Изкупление

24

Килията бе същата, в която Декър, представяйки се за адвокат, се бе срещнал с арестанта, направил самопризнания за убийството на семейството му.

Декър не знаеше дали нарочно са избрали същата килия, но се съмняваше, че съвпадението е случайно. Някой се опитваше да му изпрати послание.

Първият знак бяха ченгетата, които го очакваха в някогашния дом на семейство Хокинс. Прочетоха му правата и го обвиниха в намеса в полицейско разследване, което бе вторият, по-ясен, но и по-примитивен знак.

Декър обаче беше изключително търпелив човек. Стоеше облегнат на бетонната стена и чакаше. Знаеха къде да го намерят. И в някакъв момент щяха да дойдат при него, защото той не можеше да отиде при тях.

Час по-късно пред стоманените решетки се появи фигура, която определено го изненада.

Сали Бримър не изглеждаше никак доволна да го види в арестантска килия. Той вдигна поглед към нея и каза:

— Госпожице Бримър, надявам се, че денят ви върви добре.

— Очевидно по-добре от вашия.

— Така си е.

Тя пристъпи към решетките и зашепна:

— Защо го направихте? Знаете, че Блейк ви мрази.

— Не ме интересува дали ме мрази. Имам работа и си я върша.

— Но вие не сте служител на управлението. Каквото и да се е случило, то не е ваш проблем.

— Мой проблем е, ако съм помогнал да изпратят невинен човек в затвора.

— Наистина ли вярвате, че Хокинс е невинен?

— Ще се изразя така: сега изпитвам много по-големи съмнения относно вината му, отколкото преди.

— Добре, но има ли значение? Той е мъртъв.

— За мен има. За паметта му също. Да не забравяме, че дъщеря му смята, че баща ѝ е убил четирима души.

Лицето на Бримър поруменя.

— Много ви бях ядосана, когато ме излъгахте онзи път.

— Поех пълна отговорност за случилото се. Не исках да пострадате заради мен.

— Знам, че онзи човек е бил съучастник в убийството на семейството ви. Аз май… останах изненадана, че не сте го убили в килията.

— Не бях сигурен, че го е направил. Имах известни съмнения. — Декър помълча и добави: — Държа да съм сигурен, госпожице Бримър. Напълно сигурен. Така съм устроен.

— Разбирам. Повдигнах темата само защото… — Тя се озърна и сниши глас: — Само защото и аз бих постъпила по същия начин.

Декър стана и отиде до стоманените решетки, които ги разделяха.

— Ще ми направите ли една услуга?

Тя се отдръпна и го изгледа предпазливо.

— Каква?

— Трябва да прегледам досиетата от убийствата на Ричардс и Кац.

— Мислех, че сте ги прочели. Онзи ден видях един колега да отнася кашоните в заседателната зала.

— Заех се с издирването на евентуални свидетели и не успях, преди… преди да се озова тук.

— Но нали сте ги чели, когато сте разследвали случая? Чувала съм, че не забравяте нищо.

Сега Декър отстъпи крачка назад и извърна поглед.

— Навремето не прочетох всички документи. Особено заключението на патолога.

— Защо?

— Защото показания по тези въпроси даваше той, а не аз.

Бримър сякаш не му повярва. Накрая Декър я погледна и каза:

— Издъних се, госпожице Бримър. Току-що бях назначен в отдел „Убийства“ и това беше първият случай, който разследвах. От самото начало реших, че Хокинс е виновен. Не обърнах достатъчно внимание на някои неща, които трябваше да ми направят впечатление.

Тя се усмихна.

— Какво има? — изненада се на реакцията ѝ Декър.

— Това ме успокоява.

— В какъв смисъл?

— Смятах ви за безпогрешен, за нещо като машина. А сега откривам, че сте човек.

— Зависи кого питате. Ще ми осигурите ли тези досиета?

— Предполагам, че ще успея да направя копия. Но няма как да ви ги донеса тук.

— Не планирам да остана дълго в ареста.

— Защо сте толкова сигурен?

— Защото още на първото си заседание съдът ще обсъди дали да ме пусне под гаранция. Такава е процедурата.

— Имате ли адвокат?

— Не, но ще се справя добре и сам.

— Наистина ли?

— Абсолютно.

— Блейк няма да се предаде без бой.

— Не съм и очаквал друго.

— Предполагам, че се чудите защо съм… Имам предвид защо той и аз…

— Не ми влиза в работата. И не съдя никого. Нямам това право.

— Благодаря ви.

— Но ще ви дам един съвет. Навремето имах дъщеря…

— Знам — отвърна Сали Бримър с болка в гласа.

— Ако беше пораснала, нямаше да ѝ позволя да се сближава с хора като Блейк Нати. Фактът, че има връзка с вас, след като още е женен, би трябвало да ви говори достатъчно ясно що за човек е.

Тя го изгледа тъжно, обърна се и си тръгна.