Отмъстителят

38

Червей предпазливо вдигна лявата си ръка и я доближи до лицето си, но връхчетата на пръстите му не докоснаха нищо. Те минаха на по-малко от сантиметър от подутата плът около лявото му око.

В прожекционния салон по-рано през деня този номер беше проработил. Използвайки двата си палеца и показалеца, той беше успял да задържи очите си отворени, докато на големия екран пред него се появяваха ужасяващите образи. Чудовището, изглежда, нямаше нищо против. Дори се засмя на глас и каза на Червей, че това е находчив ход.

— Харесва ми, Червей — заяви похитителят и използва мръсния си нокът, за да изчопли нещо между зъбите си. — Ти беше изправен пред проблем и измисли умен ход. Хитро. Обичам умните неща.

Дишането на Червей беше станало затруднено. Той не беше виждал толкова много кръв и не беше чувал писъци като онези, които се изтръгваха от жената — гърлени и изпълнени с болка, задавени от ужас и напълно лишени от надежда.

Шарън, това беше името ѝ. Мъжът го накара да го повтори няколко пъти по време на филма. Момчето нямаше да забрави това име, докато беше живо.

На екрана Шарън най-после беше припаднала. Тя някак бе успяла да издържи на болката много по-дълго, отколкото би си представил някой. Всъщност няколко минути. Червей си помисли, че Шарън се е отказала от желанието да живее и е приела неизбежното, че филмът и страданията ѝ са свършили. Оказа се обаче, че дълбоко греши.

Кадрите продължиха и Червей видя как Чудовището изключи ъглошлайфа, сложи го на пода, приближи се до камерата и увеличи образа на страшната каша, в която се беше превърнало лицето на Шарън. От челото ѝ висяха парчета кожа и плът, но Червей видя, че тя още диша.

Изпитанието съвсем не беше свършило.

— Дръж си очите отворени, Червей — развълнувано заповяда Чудовището. — Сега ще стане много интересно.

Момчето почувства, че в стомаха му сякаш оживява нещо, което започна да пълзи нагоре в гърдите му. Шокът го беше накарал да отвори уста. Ръцете му трепереха и той трябваше непрекъснато да нагласява пръстите си, за да не затвори клепачи. По лицето и гърба му се стичаше студена пот.

Екранът потъмня за момент и после филмът продължи.

— Наложи се да престана да снимам — неизвестно защо реши да обясни похитителят. — Трябваха ми двайсетина минути, докато я свестя. Но ще ти кажа нещо, Червей. Тя беше корава кучка. — Той издаде грачещ, пресилено въодушевен смях, от който по кожата на момчето полазиха ледени тръпки.

— Следващия път може да гледаш на живо, Червей. Какво ще кажеш? Не ти ли се иска да беше с нас в стаята?

Онова, което пълзеше нагоре от червата на Червей, набра инерция и изригна през гърлото му с невероятна скорост.

Момчето не мислеше, че е възможно, но писъците на Шарън станаха по-силни и нахлуха в ушите му като пронизващи игли. Червей все още правеше всичко възможно да държи очите си отворени, но не можа да спре пълзящото същество, което се изстреля като лавина от стомаха през устата му.

Тялото му рязко се изтласка напред и той като снаряд повърна малкото, което имаше в стомаха си, върху тъмносивия линолеум на пода. Част от повърнатото стигна до екрана.

— Неблагодарно копеле! — изрева Чудовището и скочи от канапето, като внимаваше да не стъпи в мръсотията на пода.

Момчето погледна паникьосано мъжа.

— Съжалявам, господине. Ще почистя. Съжалявам. — Червей коленичи и се помъчи да събере с ръце повърнатото.

Похитителят го удари с изопната длан в лицето, точно до лявото око, с такава сила, че момчето се претърколи на пода. Тъкмо спря и главата му се блъсна в стената. Очите му се забелиха за секунда и после Червей се стовари на земята като чувал с картофи.

Чудовището хвана за косата изпадналото в безсъзнание момче, повлече го надолу по стълбите и го хвърли в килията му.