Отмъстителят

68

След като излязоха от апартамента на Матю Хейд, двамата първо отидоха в Научната лаборатория по криминалистика в Ел Серено, Източен Лос Анджелис. Докато пътуваха натам, Робърт се обади на доктор Брайън Снайдър, главният криминалист, който беше ръководил огледа на местопрестъплението във Венис, където беше убита Шарън Барнард. Снайдър току-що се беше върнал от местопрестъпление на двойно убийство в Уестлейк.

Той излезе да посрещне детективите във фоайето на лабораторията.

— Детективи — каза доктор Снайдър и се ръкува с тях. — Радвам се да ви видя отново. С какво мога да ви помогна?

Хънтър му разказа накратко за всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа, и после му даде пликчетата с веществените доказателства.

Доктор Снайдър ги огледа. Погледът му се задържа най-дълго върху кибритената кутийка.

— Мидазолам — прочете на глас той с обезпокоен тон.

— Знаеш ли какво е това? — попита Гарсия.

Лекарят кимна.

— Да. Мидазоламът е от групата на бензодиазепините, анестетик със сънотворен и седативен афект.

Карлос примига два пъти.

— В днешно време най-широко се използват три бензодиазепина — обясни доктор Снайдър. — Диазепам, лоразепам и най-вече мидазолам, който е най-липидно разтворимият от трите, което означава, че се усвоява най-бързо от организма и следователно действа най-бързо. Главните му свойства са силното седативно въздействие и относително лекото потискане на дихателната и сърдечната дейност. Използва се срещу пристъпи на паника, тревожност и конвулсии и освен това има силен ефект върху централната нервна система и отпуска мускулите. Предизвиква безсъзнание или състояние на хипноза за по-малко от трийсет секунди и причинява много надеждно ниво на амнезия, подобно на „амнезия черна дупка“, като рохипнолът, който престъпниците използват при изнасилване. Пациентът или жертвата не си спомня нищо.

— Накратко — рече Гарсия, — това е идеалният опиат за обездвижване на жертва.

Доктор Снайдър кимна в знак на потвърждение.

— Или в зависимост от дозата — да укроти жертвата, за да не оказва съпротива. Човек, който е получил малка доза мидазолам, се държи като пиян — всъщност много пиян. За един случаен минувач, извършител, който влачи жертва в това състояние, би изглеждало сякаш някой помага на пиян приятел или приятелка. — Той отново погледна кибрита. — Но написаната тук доза — 2,5 милиграма — е достатъчна да сломи съпротивата на човек висок и тежък колкото някой от нас.

— Трудно ли се намира? — попита Хънтър.

— Не много. Особено с тайните сайтове в интернет днес. Ако знаеш къде да търсиш, няма да ти отнеме много време.

— Страхотно — подхвърли Гарсия.

— За колко време ще можете да обработите тези неща, докторе? — попита Хънтър.

Физиономията, която направи Снайдър, не изпълни с увереност детективите.

— Мога да ги пусна като „спешни“ — отговори — и обещавам, че ще направя всичко възможно да ги придвижа към върха на купчината. Ако извадя късмет, ще ви изпратя резултатите от анализа на почерка утре или вдругиден. — Той инстинктивно погледна часовника си, като стана дума за време. — А за останалото не съм сигурен. Може би два дни… или повече.

Детективите знаеха, че никой от тримата не може да направи нищо повече. Лабораторията по криминалистика беше част от Центъра по криминология „Херцберг-Дейвис“ в лосанджелиската регионална полицейска лаборатория и обслужваше пет организации, и всичките искаха резултатите от днес за вчера. Лаборантите имаха повече работа, отколкото можеха да се справят. Спешното искане от страна на техни хора със сигурност беше предимство, но не и гаранция. Засега детективите можеха само да чакат.