Отмъстителят

9

Доктор Каролин Хоув, главният съдебен лекар на окръг Лос Анджелис, за пореден път се събуди твърде рано, този път два часа преди да иззвъни будилникът.

Преди не беше така. Каролин нямаше проблеми със съня, но откакто преди година почина съпругът ѝ, с когото бяха женени от двайсет години, нощите бяха по-дълги и по-самотни от всякога.

Тя отвори очи, но не помръдна. Лежейки по гръб, Каролин се втренчи в белия таван и се замисли дали да не се помъчи да заспи отново.

„Има ли смисъл?“ — зачуди се. Съзнанието ѝ беше напълно будно. Сънят беше изчезнал и всеки опит да го върне щеше да бъде безполезен. Знаеше го много добре. Беше се опитвала много пъти преди това.

Каролин взе решение и без да губи повече време, отиде в кухнята и си направи чаша силно кафе без захар и мляко. Изкъпа се набързо, изпи още една чаша кафе, изяде малка, но здравословна закуска, и беше готова да тръгне.

По това време уличното движение не беше оживено и ѝ бяха необходими само двайсет и две минути да измине шестнайсетте километра от дома си в Западен Холивуд до Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд.

Тя прокара служебната си карта през четящото устройство на вратата на главната сграда и влезе във фоайето. Младият, висок и жилав служител, който седеше на рецепцията, я погледна, без до се изненадва.

— Пак ли не можахте да спите, доктор Хоув?

— Нещо такова — леко се усмихна Каролин.

— Не знам как го правите, докторе. Аз не мога да функционирам, ако не се наспя добре през нощта. Опитахте ли сок от череши или чай от лайка и лавандула? Те вършат чудеса за мен.

— Нямам проблем да заспя — обясни тя, приближавайки се до рецепцията. — Трудното е да бъда в това състояние достатъчно дълго.

Служителят кимна.

— А, разбирам. Да, и на мен ми е неприятно, когато това се случи.

— Е, какво получихме през нощта? — попита патоанатомът, докато проверяваше нещо на мобилния си телефон.

— Ей-сега ще видя. — Служителят насочи вниманието си към компютъра пред него и бързо написа нещо. — Сигурно ще се зарадвате да знаете, че нощта не е била оживена, докторе — каза той след няколко секунди. — Само десет трупа. Петима мъже, четири жени и едно дете. Смъртта на пет от тях, изглежда, е свързана с наркотици, на един се дължи на сексуална игра и четири, включително детето, са убийства.

Доктор Хоув кимна. Не беше изненадана. Тя беше главен съдебен лекар на окръг Лос Анджелис от три години и старши съдебен лекар на града от двайсет години преди това. Малко неща я шокираха, когато ставаше въпрос за насилствена смърт.

— О, почакайте — каза служителят, когато Каролин се обърна и тръгна. — Единият случай е маркиран като спешен.

Доктор Хоув се подсмихна.

— Да, обикновено са спешни. Всички искат резултатите незабавно.

— Знам — отвърна служителят и повдигна вежди. — Но тук пише, че случаят е на екип „Ултранасилие“.

Тя спря, обърна се и се върна на рецепцията.

— Коя е жертвата?

Служителят отвори файла на екрана.

— Жена на двайсет години, вече идентифицирана като Никол Уилсън. Няма видима причина за смъртта. Докарана е само преди два часа.

Доктор Хоув се замисли върху фактите. Знаеше, че детективите от екип „Ултранасилие“ ще се обадят или ще дойдат още тази сутрин и ще я търсят през час след това, докато получат резултатите. Тя бързо взе решение.

— Добре. Би ли помолил някого да закара трупа в зала номер едно?

Служителят погледна часовника на стената вляво от него.

— Сега ли ще направите аутопсията?

Обикновено когато дойдеше рано на работа, доктор Хоув се занимаваше предимно с писане на доклади.

— Това е идеята.

— Но както ви казах, жената беше докарана само преди два часа — отвърна служителят, който изглеждаше малко изненадан. — Тя не е подготвена.

Преди извършването на аутопсия трупът трябва да бъде подготвен — съблечен и после напръскан с фунгицид и щателно измит с дезинфекциращ сапун. Това задължение обикновено се изпълнява от санитарите в моргата, но смяната им щеше да започне чак след час и половина.

— Няма проблем — отговори доктор Хоув. — Аз ще подготвя трупа.

— Вие сте шефът — рече служителят и записа нещо в голям тефтер. — Искате ли асистент за аутопсията? Вероятно ще намеря някой, докато вие подготвяте трупа.

— Не е необходимо. Ще се оправя сама.

Каролин изми и дезинфектира ръцете си и отиде в зала за аутопсии номер едно. Трупът на Никол Уилсън вече беше докаран там и прехвърлен на едната от двете маси от неръждаема стомана в средата на безупречно чистия, бял линолеум на пода.

Никол Уилсън лежеше по гръб с ръце, отпуснати до тялото. Степента на следсмъртното вкочаняване и бледността на трупа поради утаяването на кръвта показваха, че по всяка вероятност трупът е бил преместен след смъртта. Младата жена не беше убита там, където беше намерена. Следсмъртното вкочаняване беше настъпило и преминало и това показваше, че тя е мъртва от повече от двайсет и четири часа. Сега чертите на лицето ѝ бяха неузнаваеми.

Доктор Хоув събу маратонките на жертвата. По ходилата и пръстите на краката нямаше порязвания, но Каролин веднага забеляза леките охлузвания и промяната на цвета на глезените — белези от завързване. След това патоанатомът махна суитчъра с емблемата на Калифорнийския университет, по който се бяха закачили тревички и пръст. Съдебният лекар сваляше дрехите от трупа и внимателно ги слагаше в прозрачни найлонови пликове за веществени доказателства, които после щеше да предаде на криминалистите за по-нататъшен анализ. Щяха да бъдат взети и кръв, урина и косми, както и проби от слюнката и от ануса.

Докато махаше суитчъра, първото, което Каролин забеляза, бяха белезите от завързване по китките на жертвата. Това не беше изненадващо, тъй като вече бе открила такива белези на глезените.

Използвайки безопасна ножица, доктор Хоув продължи да разрязва тениската на Никол Уилсън. Когато я разтвори, тя спря и очите ѝ бавно се плъзнаха нагоре и надолу по торса на мъртвата жена.

— Господи! — възкликна.

Доктор Хоув взе цифровия си фотоапарат и документира всичко, а след това съблече напълно трупа, напръска го с фунгицид и с помощта на маркуч със силна струя вода старателно изми и дезинфекцира всеки сантиметър. Щом приключи, тя включи диктофона и започна официалния преглед.

Първо съобщи датата и часа, а после номера на случая. След това описа общото състояние на тялото. Сега беше време да премине към ужасяващите детайли.

Доктор Хоув сложи на главата си челен рефлектор с лупа и насочена лампа и огледа кожата на врата на жертвата. Нямаше подозрителни охлузвания. Бързият мануален преглед показа, че нито ларинксът, нито трахеята на младата жена са прекършени. Подезичната кост също не изглеждаше счупена. Абсолютно нищо не предполагаше, че Никол Уилсън е удушена с ръце или по друг начин.

С палец и показалец, съдебният лекар повдигна клепачите на жертвата и с помощта на лупата внимателно огледа очите. Както очакваше, роговиците бяха мътни и непрозрачни, но патоанатомът търсеше мънички червени точки в очите или по клепачите, наречени петехии. Тези малки кръвоизливи в кръвоносните съдове се появяваха навсякъде по тялото по ред причини, но когато ги има в очите или по клепачите, това обикновено се дължи на блокаж на дихателната система — задушаване или асфиксация.

Каролин не откри такова нещо. Освен това Никол Уилсън, изглежда, не беше умряла от липса на кислород.

Следващата стъпка беше да провери всички отверстия на жертвата за някакви следи от агресия, сексуална или друг вид. Доктор Хоув започна от устата, отвори я и провери за травми или промяна в цвета на кожата или зъбите. Някои отрови оставят ясни знаци, че са били използвани, като или изгарят лигавицата в устата на жертвата, или оставят утайка, която променя цвета на зъбите и езика, или и двете. Тя не откри видими следи от отравяне, но трябваше да изчака резултатите от токсикологичните анализи, за да бъде напълно сигурна.

Тя се приготви да продължи по-нататък, когато нещо привлече вниманието ѝ.

— Чакай малко — промълви Каролин, включи лампата на челния рефлектор, присви очи и се вгледа в устата на Никол Уилсън.

— Какво има тук?

Тя огледа гърлото на жертвата.

— Да ме вземат дяволите.

Внимателно отмести главата наляво, а после надясно, и малко надолу. Нямаше съмнение, че в гърлото на жертвата беше заседнало нещо.

Доктор Хоув взе цифровия фотоапарат от масичката с инструментите вдясно от нея и започна да снима от три различни ъгъла. Щом приключи, тя взе извит хирургичен форцепс и го пъхна в устата на Никол. След няколко секунди Каролин хвана края на предмета в гърлото ѝ, който приличаше на лист дебела хартия, и предпазливо започна да го изважда.

— Какво е това, по дяволите?

Хартията се измъкваше постепенно, докато най-сетне излезе цялата. Листът беше дълъг двайсетина сантиметра, навит на руло и пъхнат в гърлото на мъртвата жена.

Съдебният лекар сложи хартията на алуминиев поднос, отново взе фотоапарата и направи още две снимки.

След това остави фотоапарата и съвсем бавно започна да развива рулото хартия.

Въпреки всичко, което беше виждала през годините като патоанатом, а доктор Хоув бе виждала невероятни неща, когато разви тръбичката от хартия, тя затаи дъх.

— Мамка му!