Отмъстителят

60

„Чудовището лъже. — Това беше първата мисъл на Червей, след като чу думите на мъжа. — Сигурно лъже. Разбира се, че баща ми е съобщил, че съм изчезнал.“

Похитителят видя, че изражението на момчето се промени. Той се върна на мястото си, сложи лакти на масата, сключи пръсти и подпря с ръце брадичката си.

— Не ми вярваш, нали, Червей? — попита. — Не те обвинявам. Защо да ми вярваш? Но нека ти разкажа набързо една история, която може да те накара да размислиш.

Момчето не откъсваше очи от Чудовището.

— Преди няколко месеца спокойно си пиех питието в едно заведение недалеч от училището ти. Беше късно, мисля, че беше един-два часът след полунощ. Вътре имаше най-много пет-шест души. Седях си до бара и си кротувах, когато влезе един от редовните клиенти. Разбрах, че е редовен клиент, защото барманът го поздрави по име — Пит. Човекът вече се беше почерпил доста, но тъй като беше редовен клиент, барманът, изглежда, нямаше нищо против. Пит си поръча бърбън, чист, и седна на столчето до мен. Това беше странно, защото барът беше почти празен, но ние сме свободна страна и човек има право да седи, където поиска, стига да не пречи на никого. — Държейки сключени пръстите си, похитителят потърка с палци брадичката си. — Щом барманът донесе питието му, Пит ме погледна, вероятно защото бях единственият, който седеше до бара, вдигна чашата си и промърмори: „Наздраве“. Аз съм учтив човек, затова на свой ред вдигнах чашата си и двамата отпихме от чашите си. След това Пит остави своята, обърна се към мен и бавно ме огледа от главата до петите. В долнопробен бар като онзи, където ходят само пияници, необходимо е само това, за да започне бой или разговор. Не бях в настроение да се бия, затова в онази нощ беше разговор. Бъбрихме за глупости известно време и после се преместихме на една от масите. През цялото време Пит пиеше чист бърбън, а аз — евтино уиски. Той започна да ми разказва колко много мрази живота си и че съпругата му безпричинно го напуснала преди години и му оставила сина им.

Мъжът следеше реакциите на детето, но момчето сякаш беше изпаднало в унес и го гледаше с широко отворено око. Чудовището уверено продължи:

— Пит дърдореше ли, дърдореше. Каза ми колко досадно е момчето, че е било грешка, която никога не би трябвало да става, и така нататък. Накратко, Пит обвиняваше момчето за всичко лошо, което се беше случило в живота му. Уверявам те, Червей, този човек безумно мразеше сина си. Разказа ми, че много нощи, когато се върнел вкъщи, едва не удушавал момчето, докато спи. Попитах го защо не го е направил и той отвърна, че ако знае, че ще му се размине безнаказано, би го сторил.

Похитителят млъкна, взе парченцето бекон, което Червей не беше изял, и го пъхна в устата си. Продължи да говори едва след като го сдъвка и преглътна.

— И тогава казах на Пит, че има много начини да се измъкне с убийство. Трябва само да знае как да го направи. — Думите сякаш изпълниха стаята с неприятен студ. — Пит ме погледна и следващите му думи прозвучаха като предизвикателство. — Чудовището заговори с плътен глас: — „Така ли? Е, добре, умнико, щом е толкова лесно, защо ти не го направиш вместо мен?“ — Той млъкна за момент, давайки на момчето възможност да възприеме всяка дума. — Не отговорих, но Пит не ме остави на мира и продължи да настоява: „Не се майтапя, пич. Убий хлапето и ще ти платя.“ — Чудовището се ухили на момчето. — Пит очевидно нямаше представа с кого говори, затова го погледнах в очите и го попитах колко е готов да ми плати. Е, трябва да призная, че си помислих, че всичките тези глупости да се отърве от момчето се дължат на алкохола и че всъщност той се шегува, но грешах. Пит говореше съвсем сериозно.

Червей не откъсваше поглед от похитителя, но мислите му бяха другаде. Той много добре си представяше сцената в бара и почувства, че в стомаха му се образува топка. Храната, която беше изял, заплашваше да изригне през устата му, но този път не му пукаше.

— След като установихме, че нито един от нас не се шегува — продължи Чудовището с историята си, — започнахме да обсъждаме сумата. Искаш ли да знаеш каква беше, Червей? Искаш ли да знаеш колко ми плати баща ти, за да те отвлека и да те убия?