Отмъстителят

78

Какъвто и резултат да си беше представял, че ще получи от търсенето, определено не се появи на екрана. Когато започнаха да се зареждат страница след страница, Хънтър се наведе напред, сложи лакти на бюрото и подпря брадичка на пръстите си.

Четеше бързо. Всъщност четеше много бързо и щом започна, да поглъща късовете информация, разбра, че е попаднал на минно поле.

И после избухна първата бомба.

Хънтър препрочете параграфа два пъти, преди да се увери, че е прав. И това го порази.

Втората бомба гръмна почти веднага след това.

Наложи се да спре и да си поеме дълбоко дъх. Направо усещаше как адреналинът нахлува във вените му. И после откри изображенията, които го връхлетяха като разгневен боксьор тежка категория. Скрит между тях беше последният нокаутиращ удар.

Когато на екрана се зареди последното изображение, той почувства, че кожата му настръхна.

— Не може да бъде.

Това обаче беше всичко.

Нямаше повече информация.

Всичко свърши със същата бързина, с която се беше появило.

Хънтър опита нещо друго. Работата му на специален детектив имаше своите предимства, но онова, което видя на екрана, го накара рязко да се дръпне назад.

— Какво?

Той опита пак.

Още веднъж.

— Шегувате се.

Робърт се върна назад и препрочете част от информацията, която беше получил от първото търсене.

И после го осени прозрение.

В писмото си до кмета Бейли убиецът беше споменал ФБР.

Хънтър погледна часовника си. До полунощ оставаха две минути. Във Вирджиния беше три без две минути сутринта, но това нямаше значение.

Той протегна ръка към телефона.