Изкупление

32

Отново моргата.

Декър беше посещавал твърде много морги.

А електриковосиньото бе толкова интензивно, както и в нощта, когато откри семейството си мъртво. Имаше чувството, че някой е окачил на тавана мощен прожектор и осветява всеки милиметър от това място.

Той докосна крака си там, където под панталона му имаше превръзка. Лекарят в спешното каза, че е извадил голям късмет. Няколко сантиметра по-наляво от мястото, където бе попаднало острието, се намираше феморалната артерия. Ако нападателят я беше уцелил, кръвта му щеше да изтече в онази уличка.

Декър опипа лицето си, покрито с лепенки. Чувстваше тялото си сковано и уморено, сякаш току-що бе изиграл цял мач в НФЛ. До него стоеше Марс с превързана ръка. Но поне и двамата бяха живи. А на масата в моргата лежеше Сали Бримър, покрита с бял чаршаф чак до брадичката.

Бездомникът в онази пряка се бе оказал… бездомник. И то толкова пиян, че на парамедиците им отне цял час да го събудят. По пушката нямаше отпечатъци и Декър знаеше защо. Стрелецът беше използвал ръкавици. Вероятно бе захвърлил оръжието до бездомника, за да се отърве от него. Нападна ги, защото с Марс го бяха настигнали, преди да успее да се измъкне от другия край на улицата. Чакаше, спотаен в мрака, след което се опита да отнеме още два живота. За съжаление, беше избягал преди пристигането на полицията.

Съдебният лекар миеше част от инструментите си. Светеше само една от флуоресцентните лампи на тавана, която хвърляше странни сенки и придаваше на помещението още по-зловещ вид.

В този момент влезе Блейк Нати с пребледняло и сгърчено от мъка лице. Наведе се над покритото с чаршаф тяло на Сали Бримър, сложи ръка на устата си и тихо заплака.

Никой не проговори, докато Нати не се съвзе и не изтри сълзите с ръкава на сакото си. После той се обърна към Декър и Марс и погледът му пробяга по раните им.

— Чух, че и вас без малко да ви убие.

— Отървахме се на косъм — отвърна Декър. — И то, при положение че беше доста по-дребен от нас.

— Дребен, но смъртоносен — обади се Марс. — Виждал съм много типове със самоделни ножове, все закоравели престъпници, които не могат да му стъпят на малкия пръст.

— Самоделни ножове… закоравели престъпници? Да не си бил надзирател в затвор или нещо подобно? — учуди се Нати.

— Нещо подобно — отвърна тихо Марс.

Декър разтри корема си.

— А юмруците му бяха като тухли. Имаше странни татуировки по ръцете.

— Какво правехте там със Сали? — попита Нати.

Декър очакваше този въпрос и си беше подготвил няколко отговора. Този, който му дойде на езика, беше истината.

— Имахме среща в парка „Макартър“. Тъкмо излизахме на улицата, когато онзи тип стреля.

— И защо сте имали среща?

— Нуждаех се от помощта ѝ за разследването. Нищо не правя, ако само наблюдавам, Блейк. И двамата го знаем.

Декър очакваше Нати да избухне при тези думи, но за негова изненада, той само кимна, избърса си носа и отвърна:

— Да, разбирам… Смяташ ли… смяташ ли, че мишената е била Сали?

— Не, трябва да съм бил аз. Някой вече се опита да ме убие. Стояхме толкова близо, че стрелецът уцели нея вместо мен. — Декър замълча и погледна съкрушения Нати. — Съжалявам, Блейк. Страшно съжалявам. Сали просто се мъчеше да направи това, което е редно.

— Защо някой ще иска да те убие? — попита Марс.

— За да не може да разкрие истината — отвърна Нати. — Той работи по този случай отпреди години. — Погледна Декър и каза: — Опитват се да те спрат. Мери се оттегли от разследването, но не и ти.

— Ти също си в това разследване — изтъкна Декър. — Така че всички трябва да си отваряме очите на четири.

— Значи смяташ, че някой е наел този тип, за да те ликвидира? — продължи Нати.

— Да. Което означава, че Хокинс е невинен. А това на свой ред означава, че уликите срещу него са фалшифицирани.

Нати го изгледа изумен.

— Фалшифицирани? Говорим за пръстови отпечатъци и ДНК, открити на местопрестъплението.

— Не е изключено — настоя Декър.

— Но е адски трудно — отвърна Нати.

— Не и невъзможно обаче.

— Кой би поискал да натопи Мерил Хокинс?

— Това не е правилният въпрос.

— Кой е правилният тогава?

— Някой просто е искал да се измъкне. И е избрал Хокинс за изкупителна жертва. Можел е да избере и друг, но поради някаква причина се е спрял на него. Трябва да разгледаме случая от този ъгъл.

— Но, Декър, така цялото разследване ще се обърне с главата надолу! — възкликна Нати.

— То и бездруго си е наопаки. Били сме в заблуда от самото начало.

— Искаш да кажеш, че трябва да започнем от нулата?

Декър извади флашката от джоба си и му я показа.

— Ще започнем оттук — заяви той и погледна тялото на Бримър. — Защото мъртвите заслужават отговори. Понякога повече от живите.