Изкупление

53

Отново се срещаха в моргата. Декър още се чувстваше леко замаян от схватката в изоставената сграда.

Взираше се в тялото на масата и си мислеше: Ако не беше Мери, на неговото място щях да лежа аз.

Той изпита огромно облекчение, когато узна, че Марс е невредим. Рейчъл Кац беше простреляна и в момента се намираше в операционната.

Вдигна чаршафа, за да разгледа стрелеца. Татуировките на ръцете му наистина бяха идентични с онези на Карл Стивънс. Декър бе помолил управата на затвора да снима татуировките на Стивънс, за да бъде напълно сигурен.

Огледа ги внимателно и остана поразен колко различни бяха една от друга. И въпреки това нещо ги свързваше: всички бяха символи на омразата. Декър започна от дясната ръка, след което продължи с лявата. Познаваше по-голямата част от тези символи от работата си в полицията, а впоследствие и във ФБР. Защото хората с подобни татуировки определено не можеха да се нарекат уважаващи законите граждани.

Например числото 88. Това бе цифров еквивалент на HH, абревиатурата на Heil Hitler. H беше осмата буква от азбуката.

Или детелината с вградена в нея свастика. Знакът на Арийското братство.

Белият кръст с червена капка кръв в него пък беше отличителният символ на Ку-клукс-клан. Често го наричаха МЗК, „мистичния знак на Клана“.

Инициалите KI вероятно бяха свързани с друг символ на омразата, макар Декър да ги виждаше за пръв път.

Имаше и други татуировки, които трябваше да провери в интернет. Символът на бригадата „Арийски терор“. Думите Weiss Macht, които означаваха „Бяла сила“ на немски. Древното индоевропейско слънчево колело, което нацистите бяха заимствали, за да поставят в центъра му свастика.

Двете мълнии на „Шуцщафел“, SS, друг нацистки символ, както и триъгълната емблема на Клана, която отдалече приличаше на три триъгълника, разположени в по-голям триъгълник. Отблизо обаче ставаше ясно, че това са три букви K, обърнати една към друга.

По тялото на стрелеца имаше доста мастило. Декър нямаше представа защо този тип си е направил толкова много татуировки. Явно бе побъркан на тема неонацизъм.

Изглеждаше опасен дори мъртъв. Със сигурност не беше имал скрупули да убива хора. Погледът на Декър се плъзна по тялото му, осеяно с белези, стари рани и други свидетелства за живот, изпълнен с насилие.

Замисли се за Мици Гардинър, за това че не ѝ е било лесно, особено в тийнейджърските години. Но после нещата се бяха променили. Отново бе станала звездичката на татко. Като надписа на гърба на онази снимка, която Декър бе открил в портфейла на Хокинс. Беше угаснала, за да изгрее отново. Дали?

Той погледна стената от хладилни шкафове, в които патоанатомите държаха труповете. Пристъпи до последния вляво. Отвори вратата и дръпна шейната. Повдигна чаршафа и впери поглед в тялото на Мерил Хокинс. Пресегна се и вдигна ръката му.

Татуировка на звезда, пронизана от стрела. Символ на какво беше тя? И тогава се сети.

Декър набра Ланкастър. Оказа се, че попълва някакви формуляри в управлението.

— Хокинс ни каза, че от затвора са предложили да бъде освободен предсрочно.

— Да, знам — отвърна Ланкастър.

— Според мен е излъгал.

— Защо?

— Дъщеря му е била неговата звезда. Нарисувал е звездички на гърба на снимката, която винаги е носел със себе си. Последната татуировка, която Хокинс си е направил, е била на онази стрела, която пронизва звездата. Подозирам, че се е натъкнал на Карл Стивънс и той му е казал причината дъщеря му да го натопи. Тогава Хокинс е подал молба за освобождаване по здравословни съображения, излязъл е от затвора и е дошъл тук.

— Но той каза, че от затворническата администрация сами са се свързали с него — възрази Ланкастър.

— Когато направим проверка, ще открием, че системата не процедира по този начин. Затворниците сами подават молби, затворническите власти не правят това вместо тях.

— Добре, но според теб той е подозирал от самото начало, че дъщеря му го е натопила. И не е направил нищо по въпроса.

— Тогава, по време на процеса, не е знаел истинската причина. Не е знаел кой стои зад всичко това. Може да е смятал, че Мици просто е била дрогирана. Или че са замесени нейни приятели наркомани, и затова да не е искал да ѝ създава проблеми. Но после е открил истината.

— Смяташ, че я е научил от Стивънс?

— Точно така — отвърна Декър. — Възможно е Стивънс да е знаел, че Мици разполага с пари. Към този момент Хокинс вече не го е било грижа за дъщеря му. Тя е спечелила, като го е натопила. Той е искал само да изчисти името си. Татуирал си е стрелата, която пронизва неговата малка „звездичка“, излязъл е от затвора и се е свързал с нас.

— Ако дъщеря му е знаела, това я превръща в основен заподозрян за убийството му.

— Тя няма алиби за вечерта, затова ще трябва да се поровим по-надълбоко. — Декър замълча, след което добави: — И още нещо, Мери.

— Да?

— Благодаря ти, че ми спаси живота.

Декър затвори и погледна отново измършавялото тяло на Хокинс. Този човек бе лежал в затвора за престъпление, което не бе извършил. А после бе открил, че някой го е натопил, и бе пожелал истината да излезе на бял свят, преди да умре.

Декър щеше да довърши делото му вместо него.

— Съжалявам, Мерил. Не го заслужаваше. Трябваше да се отнесем по-добре с теб — и аз, и всички останали.

Декър бутна навътре трупа на Хокинс и затвори вратата на хладилния шкаф.

Беше прекалено късно да се срещне с Мици Гардинър, но така или иначе имаше още едно нещо, което се налагаше да провери.