Отмъстителят

33

От предната врата на къщата се влизаше направо в малка, оскъдно обзаведена дневна, с кухня без преграда в дъното. В средата на кухненския плот беше вградена печка, а на четири крачки пред нея беше поставена квадратна маса. Хладилникът беше в отсрещния ляв ъгъл, до врата, която водеше към малък коридор и след това по-навътре в останалата част на къщата. Прозорците бяха затворени и завесите бяха спуснати, но в стаята беше светло благодарение на двата мощни прожектора на криминалистите, които бяха монтирани на триноги и поставени в срещуположни ъгли на помещението.

Подът на дневната беше покрит с бежов мокет. По-голямата част от западната стена беше заета от висок шкаф от черно дърво, на който имаше няколко декоративни предмета. Нямаше телевизор. На няколко крачки от шкафа, към центъра на стаята, се намираха тъмносив диван и еднакво на цвят кресло и черна масичка за кафе.

Хънтър и Гарсия изпуснаха едновременно затаения си дъх, но никой не каза нищо. Погледите им продължиха да обхождат пространството, което беше оплискано с кръв — мебелите, декоративните предмети, стените, таванът, завесите… всичко беше изпръскано с тъмночервено.

Мокетът под краката им беше напоен с голямо количество кръв, но сега беше покрит с дебел предпазен найлон. Това показваше, че криминалистите вече са снимали и претърсили пода със специална прахосмукачка за влакна, косми, следи и други остатъци. Предпазният найлон не позволяваше на криминалистите, детективите и всеки друг, който влезеше на местопрестъплението, да разпространи кървавите си стъпки, тъй като беше невъзможно да се движиш из дневната, без да стъпиш в локва кръв.

Въпреки че бяха с маски, противната миризма на човешка плът в ранен стадий на разлагане, която изпълваше стаята, принуди детективите да дишат през устата.

Думите АЗ СЪМ СМЪРТ бяха написани с огромни кървави букви върху мокета, само на няколко крачки от главния орнамент в отвратителното платно, в което се беше превърнала дневната — Шарън Барнард.

Тя беше гола и завързана за метален стол, обърнат към входната врата. Глезените ѝ бяха стегнати за краката на стола с пластмасови затегалки, а ръцете — извити зад облегалката на стола и завързани в китките. Тялото ѝ беше обляно в кръв. Кръвта, която беше изтекла от лицето ѝ, беше капала по торса и краката и накрая бе напоила мокета под стола. Лицето ѝ го нямаше.

— Лицето ѝ е било изтъркано с шкурка — каза криминалистът, който стоеше до мощния прожектор в източния ъгъл на дневната. Той беше висок метър осемдесет и два, с атлетично телосложение, високи скули и изпъкнала челюст. За разлика от Хънтър и Гарсия мъжът не носеше маска на носа. Миризмата на разлагаща се плът, изглежда, не го притесняваше.

Карлос се обърна към него, но вниманието на Робърт остана приковано в жертвата.

— Аз съм доктор Брайън Снайдър — представи се човекът и се приближи до детективите. — Главният криминалист, на когото е възложено това местопрестъпление.

— Детектив Карлос Гарсия, отдел „Ултранасилие“ на лосанджелиската полиция. Нов си — добави Гарсия, без капка злонамереност в тона. Майк Бриндъл беше главният криминалист, който ръководеше огледа на повечето местопрестъпления. Работеха с него от години.

— За Лос Анджелис, може би — отвърна Снайдър, — но съм криминалист от повече от десет години. Наскоро ме прехвърлиха от Сакраменто.

— Добре дошъл в Лос Анджелис — с извинителен тон каза Гарсия. — Това е детектив Робърт Хънтър.

Хънтър най-после се обърна към криминалиста. В очите му се четеше безмълвен въпрос.

Доктор Снайдър го разбра и кимна, за да потвърди предишното си изявление.

— Да, правилно чу, детектив. Извършителят е използвал мощен кръгъл електрически ъглошлайф с въртяща се глава върху лицето на жертвата. — Той посочи машината, която беше в голям найлонов плик за веществени доказателства върху кухненския плот. — От онези, които се използват за шлифоване на твърдо дърво и метал — добави Снайдър. — Това обяснява схемата на разплискването на кръвта из стаята и защо е стигнала чак до тавана, стените и завесите.

Машината на кухненския плот беше сива на цвят, с яка, гумирана дръжка. Бутонът за включване и изключване се намираше в горната част на дръжката, на едно ниво с палеца на оператора. Лесна за контролиране. Като повечето неща в дневната, и ръчният ъглошлайф беше облян в кръв.

— Щом убиецът е използвал ъглошлайф върху лицето на жертвата, тогава и той е бил облян в кръв — обади се Гарсия.

— О, няма съмнение — потвърди докторът. — И това би обяснило няколкото отпечатъка от стъпки, които виждате в дневната и кухнята. — Той посочи няколко следи от стъпки върху бежовия мокет и плочките на пода в кухнята. — Като се има предвид разположението им, бих казал, че убиецът е бил с някакво предпазно облекло. И на краката също. Номерът на обувките му, изглежда, е четирийсет и четвърти.

Карлос погледна партньора си и направи гримаса. И двамата знаеха, че шейсет и осем процента от мъжкото население на Съединените щати носи обувки номер четирийсет и четири.

Хънтър внимателно пристъпи напред и се приближи до трупа. Гарсия и доктор Снайдър го последваха. С всяка крачка подгизналият от кръв мокет жвакаше под тежестта им върху дебелия найлон. Звукът напомняше на гумени джапанки, шляпащи по мокър под.

Главата на жертвата беше клюмнала на гърдите и по-голямата част от лицето ѝ не се виждаше. Хънтър се наведе към нея, за да я огледа по-добре. Онова, което видя, беше гротескно и ужасяващо. Лицето ѝ беше почти напълно изстъргано, от челото до брадичката. Повечето ѝ лицеви кости бяха оголени. Лявата ѝ очна ябълка беше влязла в допир с ъглошлайфа. Дясното ѝ око, от друга страна, беше пощадено, непокътнато, кръвясало и широко отворено, с мъртвешки, вледеняващ душата, втренчен поглед. Всичките страдания, на които е била подложена младата жена и целият ужас и агония, които бе преживяла, бяха обезсмъртени на повърхността на дясното ѝ око като моментална снимка.

Гарсия приклекна до Хънтър. Отвори широко очи за две секунди и после стомахът му го принуди да отмести поглед встрани.

— Господи!

Той се изправи.

Доктор Снайдър даде на Хънтър една минута и след това отново заговори:

— Следсмъртното вкочаняване е започнало, но все още не е в пълна степен.

Двамата детективи знаеха какво означава това — че жертвата е мъртва от по-малко от дванайсет часа.

Робърт погледна часовника си.

— Тогава е умряла рано сутринта, не миналата нощ.

— Да — съгласи се докторът. — Но ще трябва да изчакате доклада от аутопсията за определянето на по-точен час.

Хънтър най-после откъсна поглед от обезобразеното лице на жертвата и бавно започна да оглежда тялото — торса, корема, краката и ходилата. Изправи се и огледа тила, раменете и гърба ѝ. За разлика от Никол Уилсън тази жертва нямаше порязвания или охлузвания по никоя друга част на тялото. Убиецът не беше разрязал кожата ѝ с остър или тъп инструмент, нито я беше налагал с камшик като първата жертва.

— Изглежда, не са засегнати жизненоважни органи — обърна се Гарсия към доктор Снайдър. — Имаш ли някакви предположения каква е причината за смъртта? Дали се дължи на изтичане на кръвта от раните на лицето ѝ?

Погледът на доктора обходи стаята, спря се за момент на най-голямата локва кръв под стола на жертвата и след това отново се върна на Гарсия.

— Без аутопсия не мога да бъда сто процента сигурен, детектив, но вероятно смъртта се дължи на количеството изгубена кръв и неимоверната болка, на която е била подложена жертвата. Сърцето ѝ сигурно е работило три пъти по-бързо от нормалното, за да се опитва да замени изгубената кръв. Както виждате, всички нерви около лицето ѝ са оголени, и това означава, че мозъкът и е получавал множество сигнали за болка всяка секунда. Това е стресирало още повече сърцето и мозъка ѝ. В такива ситуации не е необичайно сърцето да откаже или мозъкът да подаде сигнал дишането да спре и белите дробове да престанат да поемат кислород.

— И колко време е продължило това? — попита Карлос.

— Невъзможно е да се каже — отвърна Снайдър. — Това зависи от два основни фактора — физическата и психическата сила на жертвата. На пръв поглед жената, изглежда, е била силна, както виждате. Млада. С добър мускулен тонус. Не е с наднормено тегло. Колко силно е било сърцето ѝ, също е важен фактор, но психическото здраве до голяма степен диктува съдбата ти в такива обстоятелства. Колко много е искала да живее, след като лицето ѝ е било разкъсано? Мозъкът може да продължи да заставя тялото да се бори или да му каже да се откаже. За тази жертва смъртта може да е настъпела за пет минути или за няколко часа.

Хънтър се приближи до кухненския плот и плика за веществени доказателства, в който беше ъглошлайфът. Моделът не беше съвсем нов, но не беше и стар, и това щеше да направи много по-трудно откриването на магазина, от който е купена машината. Погледна долната страна на дръжката. Серийният номер беше изпилен.

— Убиецът беше оставил машината на пода — поясни доктор Снайдър. — До стола на жертвата. Не беше направил абсолютно никакъв опит да я скрие.

До ъглошлайфа имаше две по-малки пликчета, които съдържаха по един сто двайсет и пет милиметров абразивен диск. И двата бяха използвани и окървавени.

— Дисковете бяха намерени в кофата за боклук — каза докторът, отиде при Хънтър до кухненския плот и посочи пластмасовата кофа за отпадъци в ъгъла срещу хладилника. Няколко кървави стъпки показваха пътя на убиеца, докато е прекосявал пода на кухнята по посока на кофата за боклук, и после обратно към мястото, където е била жертвата.

Гарсия се върна в дневната. Беше заинтригуван от разположението на стъпките.

Хънтър огледа използваните абразивни дискове. Следващите му думи озадачиха всички:

— Жертвата е издържала много повече от пет минути.