Отмъстителят

72

— Не съм сигурен защо — каза Хънтър. — Може би защото бях много уморен, когато отново препрочетох бележката рано сутринта, но по някаква причина умът ми размести буквите по странен начин и за частица от секундата го видях… И после изчезна.

Гарсия все още гледаше втренчено таблото.

— Помислих, че си въобразявам, но продължих да мигам, отместих очи встрани и след това пак погледнах последните думи. — Робърт млъкна и проследи погледа на партньора си. — И после като насън буквите се разместиха пред очите ми. — Той още веднъж почука с пръст по таблото. — И видях това.

От буквите в „Аз съм Смърт“ Хънтър беше съставил три нови думи: „Аз Мат Хейд“8.

— Не може да бъде, мамка му! — повтори Карлос, най-после откъсна очи от таблото и погледна Хънтър.

— И на мен ми е трудно да повярвам, но ето, пише го.

— Знам, че убиецът е адски дързък, направо безочлив, но това е абсурдно, Робърт. — Гарсия посочи таблото. — Безпрецедентно. Той не ни дава улика, а името си. Защо би го направил?

— Защото не знае, че ние сме научили за Фресно, за Сакраменто и за апартамента му в Източен Лос Анджелис. Няма представа, че имаме заподозрян и че този заподозрян е Матю Хейд — или Мат Хейд. Всъщност, когато убиецът пусна бележката под вратата ми, нямахме заподозрян. Не знаехме кой е Мат Хейд, спомняш ли си? Разбрахме по-късно.

Карлос започна да прави връзката.

— Дори ако се бяхме досетили, че уликите, за които споменава той в писмото си, са във формата на анаграма, ние не знаехме какво търсим — дума, две думи, фраза или име. Нямаше как да знаем, че той е написал истинското си име. Колко възможни думи или комбинации от думи може да образуваме от тези букви?

— Именно.

Гарсия отново погледна изречението „Аз съм Смърт“.

— И от тези букви — продължи Хънтър — колко мислиш, че могат да образуват някакво име или съкратено име като „Мат“ или „Тед“? И не забравяй, че това е Лос Анджелис. Градът е интернационално средище. Името, за което говорим, не е задължително да е английско.

— И дори да се бяхме сетили за фразата „Аз Мат Хейд“ — добави Карлос, — вероятно щяхме да го отхвърлим, защото нямаше да знаем дали името е истинско. Фамилните имена са с най-различни форми и правопис.

— Точно така — съгласи се Робърт. — Нямаше да е реалистично да проверяваме всяка възможна анаграма. Какво бихме направили? Да проверим всяка комбинация, която представлява име или част от име? Едва ли.

Гарсия се подсмихна, когато осъзна колко хитро е всичко това.

— Ето защо той е създал анаграма. Не е очаквал, че ще разберем за него, за Матю Хейд — размишляваше Карлос. — И защо бихме го направили? Шансовете ни да разберем за него клоняха към нула. Той не е бил арестуван. Не е бил обвиняван в нищо. Само е представлявал „интерес“ в три разследвания за отвличане, две във Фресно и едно в Сакраменто, но никога в Лос Анджелис. И всичко това се е случило преди години. Той изобщо не е очаквал, че ще открием нещо.

— Вероятно не — съгласи се Хънтър. — Сега трябва само да звънне телефонът.

Като по подадена реплика мобилният телефон на Робърт иззвъня силно, тракайки върху бюрото му.

Гарсия отвори широко очи от почуда.

— Невероятно.