Отмъстителят

53

Хънтър, който все още преглеждаше последния доклад, който му беше дал Гарсия, вдигна глава и погледна партньора си.

Карлос потърси сред разпечатките на бюрото си, даде други два листа на Робърт и обясни:

— Това са писмени записи на последната размяна на съобщения на Шарън Барнард. — Той замълча. Изражението му се промени и стана по-мрачно. — Размяната на съобщения е между Шарън и убиеца.

Хънтър застана нащрек. Не очакваше това. Първото съобщение в началото на списъка беше от 19:23 часа.

Хайде, вдигни телефона, Шарън. Не искаш ли да играем?

Робърт прочете думите и погледна партньора си.

— Проверихме номера на подателя — каза Гарсия. — И познай — предплатен мобилен телефон, непроследим. Няма предишни обаждания или съобщения. Всички обаждания и съобщения са до номера на госпожица Барнард. След това сигналът прекъсва. Убиецът е унищожил телефона.

Хънтър отново насочи вниманието си към разпечатката.

Отговорът на Шарън Барнард гласеше:

Заври си го отзад, извратеняко. Който и да си, блокирам номера ти.

Убиецът: Знаеш ли какво? Забравѝ за телефона. Нека те попитам нещо. Сети ли се да заключиш предната врата?

Шарън Барнард не отговаряше.

Убиецът: Хайде, отвори вратата, Шарън. Аз съм отвън. Нека се позабавляваме.

Робърт отгърна на следващата страница.

Шарън Барнард пак не отговаряше.

Убиецът: Е, добре. Пък и на кого му трябва врата? Може би ще вляза по друг начин.

Записът свършваше.

Хънтър прочете целия писмен запис още два пъти.

— Това ли е всичко?

— Да — потвърди Гарсия. — Няма нищо друго. Но убиецът се е обадил два пъти на госпожица Барнард точно преди да изпрати първото съобщение. Обажданията не са продължили дълго.

Робърт го погледна озадачено.

— Да, вече се свързахме с нейния доставчик и поискахме или аудио, или писмен запис на разговорите. До утре може да получим нещо.

Карлос започна да крачи напред-назад пред таблото със снимките.

— Срещал ли си такъв човек, Робърт? Той е като проклет хамелеон по отношение на начините, по които действа. — Гарсия посочи листовете на бюрото. — Съобщенията показват друга, съвсем различна промяна на метода на действие от предишното убийство.

Робърт много добре знаеше какво има предвид партньорът му.

— Този път е избрал да внуши страх — отбеляза.

— Точно така. С Никол Уилсън, вместо да я тероризира, той се е сближил с нея, разказвайки ѝ лъжливата история, че е братовчед на госпожа Бенет от Тексас. Не е искал да я плаши. Търсел е доверието ѝ. Но с Шарън Барнард… — Карлос поклати глава. — Искал е страха ѝ, не доверието ѝ.

— И със сигурност го е получил. Липсата на реакция към съобщенията. — Хънтър посочи писмения запис. — Причината тя да не отговаря не е защото го е пренебрегвала, а защото е била вцепенена от страх. Знаела е, че той ще влезе в къщата.

— Тогава защо не се е опитала да се обади на 911?

— Може да го е направила, но да не се е свързала. А може би не е имала време. Или в паниката си не се е сетила. Трезвото мислене, когато се страхуваш толкова много, е трудна задача, Карлос.

На вратата на кабинета им се почука три пъти.

— Влез — извика Гарсия.

— Детективи — каза мъжът, който отвори вратата и вдигна синята папка, която държеше в дясната си ръка, — мисля, че ще искате да видите това.