Отмъстителят

18

Следователите от отдел „Изчезнали лица“ бяха почукали на всяка врата на Алънуд Роуд и бяха разпитали всички в къщите, включително обслужващия персонал. Никой не беше видял нищо. Но на онези хълмове това не беше учудващо.

Холивуд Хилс може и да изглеждаше спокоен квартал, но истината беше, че е по-скоро като тайно общество с негласни правила. Причината толкова много актьори и музиканти да обичат тези хълмове беше, че каквото и да се случеше там, всеки си държеше устата затворена и си гледаше работата. На тези хълмове нищо не изглеждаше прекалено. Никой, колкото и странно да изглеждаше и колкото и екстравагантно или оскъдно облечен да беше, не изглеждаше подозрителен или не на място. С годините жителите на Холивуд Хилс бяха практически свикнали да извръщат погледи.

Грешката на следователите от отдел „Изчезнали лица“ беше, че бяха разпитали хората само за нощта на отвличането.

Засега от малкото, с което разполагаха, Хънтър и Гарсия вече бяха стигнали до заключението, че убиецът е много педантичен и въпреки че е могъл да отвлече Никол от много места, той е решил да го направи от дома на семейство Бенет. Защо?

Освен че убиецът е искал да покаже колко е дързък и арогантен, очевидният отговор беше, че тъй като Алънуд Роуд е много тиха улица, това силно намалява риска той да бъде забелязан, докато извежда жертвата от къщата и я хвърля в колата си. Детективите обаче не знаеха колко неоживен е пътят, докато не отидоха там.

И убиецът явно го е проверил.

— Престъпникът трябва да е извършил най-малко една разузнавателна обиколка тук преди нощта на отвличането — отбеляза Карлос.

През три къщи вляво от тях мъж на шейсет и няколко години излезе от предната врата, носеше чанта за голф. Сложи я в багажника на мерцедес Е-класа, който беше паркиран пред къщата, седна зад волана и бавно потегли.

— Така бих постъпил аз — съгласи се Робърт, — ако исках да знам само дали пътят е оживен или не. Това обаче не е било достатъчно за убиеца. Той е твърде внимателен. Искал е да знае специфични детайли. — Посочи колата, която отминаваше. — И затова сигурно е наблюдавал пътя дни наред.

Гарсия не изглеждаше много убеден.

— Специфични детайли?

— Обичайното ежедневие — отвърна колегата му. — Всяка улица го има. Особено изключителна и трудно достъпна като тази. Всички го правим, Карлос. Придържаме се към установен ред, защото сме същества на навика. Ходим на фитнес в определен час, в определени дни отиваме да играем голф или покер, на уроци по балет или дълги разходки и така нататък. Убиецът е планирал отвличането твърде добре, за да рискува някой, който отива или се връща от йога, да го види да изнася жертвата от къщата. Той е искал да разбере режима на тази улица, рутинната ѝ практика. — Робърт се обърна към къщата на семейство Бенет. — Но искаш ли да знаеш нещо, което не е рутинно?

Гарсия се замисли за секунда.

— Вечерите, в които Никол е гледала детето на семейство Бенет.

— Именно. Това се е случвало спорадично. Те са я викали, когато са ги поканели някъде и е трябвало да излязат. И според онова, което е казала госпожа Бенет на отдел „Изчезнали лица“ — Хънтър кимна към папките на предната седалка, — тя се е обадила на Никол по обяд в деня на отвличането и я помолила да гледа сина им същата вечер. Било е в последната минута, така да се каже. А без да знае предварително в кой ден ще нанесе удара…

— Убиецът е трябвало да наблюдава улицата цяла седмица — довърши мисълта му Карлос. — Да разбере движенията, навиците, ден след ден.

Робърт кимна.

— Не е било сто процента сигурно, но определено му е дало много по-ясна представа какво трябва да се опита да избягва. Трябва отново да разпитаме жителите на квартала. Ако ни провърви, може някой да е забелязал нещо в дните преди отвличането.