха, намръщиха се и после се наведоха, доближавайки лица на два-три сантиметра от мокета.

— Чакайте малко — каза доктор Снайдър, изправи се, отиде до куфара си в ъгъла и извади голяма лупа. — Това може да помогне. — Той я даде на Хънтър.

Робърт дълго гледа петното кръв през лупата. От разстояние, отгоре, петното изглеждаше като всички останали, но щом се взряха отблизо, забелязаха странна форма.

Пръската е капка течност, която лети във въздуха и се разплисква върху някаква повърхност или предмет, образувайки неправилна форма. И именно това беше проблемът. Формата на тази пръска не беше неправилна, а представляваше идеален полумесец.

Хънтър погледна петното и жертвата няколко пъти. Очевидно преценяваше нещо наум. И после, също както беше направил Гарсия преди няколко минути, сложи кутрето си в средата на петното и натисна. След няколко секунди вниманието му се насочи към стотиците други пръски кръв около полумесеца.

— Какво търсиш? — попита Снайдър.

— Второ петно с подобна форма.

Карлос вече търсеше същото и го намери пръв.

— Ето тук — каза той, привличайки вниманието им към петно върху мокета на около четирийсет и пет сантиметра от първото. Не беше съвсем същото. Това беше кръгло — всъщност незавършен кръг, но беше празно. В центъра нямаше нищо. Виждаха се само кръглите очертания. Освен това второто петно беше разположено успоредно на първото.

Хънтър го огледа и пак натисна с пръст мокета в средата на кръгчето. Встрани от него, също по права линия, нямаше пръски, а локва кръв. Робърт изчисли нещо наум и после отново използва пръста си, този път сякаш търсеше нещо в локвата.

— Какви мислите, че са тези неща? — попита доктор Снайдър.

Двамата детективи бяха виждали подобни пръски и вдлъбнатини в мокет.

— Следи от крака на триножник — отговори Хънтър, изправи се и посочи единия прожектор. — Подобен на този, но по-малък. Бил е поставен тук. Тежестта му е оставила леки вдлъбнатини върху мокета, където са били краката. Третият крак е бил в тази локва кръв, в която бръкнах.

Доктор Снайдър присви очи.

— Убиецът е заснел всичко.