Отмъстителят

40

През лятото нощта настъпва бавно, лека-полека превземайки територия като мълчалив войник. Мудните сенки първо намират уличките и сетне започват да пълзят по тротоарите, нагоре по стените и през прозорците, докато най-после мракът завладее всичко. Когато Хънтър и Гарсия стигнаха до Института по съдебна медицина, след като половин час преди това им се обади доктор Хоув, тъмнината крадешком се беше настанила в почти всяко кътче на Лос Анджелис с изключение на ивица тъмночервено небе, която все още оцветяваше хоризонта над Санта Моника, но и тя избледняваше бързо.

На местопрестъплението във Венис, освен няколкото кървави отпечатъка от стъпки, снети от мокета в дневната, криминалистите бяха успели да съберат и няколко влакна, косми и следи от пръст. Всичко беше сложено в пликчета и занесено за анализ в лабораторията. Тъй като знаеха колко внимателен и предпазлив е този убиец, надеждите не бяха големи, но и не бяха угаснали.

Работното куфарче на Шарън Барнард беше оставено в дневната до входната врата. Вътре криминалистите намериха обличани дрехи, чантичка с гримове и таблет, защитен с парола. Мобилният ѝ телефон беше на кухненския плот. Екранът му беше заключен с шестцифрен код. Двете електронни устройства бяха предадени на отдел „Компютърна криминалистика“.

Криминалистите бяха открили и голям брой пръстови отпечатъци в къщата, но също като онези, намерени на предната врата и дръжката, първоначалният анализ с невъоръжено око показа, че вероятно са само на двама души, единият почти със сигурност жена. Логичното заключение беше, че отпечатъците вероятно са на Шарън Барнард и на съквартиранта ѝ Том Хобс. Поради големия брой открити пръстови отпечатъци очакваше се потвърждение по някое време през следващите четирийсет и осем часа.

Том Хобс все още беше в шок и през целия ден го обливаха вълни на тревожност, предизвикани от неволни проблясъци на спомени, които предизвикваха пристъпи на сълзи и атаки на паника. Полицаите бяха успели да се свържат с родителите му, които дойдоха и го взеха в Помона Вали, но едва след като един от медиците беше принуден да му даде успокоителни. Щяха да се опитат да го разпитат отново на другия ден.

Хънтър и Гарсия се представиха на рецепцията в Института по съдебна медицина и ги уведомиха, че доктор Каролин Хоув ги чака в зала за аутопсии номер едно, същата, в която бяха предишния ден.

Двамата детективи мълчаливо вървяха по безупречно чистите коридори и минаха през двойни люлеещи се врати, докато стигнаха до малко преддверие, водещо към залата за аутопсии номер едно. Хънтър натисна звънеца на електронната клавиатура вдясно от вратата, която пет секунди по-късно изсъска и се отвори.

Въпреки че знаеше какво да очаква, ниската температура в залата за аутопсии пак накара Гарсия да потрепери, когато влезе вътре. Всеки път беше така.

— Робърт, Карлос. — Доктор Хоув кимна за поздрав на двамата детективи. Беше облечена в светлосиня лабораторна престилка и на врата ѝ беше окачена хирургична маска. Косата и беше прибрана на кок. Тя се усмихна, но нямаше как да прикрие изпития и изтощен вид на човек, който е работил часове наред на изкуствена светлина.

Трупът на Шарън Барнард лежеше непокрит върху масата от неръждаема стомана в средата на стаята. Кашата от мускули и плът, в която се беше превърнало лицето ѝ, беше придобила кафеникавия цвят на сушено месо. Дясното ѝ око, което беше пощадено от ъглошлайфа, беше станало млечнобяло, а останалата и кожа изглеждаше призрачно светла.

Доктор Хоув се приближи до тезгяха с инструментите от другата страна на масата за аутопсии. Хънтър и Гарсия я последваха. Тя взе две копия на доклада за аутопсията и им даде по едно.

— За съжаление — започна Каролин с уморен глас — аутопсията не разкри много. — Тя включи мощните халогенни лампи над масата с трупа.

Двамата детективи примигаха няколко пъти, докато очите им и приспособят към силната, ярка светлина.

— Както виждате — Каролин насочи вниманието им към торса, ръцете и краката на Шарън Барнард, — за разлика от първата жертва тази няма следи от физически изтезания, преди лицето ѝ да бъде напълно обезобразено. Няма белези от удари с камшик или порязвания. Никъде. — Тя се обърна и посочи таблицата на стената зад нея, която изброяваше теглото на мозъка на жертвата, на сърцето, на черния дроб, бъбреците и далака. — Всичките ѝ вътрешни органи, включително мозъкът, са в добро състояние, както би могло да се очаква за здрава, двайсет и две годишна жена.

Хънтър и Гарсия отгърнаха на втората страница от доклада. Точно както беше предположил водещият криминалист на местопрестъплението, доктор Брайън Снайдър, причината за смъртта беше спиране на сърцето, дължащо се на масивна загуба на кръв.

— И пак за разлика от първата жертва — продължи патоанатомът при тази няма следи от сексуално насилие.

Откритието изненада Карлос много повече отколкото Робърт. Всъщност той го очакваше. Когато беше огледал трупа на Шарън Барнард на местопрестъплението тази сутрин, не видя охлузвания и синини по вътрешната страна на бедрата ѝ, нито в областта на слабините.

— Освен това — добави съдебният лекар — този път няма послание. Нищо не е оставено в гърлото ѝ или на друго място в тялото.

Гарсия кимна и обясни:

— Посланието беше оставено върху мокета в дома на жертвата. Написано с кръвта ѝ.

— Какво беше посланието?

— Същите три думи като преди, докторе. АЗ СЪМ СМЪРТ. Само това. Нищо повече. Написано с главни букви.

Каролин отново насочи поглед към Шарън Барнард и онова, което би трябвало да е лицето ѝ.

— Ще призная, че с изключение на застрелване в лицето с ловна пушка от близко разстояние, травмите на лицевите ѝ мускули и нервите са изключително тежки, каквито рядко съм виждала.

— Разликата е — допълни Хънтър, заобикаляйки от другата страна на масата, — че когато те застрелят отблизо в лицето с пушка, вероятността е да умреш мигновено. Не чувстваш болка. — Той поклати глава. — Убиецът не е искал това да се случи с тази жертва.

Всички замълчаха за момент.

Карлос, който отново беше приковал поглед в трупа на Шарън Барнард на масата за аутопсии, въздъхна.

— Не разбирам. Не го проумявам. Как е възможно убиецът напълно да промени метода си на действие? Не съм чувал за такъв случай.

— И аз си мисля същото, откакто започнах аутопсията — каза доктор Хоув. — Ако не ми бяха казали, никога нямаше да предположа или да открия по време на аутопсията, че тази жертва е на същия убиец, който е изтезавал и убил жертвата от вчера сутринта.

— Именно — съгласи се Гарсия, кимна и сетне погледна партньора си. — И преди сме имали работа с убийци, които обичат да експериментират, Робърт. Убийци, чийто метод на действие леко се променя от убийство на убийство, но това сега е нещо съвсем друго. Тук разликата между двата метода на действие е колосална. Както каза доктор Хоув, все едно е бил друг убиец. Ако не беше фактът, че той обича да удостоверява авторството върху работата си с автограф, нямаше да разберем, че двете убийства са свързани. Дори нямаше да бъдем в тази зала за аутопсии. — Карлос отчаяно изрази онова, което Хънтър и патоанатомът вече знаеха. — Първата му жертва беше отвлечена и изтезавана пет и половина дни, преди да бъде убита. Тялото ѝ беше покрито с белези от удари с камшик и порезни рани — общо сто и двайсет. Знаем, че отвличането и продължителното изтезаване обясняват голяма част от метода на действие на убиеца. С тази жертва не е било така. — Той посочи трупа на масата. — Втората жертва не е отвлечена. Тя е била нападната и убита в собствения ѝ дом за няколко часа, не дни. Освен това причината за смъртта на първата жертва лесно може да се определи като метод на ненасилие. Извършителят я е държал надолу с главата достатъчно дълго, за да предизвика едем на мозъка. Болезнено? Да. Насилие? Не съвсем. А сега вижте това. — Гарсия отново посочи трупа на Шарън Барнард. — Убиецът е одрал лицето ѝ с електрически ъглошлайф и я е оставил да умре. Болезнено? Да, адски. Насилие? Да, невиждано. — Карлос отстъпи крачка назад от масата за аутопсии и скръсти ръце на гърдите си. Студът в помещението беше започнал да го смразява. — И последното, което искам да подчертая — продължи, — и което ме озадачава повече от всичко останало, е фактът, че първата жертва е била изнасилвана многократно. — Той повдигна рамене, докато говореше. — Хората, които са обсебени от непреодолим сексуален импулс да извършват все по-големи жестокости и брутални престъпления, никога не намират достатъчно удовлетворение в действията си до точка, която би ги накарала да спрат. Всички го знаем. Те не могат да спрат. Въпреки това току-що открихме, че втората жертва не е докосната. — Гарсия млъкна да си поеме дъх. — Сравнявайки двете престъпления, единственото общо нещо между тях, освен тъпотията АЗ СЪМ СМЪРТ е, че и двете жертви са жени и на двайсет и няколко години. Това е всичко. Нищо друго не съвпада. Дори и нивото на насилие.

Хънтър пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Знам всичко това, Карлос, и ти си прав за всичко. Социопатите, които се ръководят от мощни силови методи на действие като сексуално удовлетворение, екстремен садизъм и отвличане на жертвата, последвано от изтезания и смърт, рядко се отклоняват от тези методи на действие. И дори когато го правят, то обикновено е ескалация или лека вариация, а не пълна промяна, каквато има тук. Блъскам си главата, опитвайки се да измисля приемлива теория да обясня това, откакто видях втората жертва сутринта.

Карлос го погледна озадачено.

— Единственото, което ми хрумна, е, че на този убиец му липсва неконтролируемият подтик.

Гарсия посрещна думите на партньора си първо с мълчание, а после отново погледна обезобразеното лице на Шарън Барнард.

— Неконтролируемият подтик — повтори Робърт. — Онова непреодолимо желание в тях, което мнозина не могат да си обяснят и срещу което са напълно безпомощни. Както каза ти преди малко — те не могат да спрат. Не мисля, че това е подтикнало този човек да отвлече, изнасили, изтезава и убие Никол Уилсън, нито да нахлуе в дома на Шарън Барнард и да я обезобрази. Той не го прави заради това.

В стаята отново настъпи мълчание.

— А защо го прави? — попита доктор Хоув.

Хънтър поклати глава.

— Още не съм сигурен какво го мотивира. Но този извършител не е неконтролируем, докторе. Той не губи душевната битка с подтиците си. Напротив, той напълно контролира всичко, което прави. Отвлича, изнасилва, изтезава и убива не за да задоволи някакво завладяващо желание в себе си. — Робърт се обърна към трупа. — Прави го, защото иска. Показва ни, че може да бъде всякакъв вид убиец и да се преобразява от един вид в друг за нула време. Защото не се ръководи от непреодолими импулси, а е убиец по собствен избор.