Отмъстителят

41

Гарсия почука на вратата на капитан Барбара Блейк. Тя беше повикала двамата детективи в кабинета си на извънредно съвещание, което изобщо не беше нещо необичайно. Изненадващото беше, че там ги чакаше и директорът на полицията Джеймс Брако.

Капитан Блейк стоеше до лавицата с книги на южната стена, а Брако се беше настанил на едното от двете кресла „Честърфийлд“ срещу бюрото ѝ. Той държеше пълна чаша кафе, от което не се вдигаше пара. Позата и изражението на лицето му бяха напрегнати, меко казано.

Хънтър и Гарсия влязоха в приятно хладния кабинет. Директорът Брако веднага стана и се обърна към тях. Вместо обичайната си полицейска униформа с четири сребърни звезди от двете страни на якичката на ризата си той беше облечен с добре ушит костюм, сребристосив на цвят, с разкопчано сако, под което се виждаха синя вратовръзка и официална бяла риза. Мустаците му бяха прошарени като косата му.

— Детективи — каза Брако, пристъпи крачка към тях и протегна ръка.

Не беше необходимо да се представят. Въпреки че беше поел поста от предишния директор на полицията само преди осем месеца, двамата детективи се бяха срещали с Брако най-малко два пъти преди това.

Всички се ръкуваха и после Хънтър погледна капитан Блейк. Той разбра, че безпокойството на директора Брако се е предало и на нея.

— Знаете, че не съм човек, който обича да увърта — започна директорът на полицията и сложи чашата с недокоснатото си кафе на масичката между двете кресла. Гласът му беше твърд, но малко дрезгав, сякаш беше или уморен, или току-що бе прекарал лоша простуда. — Затова няма да губя вашето и моето време с безсмислени разговори.

Барбара се върна до бюрото си, но вместо да седне, застана зад стола и сложи ръце на облегалката.

— Въпреки че правим всичко възможно да пазим в тайна специфичните детайли на това разследване — продължи Брако, — вече не можем да го избегнем. Утре случаят ще бъде оповестен в новините. — Той вдигна показалец, за да предупреди да не му задават въпроси, преди да е приключил. — Очаква се до утре сутринта пресслужбата ни да излезе с изявление. Доколкото ни е известно, репортерите не знаят ужасяващите подробности, като нивото на употребеното насилие или факта, че психопатът обича да се нарича „Смърт“. — Директорът на полицията иронично повдигна вежди. — Колкото и оригинално да звучи. Освен това те нямат представа, че убийството от тази сутрин е пряко свързано с трупа, който беше намерен вчера край Международното летище, затова няма да споменаваме думите „сериен убиец“. Нито медиите, нито на пресконференцията утре, нито някой от нас. Сигурен съм, че не е необходимо да напомням на никого от вас в тази стая колко обича сензациите пресата в Лос Анджелис. По дяволите, те са измислили думата „сензация“. Ако изтече някаква информация, в града ще настане паника, която ще се разпространи извън контрол по-бързо от пръдня на скункс. А аз мразя проклетата смрад. — Брако оправи вратовръзката си и продължи:

— Както знаем всички, по някаква причина онази отрепка реши да забърка кмета Бейли със снимката и бележката, които му изпрати вчера. Изборите наближават и не е изненадващо, че кметът е адски уплашен. — Той млъкна за момент и погледна първо единия, после и другия детектив. — Откровено казано, трябва да призная, че и аз съм уплашен. Поне малко. Разследването е само на два дни, а вече имаме същия брой трупове. Убиецът, изглежда, се е развихрил. — Брако въздъхна и поклати глава. — Не съм ходил на местопрестъплението, но видях снимките. Кой убива, като изстъргва лицето на жертвата с електрически ъглошлайф, мамка му?

Никой не каза нищо, защото всички решиха, че това е риторичен въпрос.

Само че грешаха.

Директорът на полицията отправи към Хънтър смразяващ поглед.

— Разбрах, че имате докторска степен по психология на престъпното поведение, детектив Хънтър.

Робърт леко кимна в отговор.

— И че няма по-опитни от вас двамата в случаи от такова естество. — Погледът на Брако се отмести към Гарсия и после пак се върна на Хънтър. — Затова, моля ви, направете ми удоволствието и ми обяснете що за боклук търсим, освен че страхотно се надървя, като убива хора? — Той кимна към капитан Блейк. — Барбара вече ми каза, че въпреки полагането на първия труп във формата на звезда, никой от вас не смята, че имаме работа с ритуален убиец. Тогава какъв извършител търсим?

Хънтър погледна директора на полицията.

— Твърде рано е да се каже — отговори. — Все още се опитваме да анализираме малкото информация, с която разполагаме. Както вие току-що споменахте, работим по случая по-малко от четирийсет и осем часа.

— Разбирам, детектив, но също така казах, че за това кратко време този психопат ни остави вече два трупа. Бих отбелязал, че има много за анализиране, нали? — Директорът на полицията поклати глава. — Не питам за официален психологически профил, детектив. Бих искал да знам какво е личното ви мнение за този човек.

Хънтър не каза нищо и Брако отново се вгледа в него, този път с напрегнат, търсещ поглед, но лицето на детектива не разкри нищо. Директорът погледна часовника си.

— След по-малко от час имам среща с кмета и губернатора на Калифорния. Някой от вас иска ли да отгатне каква ще бъде основната тема на разговора?

Този път въпросът наистина беше риторичен.

— Ето защо за мое лично успокоение, детективи, за да повярвам поне донякъде на глупостите, в които ще ги убеждавам след шейсет минути, и след това и лосанджелиските медии на пресконференцията утре, моля ви, дайте ми нещо.

— Имам само интуитивни чувства и догадки — най-после каза Хънтър. — Нищо конкретно.

— Оценявам това, детектив — рече Брако и вдигна ръка, за да попречи на Хънтър да му предложи още оправдания. — Ще бъда доволен и на интуитивни предположения. Всички ние тук знаем, че именно това представлява профилът на един престъпник — интуиция, най-доброто предположение, основаващо се на откритите досега доказателства, нищо повече. Това не е точна наука и никога няма да бъде. Затова, моля ви, детектив, кажете ми най-доброто си предположение. Що за извратено копеле търсим? От заблуди ли страда? Шизофреник ли е? Чува ли гласове в главата си? Какъв е?

— Не. Той не страда от заблуди, не е шизофреник и не мисля, че чува гласове в главата си. — Робърт се чувстваше твърде уморен, за да се впусне в цялостно психологическо обяснение в подкрепа на мнението си, затова реши да изброи фактите: — Знаем, че убиецът е методичен, търпелив и много дисциплиниран. Добре пресмята рисковете. Не върши нищо прибързано, защото знае, че не е необходимо. Не оставя следи, защото планирането му е безпогрешно. Не се паникьосва лесно, ако нещата не вървят точно по плана му, защото знае, че може да импровизира на момента. С лекота възприема различни роли. Лъже с лекота и го прави много добре и без колебание.

— И на какво точно се основават всичките тези изводи? — попита директорът на полицията заинтригувано.

— Всичко, което е направил досега убиецът, е минало идеално за него — отговори Гарсия. — Без грешки. Без засечки. Не е оставил нито прашинка. Подбраният момент с жертвите е безупречен. Рискът някой да го завари на местопрестъплението практически не е съществувал, защото всичко е било пресметнато до последния детайл. Той не оставя нищо на късмета, включително факта, че е неуловим и изключително педантичен.

Брако се замисли върху думите му.

— Чакайте малко, нима искате да кажете, че убиецът е знаел предварително, че и двете жертви ще бъдат сами в нощта, когато е действал?

Робърт кимна.

— Сигурни сме.

— Как? Откъде е знаел?

— Все още на е ясно — отговори Хънтър, — но не е много трудно да научиш тази информация, ако знаеш къде да търсиш. Мнозина я предлагат — съвсем свободно в социалните мрежи.

— По дяволите — Директорът на полицията знаеше, че Хънтър е прав. Колкото и често да ѝ напомняше за рисковете, дъщеря му непрекъснато качваше подобна информация за ежедневието си във фейсбук. — Ако смятате, че той е знаел, че жертвите ще бъдат сами в нощите, в които е действал, тогава сигурно предполагате, че ги е избирал предварително.

Хънтър кимна.

— И не са избрани произволно. Има причина убиецът да ги е избрал. — Сега беше ред на детектива да вдигне ръка, за да направи знак на Брако да изчака, преди да зададе следващия си въпрос. — В момента не знаем каква е причината, но правим всичко възможно да разберем.

— Има ли някаква връзка между жертвите?

— Още не знаем — отговори Гарсия. — Току-що се върнахме от местопрестъплението и от Института по съдебна медицина, но вече имаме екип, който работи по въпроса. Ако между жертвите има връзка, сигурен съм, че ще я открият.

— А бележката и снимката, които бяха изпратени на кмета Бейли?

— Чисти са — поклати глава Карлос. — Няма никакви отпечатъци. Чакаме резултатите от анализа на мастилото, хартията и почерка.

— Откъде е изпратен пакетът?

Гарсия му разказа накратко за отвличането на вниманието с димката близо до пощенската кутия на „ФедЕкс“.

Директорът на полицията прокара няколко пъти палеца и показалеца си по мустаците си.

— И така, ако съм разбрал правилно — каза той, обръщайки се към двамата детективи, — с две думи, вие твърдите, че извратенякът, когото търсим, е внимателен, много търпелив, добре организиран, изобретателен и вероятно високоинтелигентен.

Хънтър кимна в знак на потвърждение.

— Искате ли да знаете какъв е убиецът? — попита той. Погледът му се спря на капитан Блейк и после отново се върна на директора Брако. — Убиецът е съвършен хищник.