Отмъстителят

13

Карлос погледна партньора си, после трупа и накрая отново доктор Хоув.

— Жертвата е умряла от прекомерно натрупване на собствената ѝ кръв в мозъка? — попита той. — И това е причинено от убиеца? Как?

— Като я е държал с главата надолу достатъчно дълго — тихо отговори Хънтър. — Това би обяснило разликата в оковите на китките и глезените. Трябвало е да бъдат по-яки, за да издържат тежестта на тялото ѝ.

— Отново правилно, Робърт — съгласи се патоанатомът, приближи се до главата на Никол и сложи ръце до ушите ѝ. — Ако разбираш процеса, не е трудно да причиниш едем на мозъка. Всичко се основава на разликата между артериите и вените. Артериите са кръвоносни съдове с дебели стени, които отвеждат кръвта от сърцето и я разнасят в органите на тялото. — Като преподавател по медицина, който изнася лекция пред студенти, Каролин посочи гръдния кош на Никол, а после отмести ръката си и разпери пръсти, докато обясняваше. — Дори когато си обърнат с главата надолу, сърцето продължава да изтласква кръв по артериите също толкова силно, както когато си в нормално положение. Кръвта се движи с голямо налягане, защото се вкарва в артериите чрез изпомпването на сърцето. Така че нагоре или надолу с главата… няма значение. Кръвта винаги се движи с една и съща сила, когато излиза от сърцето. Вените, от друга страна, са кръвоносни съдове с тънки стени, които изнасят кръвта от органите в тялото и я отвеждат обратно в сърцето, за да я из помпа отново. В тях няма налягане и те разчитат на гравитацията, инерцията и силата на съкращенията на мускулите на скелета, за да им помогнат да изтласкат кръвта обратно към сърцето. — Доктор Хоув се прокашля, за да изчисти гърлото си, и сетне продължи: — Без да има съкращения на скелетните мускули в черепа, ако обърнеш гравитацията, като поставиш някого с главата надолу достатъчно дълго време, кръвта пак ще се движи нормално от сърцето, през артериите и в мозъка, но ще спре да се движи през вените обратно към сърцето. Ето защо се получава натрупване на кръв, която влиза в мозъка, но не излиза. — Каролин замълча. Изражението ѝ стана по-мрачно. — Щом се натрупа в мозъка, след известно време кръвта започва да изтича от капилярите, да се натрупва в черепа, да увеличава налягането и да причинява оток на мозъка. И това е придружено с адска болка — в главата, ушите, очите, носа… Всяко изпомпване на сърцето се усеща като гръм, който избухва в главата. Убиецът е трябвало само да провеси жертвата за краката, нищо друго. Гравитацията свършва останалото. Той дори не е трябвало да стои повече в стаята. Налягането е продължило да се увеличава в главата ѝ, докато постепенно е довело до загуба на съзнание и накрая до смърт, когато мозъкът е сигнализирал или че дишането е спряло, или че сърцето е престанало да изпомпва кръв.

Хънтър неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Колко време е минало, преди тя да умре? — попита Гарсия. — Колко време може да издържи човек на болката, преди постепенно да загуби съзнание и да настъпи смърт?

Каролин колебливо поклати глава.

— Това зависи от няколко фактора, Карлос. От силата и здравето на жертвата. Тази жена, изглежда, е била напълно здрава — с добър тонус на мускулите, не е пушела, със силни бели дробове, здрав черен дроб и бъбреци. Но дори ако греша, убиецът може да е удължил процеса, колкото е искал, като я е изправял, намалявайки налягането в мозъка, и после, след час и нещо, отново да я е обръщал с главата надолу.

— Установи ли приблизителния час на смъртта, докторе? — попита Хънтър.

— Ако предположим, че тялото е било държано на стайна температура след смъртта, а аз не открих признаци за противното, бих казала, че тя е мъртва от около трийсет часа — обясни съдебният лекар.

Хънтър и Гарсия знаеха, че Никол Уилсън е била отвлечена седем дни преди да бъде намерен трупът ѝ, и това означаваше, че убиецът я е изтезавал пет и половина дни подред.

Преди да заговори отново, доктор Хоув си пое дълбоко дъх.

— Но това не е всичко — каза тя.

Двамата детективи я погледнаха изненадано.

— Всичко, което ви разказах за тази жертва… как е била изтезавана и убита… нищо не е по-страшно в сравнение с това.

— В сравнение с кое, докторе? — попита Карлос.

Патоанатомът се обърна и взе нещо от масата с инструментите — прозрачен найлонов плик за веществени доказателства, в който имаше бял лист хартия.

— С това.

— Какво е? — попита Хънтър.

Каролин се втренчи в плика и сетне погледна в очите Робърт.

— Бележка от убиеца. Беше я пъхнал в гърлото на жертвата.

— Почакай. Какво? — Гарсия вдигна ръка, сякаш не беше чул добре.

Хънтър не помръдна.

— Този лист хартия първо е бил навит на руло и после внимателно пъхнат в гърлото на жертвата — обясни доктор Хоув и даде пликчето на Робърт. — Бележката е красноречива.

Листът беше дълъг двайсетина сантиметра и широк дванайсет-тринайсет сантиметра. Чисто бял. Без редове. В средата, написани с кръв, имаше три думи: