Отмъстителят

90

Гарсия бутна вратата на мазето и в същия момент чу втори изстрел. Двата изстрела се разнесоха в много бърза последователност и прозвучаха по-силно от нормалното в затвореното пространство, сякаш избухна двойна бомба.

Той приклекна и хвана здраво оръжието си с двете си ръце. Вместо да отвърне на огъня, тъй като нямаше определена мишена, използва вратата за прикритие и зачака.

Две секунди.

Пет.

Десет.

Нищо. Не последваха други изстрели.

Гарсия открехна вратата още малко и надникна вътре. Пистолетът му продължаваше да търси мишена — Трой Сандърс. Той обаче видя само стълби, водещи към мазе, и дим от пушка, разнасящ се долу.

— Робърт! — извика.

Никой не отговори.

— Робърт? Там долу ли си?

Никакъв звук.

— Мамка му! — Гарсия си пое дълбоко дъх и бавно започна да слиза по стълбите. — Робърт? — извика след още три стъпала.

Никакъв отговор.

Карлос слезе още пет стъпала. Сега виждаше по-добре мазето, но димът от изстрелите и тъмните сенки правеха всичко неясно.

— Робърт? Тук долу ли си?

В помещението цареше тишина.

— РОБЪРТ?

— Тук съм, тук съм — чу се гласът на Хънтър. — Всичко е наред. Чисто е.

Гарсия не сдържа усмивката си.

Бързо слезе по последните няколко стъпала и спря. Очите му се отвориха широко от шок.

На пода, само на няколко крачки от работния тезгях, лежеше почти обезглавено тяло. От наскоро нанесената рана, течеше топла кръв.

Хънтър също беше на земята. Ръцете му бяха оковани с метална верига, изпръскана с кръв, но на пода около него нямаше кръв.

— Добре ли си? — попита приятелят му и бързо се приближи до него. — Прострелян ли си?

— Не. Добре съм — отвърна Хънтър, надигна се и седна.

Гарсия му помогна.

— Чух два изстрела — каза.

— Сандърс се прицели първо във веригата — обясни Робърт, поглеждайки нагоре към металните тръби, откъдето все още висеше част от веригата.

— Щом си жив, защо не отговори, когато те виках, по дяволите? — попита Карлос. — Помислих, че си мъртъв.

— Бях оглушал от изстрелите. Тук прозвучаха адски силно.

Гарсия се смя цяла минута.

— Мисля, че ще е по-добре да съобщим за случилото се. Докладът ще бъде дълъг.

Хънтър кимна. Не каза на Карлос, че точно преди да натисне спусъка, Червей се вгледа в очите му и прошепна: „Благодаря ти.“