Отмъстителят

83

От това разстояние и в почти непрогледния мрак Хънтър се мъчеше да разбере какво всъщност вижда. Беше някаква постройка. Съдейки по размера на сянката ѝ, можеше да е средно голяма, двуетажна къща, но проблемът беше, че не приличаше на къща. Сградата беше квадратна, като грамадна кутия, и тъмна на цвят. В такава тъмна нощ и толкова навътре в дивата пустош това я правеше невидима. Хънтър се изненада, че успя да я забележи дори с бинокъл.

Той изчисли, че разстоянието между сградата и мястото, където стоеше, е приблизително четиристотин метра, а после се върна в колата и взе мобилния си телефон.

Нямаше обхват. Премести телефона насам-натам, но нямаше промяна. Робърт се намираше на затънтено място насред дивата пустош.

— Страхотно!

Реши да остави колата встрани от черния път и да извърви пеша остатъка от разстоянието. Така щеше да бъде много по-тих и незабележим.

Провери пистолета си „Хеклер и Кох Марк 23“. Беше зареден с цял пълнител, но не искаше да рискува и извади от жабката фенерче и още един пълнител.

Въпреки че до къщата имаше четиристотин метра, Хънтър се движеше крадешком, прикривайки се зад кактуси, дървета и храсти. Изминаваше петнайсет-двайсет метра приведен, спираше и поглеждаше през бинокъла. Навсякъде цареше мъртвешка тишина.

Той повтори това още пет пъти и забеляза нещо, което не беше видял дотогава — джип „Джи Ем Си Юкон“, паркиран вдясно от къщата.

От прозореца си Марлон беше видял фалшивия телефонен инженер да се качва в черен „Джи Ем Си Юкон“, след като беше взел безжичната камера, която бе поставил високо на телефонния стълб.

Хънтър си пое дъх, избърса потта от челото си и продължи да се придвижва напред, приближавайки се, докато стигна на не повече от четирийсет метра от постройката. Зае позиция зад група пустинни върби и отново използва бинокъла. Оказа се прав. Сградата изобщо не приличаше на къща.

Робърт реши, че се е приближавал от едната ѝ страна, не към предната част. Стигна до това заключение, защото не видя врати от тази страна на постройката. Тъй като джипът беше паркиран вдясно, изглеждаше логично, че шофьорът е спрял до предната врата.

Приготви се да се приближи още, когато забеляза нещо друго. На цялата тази страна имаше само един прозорец. Беше високо горе и малко вляво, но Робърт спря изведнъж, защото, освен че се намираше високо над земята, прозорецът имаше дебели метални решетки.

Постройката не беше къща, а затвор.