Отмъстителят

61

Детектив Сандърс беше прав. Матю Хейд можеше да е само едно случайно съвпадение. В края на краищата, полицията нито във Фресно, нито в Сакраменто беше успяла да събере достатъчно доказателства срещу него, за да го арестува. От друга страна обаче, Хънтър и Гарсия не бяха членове на фен клуба „Случайно съвпадение“, особено когато случайностите се натрупваха както в случая. Фен клубът, в който двамата членуваха, беше „Проверявай абсолютно всичко“.

Щом Сандърс излезе от кабинета им, Карлос помоли Оперативния отдел да съставят подробен профил на Матю Хейд, проследявайки го чак до детството му. Това щеше да им отнеме най-малко двайсет и четири часа, затова засега трябваше да използват оскъдната информация, съдържаща се в досието, което им беше дал Сандърс. Не беше много, но определено беше някакво начало.

Адресът в документа за арест на Матю Хейд беше в Източен Лос Анджелис, недалеч от бара, в който беше арестуван за сбиване. Пътуването дотам им отне малко повече от трийсет минути.

Докато отиваха, Робърт държеше досието на Хейд разтворено на коленете си. Беше го прочел два пъти и от време на време прелистваше на портретната фотография и на снимката от ареста на Хейд, сякаш искаше да потвърди нещо.

— Знаеш ли какво — каза Гарсия, когато излезе от магистрала „Санта Ана“ и се отправи на север. Той беше забелязал, че партньорът му често поглежда снимката на Хейд. — В него има нещо, което безпокои и мен. — Той посочи снимката от ареста. — Нещо в очите му.

— Какво?

— Не знам, но само ги погледни. Виж този поглед.

Хънтър го направи за стотен път.

— Мъртвешки, студен поглед. Изпълнен с гняв и… — Гарсия трябваше да млъкне и да измисли най-подходящата дума. — Решителност.

Робърт кимна в знак на съгласие, но не каза нищо. Не беше необходимо приятелят му да обяснява какво има предвид. Двамата много пъти бяха виждали този втренчен поглед и знаеха, че не трябва да го пренебрегват.

Гарсия погледна партньора си.

— Но ти не гледаше това, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Я стига, Робърт, ти гледаш снимките така, сякаш търсиш робота Уоли. Е, нека ти кажа, той не е там. Тогава какво е?

Хънтър погледна снимките още веднъж.

— Нищо. Само нещо, което убиецът споменава във втората си бележка.

Този път Карлос извърна глава.

— По дяволите! — възкликна той и цитира: — „Ако някой от тези така наречени експерти застане лице в лице с някого като мен и ме погледне в очите, ще види ли истината в мен? Ще види ли какъв съм станал или няма да успее?“ — И Гарсия беше запомнил наизуст бележката на убиеца. — Бях забравил за това — призна. — Но сега, след като ти го спомена и като гледам снимките, едно нещо е сигурно — очите му разказват своя история.

— Е, това са само снимки. — Хънтър най-после затвори папката. — Ще добием по-добра представа, когато се срещнем с него…

— … и го погледнем в очите — довърши мисълта му Карлос.