Отмъстителят

6

Капитан Барбара Блейк изчака двамата детективи да прегледат съдържанието на папките в ръцете си. Най-отпред имаше цветна портретна фотография с размери трийсет на двайсет сантиметра на жена.

— Името ѝ е Никол Уилсън — започна Барбара, подпряла се на ръба на бюрото си. — Двайсетгодишна. Родена и израснала в Евансвил, Индиана, където живеят родителите ѝ. Преди година е била приета да следва право в Калифорнийския държавен университет с пълна стипендия и се е преместила тук, в Лос Анджелис. Оценките ѝ показват, че е била отлична студентка. За да има джобни пари и когато е позволявала учебната програма, тя работела като детегледачка по няколко нощи в седмицата. Предстояла ѝ първата лятна ваканция, но вместо да отиде в Индиана да види родителите си, Никол решила да остане тук, защото успяла да си намери временна работа да изпълнява поръчки за малка адвокатска кантора в центъра на Лос Анджелис. Един от преподавателите ѝ помогнал да получи работата.

Хънтър и Гарсия се вгледаха в снимката. Никол Уилсън имаше овално лице с изразителни очи с формата на маслини, малък нос и пълни, сочни устни. Лицето ѝ беше осеяно с лунички, а косата ѝ беше светлокестенява, дълга до раменете.

— Преди седем дни — продължи капитан Блейк, а Робърт и Карлос отгърнаха на втората страница в папката — данните за Никол Уилсън, — тя гледала детето на Одри и Джеймс Бенет, богаташи, които живеят в Ъпър Лаурел Каньон, когато била отвлечена.

Хънтър погледна озадачено Барбара.

— Да — потвърди капитанът, прочитайки неизречения въпрос в очите на детектива. — Никол била отвлечена, докато гледала дете, не на път за работа, нито на връщане. Извършителят я похитил в къщата.

Робърт отново насочи вниманието си към съдържанието на папката, отгърна на следващата страница и бързо я прочете.

— Не се е съпротивлявала, така ли?

— Криминалистите не са открили следи от борба — отвърна Блейк, а след това млъкна за момент, наблюдавайки двамата детективи, и кимна. — Знам какво си мислите — че Никол е познавала извършителя и че доброволно го е пуснала в къщата и затова липсват доказателства за борба. И аз си помислих същото, когато прочетох досието за пръв път, но случаят, изглежда, не е такъв.

— Как така? — попита Гарсия.

Барбара повдигна рамене и отиде до машината за еспресо в ъгъла до лавиците с книги.

— Извършителят подвел Никол с фалшива история. — Тя избра капсула кафе и я сложи в машината. Това беше втората ѝ чаша, откакто бе дошла в кабинета си преди по-малко от половин час.

— Фалшива история? — намръщи се Хънтър.

— Точно така. Кафе?

Двамата детективи поклатиха глави.

Докато гледаше как последните капки кафе се изцеждат в чашата ѝ, капитан Блейк поясни:

— Извършителят се е престорил, че е братовчед на госпожа Бенет от Тексас и е отседнал в апартамента над гаража им. — Тя млъкна за малко, оставяйки детективите да осмислят информацията, и после продължи: — Одри Бенет няма братовчед от Тексас. И никой не е отседнал в апартамента над гаража им. — Барбара пусна само една таблетка подсладител в кафето си. — И представяте ли си, извършителят ядял сандвич, когато Никол го заварила в кухнята.

На лицето на Карлос се изписа любопитство.

— Ядял сандвич?

— Да, според госпожа Бенет.

— Чакайте малко. — Хънтър вдигна ръка. — Предполагам, че щом Никол е гледала детето на семейство Бенет, те не са били вкъщи по това време?

— Да — потвърди капитан Блейк. — Били са на вечеря при един съдия. Джеймс Бенет е преуспяващ адвокат.

— Щом не са били в къщата, тогава откъде госпожа Бенет знае, че извършителят се е представил за неин братовчед?

— Ами тук нещата стават откачени — отвърна Барбара и отпи от кафето си. — Преди да я отвлече, извършителят е оставил Никол да отговори на обаждане от Одри Бенет и да ѝ каже за мъжа, когото е срещнала в кухнята. — Тя посочи папката в ръцете на Робърт. — На следващата страница има подробен писмен запис на разпита на Одри Бенет от отдел „Изчезнали лица“. Там е включен и разказът ѝ за телефонния ѝ разговор с Никол.

Робърт и Карлос отгърнаха на страницата.

— Как е влязъл в къщата извършителят? — попита Хънтър.

— Все още не е ясно — отговори капитанът. — Няма следи от проникване с взлом, но задната врата е била отключена. Проблемът е, че госпожа Бенет не може да си спомни дали я е оставила така. Но дори тя да я е заключила, Никол може да я е отключила по някаква причина и да е забравила да я заключи. Няма как да го потвърдим. Има и вероятност извършителят да е отворил с шперц. Криминалистите казаха, че ключалката не е разбита, но всички ние знаем, че с подходящи познания и инструменти не е трудно да отвориш врата.

Хънтър кимна и продължи да чете.

— Госпожа Бенет се обадила на полицията веднага щом приключила разговора с Никол — добави капитан Блейк. — Но докато отидат в къщата — двайсет и две минути по-късно — Никол била изчезнала.

— Има ли камери за наблюдение около дома на семейство Бенет? — попита Гарсия.

Барбара поклати глава.

— Не. Трябва да слезеш по целия път надолу по Холивуд Хилс, за да намериш някоя.

— Ами момченцето, което е гледала Никол? — попита Робърт, четейки информацията от папката.

— Джошуа, тригодишен — потвърди капитан Блейк. — Не е докоснат. Намерили са го да спи на горния етаж, както са го оставили родителите. Не е чул и не е видял нищо.

— Богати ли са родителите на Никол? — попита Хънтър.

— Съвсем не. Бащата е учител, а майката работи в квартален супермаркет.

— Значи извършителят нахлува в дом на богаташи, за да отвлече детегледачката? — учуди се Гарсия. — А не момчето?

— Колкото и нелогично да звучи, да — отговори Барбара и пак отпи от кафето си. — И това е сложният въпрос — защо? Защо да усложнява нещата за себе си? Можел е да улесни работата си, като отвлече Никол, преди тя да отиде в дома на семейство Бенет или след като си тръгне. Приближава се крадешком до нея и я отмъква. Защо да увеличава риска, като влезе в къщата и я отвлече отвътре?

Двамата детективи много добре разбираха безпокойството на шефката си. Те знаеха, че отвличането от улицата прави събирането на оставени улики и доказателства като пръстови отпечатъци, влакна, косми и други много по-трудно, да не споменаваме факта, че всичко е изложено на климатичните условия. Уликите може лесно да бъдат отнесени от вятъра, отмити от дъжда или повредени по множество други начини. Ако обаче извършителят влезе в затворено място като къща, рискът от замърсяване от трети човек значително намалява и престъпникът предоставя на полицията чиста, неповлияна от външни фактори и много по-ясно очертана зона, която да обработват.

— По една от две причини — отвърна Гарсия, поглеждайки първо Робърт, а после отново Барбара. — Или е твърде глупав, за да се досети, че ще увеличи риска да бъде разпознат, или е много самоуверен и знае, че няма да остави никакви следи.

Хънтър кимна в знак на съгласие.

— И щом е бил толкова дързък, че да яде сандвич в кухнята и да остави жертвата си да говори по телефона, преди да пристъпи към действие — продължи Карлос, — мисля, че тук не става въпрос за първата причина, нали, капитане?

Блейк изпи кафето и остави чашата на бюрото си.

— Не — отговори. — Криминалистите са оглеждали щателно къщата цели два дни. Всички отпечатъци, които са намерили, са или на семейство Бенет, или на Никол. Неизвестният извършител не е оставил абсолютно нищо.

— Включило ли се е ФБР? — попита Гарсия.

Барбара поклати глава.

— Не. Отдел „Изчезнали пълнолетни лица“ не е поискал помощ от Бюрото. Както казах, Никол Уилсън е била на двайсет години и Законът „Линдберг“1 не се отнася за нея.

Хънтър стигна до края на досието. Нямаше повече информация.

— И кога е открит трупът ѝ?

Капитан Блейк отиде зад бюрото си, издърпа най-горното чекмедже вляво и извади други две папки.

— Рано тази сутрин. Бил е оставен на полето край Международното летище на Лос Анджелис. И сякаш сценарият с влизането в къщата и яденето на сандвич не е достатъчно смахнат, ами вижте и тази щуротия.