Отмъстителят

79

Ейдриън Кенеди оглавяваше Националния център за анализ на насилствени престъпления и специализирания Отдел за бихевиористични науки към ФБР и беше добър приятел на Хънтър.

Въпреки късния час Кенеди дори не мигна, когато мобилният телефон иззвъня в джоба на сакото му. Като шеф на НЦАНП той беше свикнал да му се обаждат по всяко време на денонощието. Сънят беше лукс, който не влизаше в служебната му характеристика.

Посегна към телефона и много се изненада, когато видя името на Хънтър на екранчето.

— Робърт? — отговори той, все още малко несигурен.

— Здравей, Ейдриън.

— Каква изненада. — Дрезгавият му глас, допълнително влошен от повече от трийсет години пушене, звучеше уморено, но спокойно. — Върна ли се в Лос Анджелис?

— Да.

Кенеди погледна часовника си.

— Колко е часът там? Полунощ?

— Точно така.

— Предполагам, че не се обаждаш да побъбрим — засмя се Ейдриън. — Какво мога да направя за теб, стари приятелю?

— В службата ли си?

— Ами, определено не съм вкъщи в леглото, където би трябвало да бъда.

— Искам да те помоля за една услуга.

Интересът на Кенеди се засили. Знаеше, че Робърт Хънтър не е човек, който иска услуги от много хора.

— Какво ти трябва? — Ейдриън се облегна назад на кожения си стол.

Без да се впуска в твърде много подробности, Хънтър му обясни.

Кенеди се наведе напред.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем не.

— Няма начин, Робърт. — Той стана адски сериозен. — Тази информация е поверителна. Достъпът е ограничен като за нашата Програма за защита на свидетели.

— За хора като мен, да — отвърна Хънтър, — но не и за шефа на НЦАНП.

— И все пак тук имаме протоколи и правила, Робърт.

— Лесно можем да ги нарушим.

— Много хитро.

Хънтър не отговори.

— Виж, Робърт, не мога да получа достъп до такава информация, без да оставя следа, дълга колкото Път 669.

— И какво от това? Остави следа.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Ще има ли някакво значение за теб, Ейдриън? Ще получиш достъп до някаква информация. Само толкова. Получаваш я, обработваш я и я разбираш. На кого му пука?

— Добре, ще го направя, но пак ще наруша протокола, като получа достъп до строго поверителна информация и после я предам на друг.

— На колега полицай, Ейдриън. Какво мислиш, че ще правя с нея? Ще я продам на медиите? Пък и в края на краищата си ми длъжник.

Наистина беше така. Освен това Кенеди познаваше много добре Хънтър и знаеше, че той не би поискал нищо, освен ако не е абсолютно наложително. Ейдриън въздъхна.

— Искаш повече, отколкото ти дължа, стари приятелю. — Хънтър нищо не каза.

— Хубаво. Майната му! — рече Кенеди. — Дай ми половин час.