Отмъстителят

70

Гарсия спря на свободно място на паркинга на Главното управление на полицията, изключи двигателя и за десети път, откакто беше станал от леглото тази сутрин, погледна екранчето на мобилния си телефон. Нямаше нищо. Никакви пропуснати обаждания. Никакви съобщения.

Дори без потвърждение от лабораторията по криминалистика откритията в апартамента на Матю Хейд бяха достатъчни, за да вдигнат по тревога властите. До всеки полицейски участък и шерифски отдел в района на Лос Анджелис беше изпратен бюлетин за издирването му. Художник експерт от отдел „Информационни технологии“ беше използвал полицейската снимка от ареста на Матю Хейд и бе създал серия варианти как би изглеждал заподозреният с различни прически, цвят на косата и брада. Към бюлетина беше добавена забележка, предупреждаваща всички да имат предвид, че издирваният по всяка вероятност е много вещ с грима и дегизировките и че снимките трябва да се използват главно като насоки.

След дълго съвещание с Хънтър и Гарсия капитан Блейк разпореди денонощно наблюдение на апартамента на Матю Хейд.

Предишната вечер на мястото беше изпратен първият екип от секция „Специални разследвания“.

Секция „Специални разследвания“ беше елитен тактически взвод за наблюдение, който съществуваше повече от четирийсет години въпреки усилията на различни организации за човешки права и политически групировки да бъде закрит. Причината за тези усилия беше, че броят на убийствата, извършени от секцията, беше по-висок от този на всеки друг отдел, включително специалните части за бързо реагиране. Екипите на секция „Специални разследвания“ се използваха предимно за тайно наблюдение на суперхищници — индивиди, заподозрени в насилнически престъпления, които не спираха, докато не ги заловяха на местопрестъплението. Всички агенти на секцията бяха майстори по наблюдение и дегизировка, експерти в ръкопашен бой и отлични стрелци. Главната им тактика беше да чакат, за да видят заподозрения да извършва нови престъпления, и после да се намесят и да го арестуват. Поради факта, че повечето заподозрени не се предаваха без съпротива, често се използваше смъртоносна сила. Имайки предвид това, всички екипи на секция „Специални разследвания“, ангажирани в тази операция, имаха изрична заповед, ако забележат Матю Хейд, да не се приближават до него. Задачата им беше да го наблюдават и да не го изпускат, докато пристигнат детективите, водещи разследването.

Гарсия се качи в асансьора за петия етаж и пак погледна телефона си.

Все още нищо.

Той седя зад бюрото си по-малко от минута, когато Хънтър отвори вратата и влезе в кабинета. Въпреки че приятелят му изглеждаше изтощен, Карлос долови и нещо друго в изражението му — смесица от съмнение и вълнение.

— Чу ли нещо? — попита той и инстинктивно погледна още веднъж мобилния си телефон.

— Още не. А ти?

Карлос поклати глава.

— Нищо от екипа на „Специални разследвания“, нито от шерифския отдел или някой полицейски участък. Тъкмо се готвех да проверя имейлите, но ако имахме съобщение от криминалистите, сигурен съм, че доктор Снайдър вече щеше да се е обадил.

— И аз не съм получил нищо — каза Хънтър, също поглеждайки мобилния си телефон. Силата на звука беше увеличена докрай. — Но искам да видиш нещо и да ми кажеш дали губя разума си или не — добави, върна телефона в джоба си и се приближи до таблото със снимките.

— Добре — заинтригувано отвърна Гарсия и завъртя стола.

— Тази сутрин — започна Робърт, — ми се стори, че видях в бележката нещо, което не бях забелязал дотогава.

Разпалеността, с която изрече думите, накара Гарсия да скочи на крака.

— Какво? — Той отиде при Робърт пред таблото.

— Как се е кръстил убиецът? — попита Хънтър.

Карлос се намръщи.

— Какво?

— Как се е нарекъл убиецът в бележките?

Гарсия погледна трите бележки на таблото и после отмести очи към партньора си.

— Смърт — отговори той и обърна нагоре длани, както правят хората, когато казват очевидния отговор.

— Тогава защо не ги е подписал като „Смърт“?

На лицето на Гарсия се изписа пълно объркване.

— Може би полудяваш, Робърт. Той е подписал бележките точно така.

— Не. Подписал ги е „Аз съм Смърт“, а не само „Смърт“. Защо?

Гарсия отново погледна бележките.

— Какво? Не съм сигурен дали следя мисълта ти.

— Погледни ги, Карлос. — Хънтър почука с пръст по таблото.

— Всичките завършват с фразата „Аз съм Смърт“, а не само с думата „Смърт“. Никой друг убиец, който е дразнил полицията с писма или послания, не го е правил — Джак Изкормвача, Денис Рейдър, известен като ЗИУ („Завържи, изтезавай, убий“), Зодиакът, Синът на Сам, който и да е, няма значение. Всичките са подписвали съобщенията си с някакво име, не с изречение.

Гарсия се замисли за момент и после прие думите на Робърт.

— Добре, но какво значение има?

— Може би никакво, ако не беше онова, което е написал в последната си бележка. — Той я посочи. Е, уликите са в името.

— Виждам — рече Карлос и вдигна ръце в знак, че се предава. — Но все още не съм сигурен за какво намекваш.

— Този човек обича да играе. Вече всички знаем това. Бележките са част от играта му и ако сме прави в предположението си, той се смята за твърде умен за нас, дори за всички други. Да играе срещу човек, който е на много по-ниско интелектуално ниво от него, не е забавно. И той иска да го направи забавно.

— Да — съгласи се Гарсия.

— Отначало ти мислеше, че това може би е начинът му да бъде забавен или ироничен, помниш ли? Ами, ако не се шегува? Ако наистина ни дава улика?

Озадаченото изражение на Карлос остана на лицето му.

— Виж това — продължи Хънтър. Той е написал: „Уликите са в името.“ — Робърт наблегна на думата „в“ и в същото време почука с показалец по таблото. — Не името. Освен това той използва думата „улики“, а не улика, което показва, че е повече от една.

Гарсия отново погледна бележката. Този път изражението му беше съсредоточено.

— В името — повтори Робърт.

Вниманието на Карлос беше приковано в таблото. Той започна да свързва нещата.

— В името… Искаш да кажеш, че е нещо като анаграма?

— Именно — развълнувано отговори Хънтър. Но не гледай само думата „Смърт“, а погледни цялото изречение „Аз съм Смърт“. Така е подписал всяка бележка. Това е пъхнал в гърлото на Никол Уилсън. Това ни е оставил на местопрестъплението на Шарън Барнард.

Без да чака Гарсия да започне да опитва различни комбинации, той взе маркер, написа изречението „Аз съм Смърт“ на празно място на таблото и докато използваше някоя буква от фразата, я зачеркваше в изречението. Приключи и остави маркера.

Карлос следеше всичко с огромно внимание. Когато Хънтър спря, той прошепна написаното, после изречението и след това отново към таблото.

Без да забележи, беше отворил широко уста.

— Мамка му, не може да бъде!