Отмъстителят

28

Гарсия спря, обърна се към партньора си и се загледа в бележката на бюрото му.

— Добре. Нека се опитаме да я разбием на части. — Хънтър плъзна копие на бележката до ръба на бюрото си. Кафето му най-после беше изстинало достатъчно, за да отпие. Беше невероятно вкусно. — Погледни първия и втория параграф и ми кажи какво мислиш, че означават.

Карлос не донесе стола си, а се наведе над бюрото ѝ сложи ръце на плота.

Гарсия прочете параграфа три пъти, а след това се почеса по брадичката и погледна партньора си.

— Той проповядва, дори е снизходителен. Напомня ни кои сме, каква е работата ни, какво очаква от нас обществото и какво се случва, когато се провалим или сгрешим. — Замълча за момент. — Освен това има и безочливо обвинение. Той пише, че виждаме само онова, което искаме да видим. И този ред… — Посочи на бележката. — И проблемът с това е, че докато те се правят на слепи, хората страдат… изтезават ги… и умират. Въпреки че е много агресивно, това не звучи като заплаха, а като твърдение.

— Абсолютно си прав — съгласи се Хънтър. — Няма как другояче да изтълкуваме тези параграфи, Карлос. Те са сбити и ясни. Няма двусмислие, нито ирония, игра на думи, двойно значение и нищо скрито между редовете.

Вниманието на Гарсия остана приковано в бележката.

— А сега погледни третия параграф и ми кажи какво мислиш. И отново забрави за двойни значения и така нататък. Прочети го като писмо.

Карлос се замисли.

— Това е… предизвикателство — каза той. — Убиецът ни предизвиква да го открием. Да го различим в тълпата. Да го разпознаем. Това е поканата за играта. Както спомена ти, той иска да играе.

— И този път си прав — отговори Хънтър. — Но има и нещо друго. Нещо, което всъщност не е скрито. Трябва само да го прочетеш внимателно.

Гарсия се намръщи и прочете параграфа още два пъти, а после се изправи и повдигна рамене.

— Не го откривам. Какво друго? Какво не виждам?

— Той не само ни предизвиква да го различим в тълпата, Карлос, а пита дали ще можем да видим какъв е станал. Това е много силно изявление. — Робърт пак отпи от кафето си. — Замисли се какво всъщност означава тази дума.

— Той ни казва, че невинаги е бил такъв — рече Гарсия, поглеждайки партньора си. Гласът му прозвуча по-развълнувано, отколкото преди момент. — Невинаги е бил чудовище, убиец. Не е психопат като по учебник, защото не е роден такъв. Превърнал се в е такъв.

Хънтър кимна.

— Нещо го е променило.