Отмъстителят

88

Бяха изминали шест години.

Надеждата на Червей, че един ден полицията ще залови Чудовището за някое от отвратителните престъпления, които бе извършил през годините, беше угаснала отдавна. Той нямаше да бъде спасен. Чудовището никога нямаше да го пусне.

Червей вече беше на осемнайсет години. Все още беше кльощав, но висок почти колкото Чудовището. Очакваше, че вече ще е мъртъв, но Чудовището, изглежда, харесваше компанията му.

Всяка година на рождения ден на Червей Чудовището сядаше с него в кухнята и му говореше, сякаш бяха стари приятели. Червей предимно мълчеше, но все пак това беше единственият ден в годината, когато Чудовището се държеше с него като с човешко същество.

Днес беше осемнайсетият му рожден ден.

Чудовището го беше събудило рано — в шест без петнайсет, както правеше абсолютно всеки ден от шест години. Окова го само за едната китка за металната халка в кухнята и му позволи да яде закуска. Не от пода. Не с ръце, а като цивилизован човек.

— Имам един въпрос към теб, Червей — каза Чудовището, когато той изяде парчето шоколадова торта.

През изминалите пет години като подарък за рождения ден на Червей Чудовището му носеше парче шоколадова торта. Това се беше превърнало в нещо като ритуал.

Без да го поглежда, Червей кимна срамежливо.

Той беше израснал изпълнен с непрестанен страх и напълно лишен от самочувствие. Беше се превърнал в уплашено кученце.

— Искаш ли да обладаеш жена?

Младежът се сепна и този път погледна дългогодишния си похитител.

— Сега ти си официално мъж, затова мисля, че е време да научиш какво е да си истински мъж. — Чудовището се потупа два пъти по гърдите. — Искаш ли да ти дам малко време със следващата отрепка, която доведа тук, а? Ще ти хареса, нали?

Червей се вцепени.

— Всъщност — безгрижно продължи Чудовището, — като си мисля за това, може да направим нещо много по-хубаво. Какво ще кажеш, след като изчукаш отрепката, ти да се отървеш от нея? Много добре знаеш какво означава да се отървеш от нея, нали?

Мълчанието, което последва, беше толкова натежало от напрежение, че Червей си помисли, че ще продъни земята.

— Сигурен съм, че знаеш какво да направиш, Червей. Имал си доста уроци през годините, нали?

В продължение на шест години Чудовището го беше карало да гледа: всяко едно от убийствата му. Общо трийсет и три. И беше настояло Червей да запомни името на всяка жертва. Той никога нямаше да забрави имената им. Нито лицата им. Никога нямаше да забрави как умряха.

— Може да ги нараняваш колкото искаш, Червей. Как ти се струва, а?

Червей отмести очи от Чудовището и почувства, че в гърлото му заседна нещо.

— Знам, че таиш много гняв в себе си. — Чудовището се почеса по чатала. — Е, може би е време да освободиш този гняв, Червей, и предлагам да накажеш отрепката с всичко, което имаш. Накарай я да пищи от страх, от болка, от страдание и ти гарантирам, че ще се почувстваш освободен… отмъстен… пречистен… силен. Ще се почувстваш като Господ.

Сърдечният ритъм на Червей се ускори.

— И това е моят подарък за теб, Червей. Довечера ти ще станеш не само истински мъж, но и Бог. — Чудовището се изсмя гърлено. — Няма по-завладяващо чувство на света.

Довечера?

Сърцето на Червей започна да блъска в гърдите му.

Довечера?

Сърцето му заби още по-силно и Червей имаше чувството, че ще се пръсне в тялото му.

Довечера.

Думата го ужаси.

Зави му се свят.

Довечера ти ще станеш не само истински мъж, но и Бог.

Червей не можеше да диша.

Във всеки атом в тялото му нахлу страх.

По ирония на съдбата именно този неописуем, неизмерим страх най-после му вдъхна смелостта, която му липсваше шест години. Смелост, която всяка нощ закипяваше в мозъка му, но всяка сутрин не успяваше да се прояви.

Днес беше рожденият ден на Червей. Единственият ден в годината, когато за много кратък период от време Чудовището го оковаваше за стената само за едната китка.

През последните три рождени дни Червей мислеше да удари Чудовището, когато той не гледа към него, но куражът го напускаше в последната секунда. И ако в онзи ден Червей разчиташе само на смелостта, тя пак щеше да му изневери, но понякога единственото, което надделява над страха, е самият страх.

Червей погледна Чудовището, което седеше от лявата му страна. Този път в душата му се сблъскаха не страх и смелост, а страх и страх.

Когато Чудовището се обърна да погледне часовника на стената, Червей напрегна тяло, затвори очи и се остави на страха да го води.

Не беше чувал за „извънтелесно“ преживяване, но нямаше друг начин, по който да се опише сцената, която се разигра пред очите му.

Все едно гледаше филм на голям екран, Червей се видя как седи в кухнята вдясно от Чудовището. Изведнъж, сякаш филмът забави скоростта си, той видя как дясната му ръка замахва. Не ръката, която беше освободена от оковите, а другата, с тежката широка метална гривна на китката, от която дългата верига прекосяваше стаята и се свързваше с металната халка в източната стена.

Окованата ръка бавно набра инерция, мъчително придвижвайки се все по-близо към лицето на Чудовището.

Зрителят Червей едва гледаше. Какви ги вършиш? Ума си ли загуби? Престани. Спри.

Но Червей във филма не го чуваше. Той се прицелваше да удари Чудовището в челюстта, но похитителят се обърна да погледне часовника точно навреме. В онзи ден късметът, изглежда, беше на страната на Червей. Металната гривна на китката му се стовари в дясното слепоочие на Чудовището.

Зрителят Червей видя как очите на мъжа потрепнаха и после се забелиха. Сцената го шокира и развълнува в еднаква степен.

Наистина ли се случваше това?

Времето летеше.

Време, което Червей нямаше.

Той изпищя на екрана.

Ударѝ го пак. Ударѝ го пак.

Този път Червей във филма, изглежда, чу силните викове, защото замахна с дясната си ръка и отново халоса Чудовището. Този път по-силно. На същото място като преди.

Главата и ръцете на Чудовището се разтрепериха, сякаш получаваше епилептичен пристъп.

Зрителят Червей не можеше да повярва на очите си.

Още веднъж. Направѝ го. Направѝ го сега.

Червей нанесе на Чудовището трети и последен удар.

Похитителят изгуби съзнание и се строполи на пода. От раната в главата му капеше кръв.

Зрителят Червей сякаш полетя във въздуха, връщайки се при Червей във филма.

На осемнайсетгодишното момче не му пукаше дали Чудовището е мъртво или не. Той не провери. Грабна ключовете от джоба на панталона на мъжа и прехвърли окървавената гривна на неговата китка.

Секунди по-късно Червей отключи външната врата и излезе в един свят, който мислеше, че никога вече няма да види.