Отмъстителят

22

Мобилният телефон на Хънтър иззвъня по-малко от десет секунди след като той се върна в кабинета си в Главното управление на полицията.

— Робърт, къде си? — попита капитан Барбара Блейк.

— Току-що влизам в Управлението, капитане. Защо?

— С теб ли е Карлос?

— Да.

— Искам да дойдете в кабинета ми. Веднага.

Хънтър и Гарсия отидоха в кабинета на шефката си. Капитан Блейк седеше и внимателно гледаше нещо на бюрото си. От мястото, където стояха, детективите не виждаха какво е.

— И така — каза тя и най-после вдигна глава и ги погледна. — Първи въпрос, наистина ли имаме работа с ритуален убиец?

— Твърде рано е да се каже, капитане — отвърна Гарсия. — Така както стоят нещата, няма достатъчно доказателства, за да го потвърдим или да го отречем със сигурност.

— Ами полагането на трупа? — възрази Барбара. — Прилича на човешка звезда с пет лъча. Петолъчката не е ли пентаграм? А пентаграмите не се ли използват широко в култа към дявола?

— Не е точно така, капитане — каза Хънтър.

Тя го погледна и зачака, но той не добави нищо повече.

— Какво имаш предвид, Робърт? — попита накрая.

— Пентаграмите са древни знаци, които са използвани в хода на историята, за да символизират много неща — сила, единство, власт, потайност — обясни той. — Няколко религии са възприели пентаграма в различен контекст, включително християнството. Всъщност отдавна се вярва, че пентаграмът е силна защита срещу злото.

Гарсия и капитан Блейк изглеждаха малко изненадани.

— Символът, който се свързва със злото и култа към дявола — продължи Хънтър, — обърнат наопаки, с два лъча, сочещи нагоре, и това е защото обърнатият пентаграм символизира преобръщане на правилния ред на нещата. — Той млъкна, за да даде възможност на Барбара да осмисли думите му. — В нашия случай няма как да определим, капитане. Да, жертвата е положена по начин, който прилича на човешка звезда с пет лъча, но не знаем дали звездата е обърната наопаки или не, защото няма как да разберем каква е била гледната точка на убиеца. Ако вземем предвид стандартните географски координати — север нагоре и юг надолу, — тогава жертвата не е била оставена в обърнато наопаки положение.

Капитан Блейк се намръщи.

— Главата ѝ сочеше на север — поясни Хънтър.

— Страхувам се да те попитам откъде знаеш всичко това за пентаграмите, Робърт — каза тя и се облегна на стола си.

Той повдигна рамене.

— Чета много.

— Разбира се. — Барбара иронично повдигна вежди. — Добре. — Тя вдигна дясната си ръка, приемайки довода му. — Засега ще забравим за пентаграма и ще се съсредоточим върху самото тяло. Специфичното му поставяне не предполага ли някакъв ритуал?

— Обикновено, да — съгласи се Гарсия — но както вече казах, капитане, в момента нямаме достатъчно доказателства, за да го потвърдим или отречем със сигурност. Ами, ако извършителят нарочно е положил тялото така, че да ни накара да мислим, че е ритуален убиец, за да ни тласне в погрешна посока? Той изглежда достатъчно умен, за да измисли нещо такова.

Капитан Блейк се замисли.

— А някой култ? — попита, стана и заобиколи бюрото. — Възможно ли е да имаме работа с култ, а не само с един човек?

— Не — отговори Карлос. — Нямаме работа с организация или култ, капитане. Този човек действа сам.

— Много си убеден.

Той я запозна с всичко, което се беше разкрило при аутопсията. Барбара го изслуша, без да го прекъсва. Изражението ѝ се променяше от изненада или погнуса, които изпитваше към обясненията.

— Значи бележката, която убиецът е пъхнал в гърлото на жертвата, е написана с кръв? — попита Блейк, след като той приключи.

— Да.

— Чия кръв? На жертвата ли?

— Още не знаем — отвърна Гарсия. — Предполагаме, че е на жертвата. Надяваме се да получим отговор от лабораторията днес следобед.

— Малко съм объркана — призна Барбара и пак вдигна ръка. — Как отговаря това на въпроса ми защо си толкова сигурен, че нямаме работа с култ, Карлос?

— Бележката.

Капитан Блейк най-после разбра.

— „Аз съм Смърт“ — промълви. — Не „Ние сме Смърт“.

Хънтър кимна.

— Този човек има огромно его. Това е неговото дело, неговият „шедьовър“, и на никой друг, и той държи да го знаем.

Не беше нужно да си детектив, за да съзреш силното безпокойство на лицето на Барбара. Безпокойство, което явно надхвърляше границите на разказа на Гарсия за откритията по време на аутопсията.

— Капитане? — попита Хънтър. — Какво става?

Тя протегна ръка към нещо на бюрото ѝ.

— Адски много неща, по дяволите.