Изкупление

66

— Добре, имам една лоша новина и… още една лоша новина. С коя да започна?

Декър разговаряше с Алекс Джеймисън по мобилния си телефон.

— Едва ли има значение — каза той.

— Ударихме на камък със списъка на офшорките. Не успяваме да открием абсолютно нищо за тях.

— Ясно.

— Колкото до татуировките на онези двамата — проверих ги във всички бази данни и отново без резултат. Повечето татуировки са добре известни. Но Бюрото никога не е попадало на подобна комбинация. Странна смесица от нацистки, арийски и расистки символи.

— Благодаря ти, че провери.

— Не, не. Явно не разбираш, Декър. Някои хора тук буквално откачиха. Необичайно е ФБР да не може да открие информация за каквото и да било. Ами ако съответните групировки са започнали да си сътрудничат, да споделят ресурси, да координират терористични действия, да вършат неща, които не са по силите на всяка поотделно?

— Искаш да кажеш, че информацията за офшорните компании е защитена прекалено добре, а татуировките може да са сигнал за терористична заплаха от нов вид?

— Именно! Когато разказах всичко на Богарт, той много се притесни.

— Споделям притесненията му.

— Има ли някакви новини за Рейчъл Кац?

— Още не е дошла в съзнание. Лекарите започват да се тревожат.

— Какво ще предприемеш оттук нататък?

— Мога да открия какво има в мазето на „Американ Грил“.

— Май не си гледал достатъчно филми. Никога не слизай в мазето!

— В Барънвил слязох.

— Точно това имах предвид.

Декър затвори и отиде да потърси Ланкастър. Намери я да пие кафе в стаята за почивка.

— Искаш ли да направя и на теб? — попита го тя.

Той поклати глава и каза:

— Трябва да отидем в банката.

— Пари ли ти трябват?

— Не. Отговори.

По пътя към банката, в която някога бе работил Дон Ричардс, Декър каза:

— Когато е бил убит, Дейвид Кац е имал мерцедес последен модел. Според мен убиецът е пристигнал именно с тази кола. Кац и съпругата му са живеели в хубав апартамент в града. Той е бил собственик на „Американ Грил“, който е построил с кредит. Може да е имал и други задължения.

— И?

— Как е възможно да получиш толкова голям кредит без обезпечение?

— Вероятно е имало обезпечение.

— Значи е разполагал със собствени средства.

— Нали Кац вече е имал пари, когато е дошъл в града? Дънкан Ларкс го спомена по време на вечерята.

— Всички все това повтарят. Но никой не знае откъде са дошли парите.

— Може би банката ще ни помогне.

— Затова отиваме там. При други обстоятелства кракът ми не би стъпил в банка.

— Не ги обичаш, а?

— Не и откакто ми взеха къщата и колата. А предвид кредитния ми рейтинг подозирам, че и те не ме обичат — отвърна Декър.

Барт Тинсдейл заемаше поста вицепрезидент. Работеше в банката достатъчно отдавна, за да помни Дон Ричардс. Беше висок и строен, но костюмът му стоеше зле, а крачолите на панталона и ръкавите на сакото му бяха прекалено къси. Обувките му бяха стари и ожулени, а чорапите му се бяха смъкнали.

Но пък човекът имаше проницателен поглед и силно ръкостискане.

Покани посетителите си в малко помещение със стъклени стени, разположено близо до фоайето. Оказа се кабинетът му. Тримата седнаха около бюрото.

Той им посочи прозореца.

— Всеки път, когато погледна навън и видя „Грил“, се сещам за Дон и Дейвид.

— И двамата ли ги познавахте? — попита Декър.

Тинсдейл кимна.

— Да, по онова време работех като касиер.

— Доста сте се издигнали — отбеляза Ланкастър. — Вече сте вицепрезидент.

— Аз съм дребна риба в малко езеро — отвърна с гримаса той. — Но това напълно ме устройва. Бърлингтън е чудесно място за отглеждане на деца, а моите са пет.

— О, аз имам само едно и понякога не мога да се справя и с него.

Банкерът кимна в знак на съгласие.

— Жена ми е светица. Ако от децата излезе нещо, заслугата ще е повече нейна, отколкото моя. Аз съм поел спорта — тренирам училищните отбори по футбол и бейзбол. Освен това съм помощник-треньор на отбора по баскетбол. Играех добре в гимназията. Така че съм доста натоварен.

— Разбирам.

— Да продължим по същество. Едва ли сте дошли, за да слушате за семейството ми — заяви Тинсдейл и се приведе напред.

— Прав сте — отвърна Декър. — Подновихме разследването на убийствата на Дейвид Кац и Дон Ричардс. И разследваме опита за убийство на Рейчъл Кац.

Тинсдейл неволно потръпна.

— Твърде много убийства станаха напоследък — каза той и погледна Декър. — Вие бяхте тук и по време на стрелбата в гимназията. Най-голямата ми дъщеря беше в осми клас тогава. Слава богу, отърва се без драскотина.

— Да, слава богу — въздъхна Ланкастър.

— Какво мога да направя за вас? — попита Тинсдейл.

— Като за начало бихме искали да научим повече за онзи кредит, който Ричардс е отпуснал на Дейвид Кац. Пазите ли архивите оттогава?

— Да, би трябвало да са в компютъра. Всичко е там. Дори старите кредити. — Тинсдейл погледна клавиатурата, преди да се обърне към Декър. — Не трябва ли да носите съдебна заповед или нещо подобно?

— Кац е мъртъв. Няма да му навреди, ако прегледаме банковите архиви.

— Предполагам, че сте прав — отвърна Тинсдейл и затрака по клавишите. — Добре, какво по-точно ви интересува?

— Каква е отпуснатата сума? — попита Декър.

Тинсдейл впери поглед в екрана.

— Два милиона и половина.

Ланкастър се облещи от изумление.

— Доста голям кредит!

— Имаме и по-големи. Но сумата наистина е значителна за ресторант в Бърлингтън. Особено като се има предвид, че е отпусната преди толкова години. Но очевидно проектът е бил скъп.

— Влизали ли сте в „Грил“? — попита Декър.

— Естествено, нали е отсреща.

— На мен ми прилича на безброй други ресторанти, в които съм бил. Не ми се струва никак луксозен.

Банкерът кимаше още преди Декър да си довърши изречението.

— Трябва да призная, че и аз съм си мислил същото. Но все пак банката е отпуснала кредита.

— Той обезпечен ли е по някакъв начин?

— Банката е учредила ипотека върху имота. Това е обичайна практика. Предполагам, че Кац е вложил и някакви собствени средства. Обикновено не финансираме подобни проекти на сто процента. Предпочитаме кредитополучателят също да поеме част от риска. Кац е получил пари не само за строителството, но и за оперативни разходи след отварянето на заведението. Нямало е как да започне да изплаща заема от деня, в който „Грил“ отвори врати… Нека проверя още нещо. — Тинсдейл отвори няколко допълнителни страници на екрана си. — Да, Кац е вложил собствени средства. Малко над петстотин хиляди долара. Тези пари са отишли за покупка на парцела. И още нещо… Той лично е гарантирал кредита.

— Това обичайно ли е? — попита Ланкастър.

— О, да! — отвърна Тинсдейл уверено. — Особено при ресторантите. Процентът на новооткритите заведения, които фалират, е твърде голям. И ако някой ресторант фалира, банката няма да иска да се занимава с него. Ние не сме в ресторантьорския бизнес. В същото време средствата, които получаваме от препродажба на фалирали заведения, са твърде скромни. Връщаме си по няколко цента на всеки вложен долар. Хората си казват: „След като локацията не става, защо да опитваме отново?“.

— Ако Кац лично е гарантирал заема, значи е имал пари — каза Ланкастър.

— Със сигурност. Проучили сме финансовото му състояние, той е представил доказателства, че необходимите средства за самоучастие са налични, гарантирал е кредита със собствени активи. Акции, облигации, спестовни сметки и прочее, които банката да придобие, в случай че „Грил“ фалира.

— Можете ли да ни кажете за каква сума става дума? — попита Декър.

Тинсдейл натисна няколко клавиша.

— Да видим… Учредили сме залог върху негови активи на стойност осемдесет процента от отпуснатия кредит. Данните показват, че към дадения момент нетното състояние на Кац е било оценено на девет милиона долара.

— Еха! — възкликна Ланкастър. — След като е имал толкова пари, защо не е финансирал проекта сам?

Тинсдейл се усмихна снизходително.

— Първото правило на бизнеса гласи: винаги когато можеш, използвай парите на другите.

— Ясно.

— Откъде е дошло богатството му? — попита Декър.

— По всичко изглежда, че активите му са били съставени предимно от акции и облигации. Плюс два депозита тип „рента“. Все високо ликвидни активи.

— Но това не разкрива как е натрупал състоянието си.

— Прав сте, но всичките активи са били на негово име.

— И той е бил единственият кредитополучател?

— Да, Кац не е бил женен в момента на сключване на сделката.

— А Дон Ричардс спазил ли е стриктно всички процедури? — попита Ланкастър.

— Абсолютно. Всичко е направено съгласно кредитната политика на банката.

— Имате ли повече информация за миналото на Кац? Образование? Родно място? Месторабота?

Тинсдейл погледна екрана.

— Според данните в молбата за отпускане на кредит е имал бакалавърска и магистърска степен по бизнес администрация. Като професия е посочил предприемач.

— И от това не можем да добием представа за източника на богатството му.

— Парите са били негови. Проверката го е потвърдила. Може да ги е наследил.

— Предполагам, че след смъртта му кредитът е бил прехвърлен на съпругата му, нали?

— Не.

— Защо?

— Първоначалният ипотечен кредит за строителството на ресторанта впоследствие е бил трансформиран в петгодишен заем с фиксирана лихва, но Кац е изплатил цялата сума приблизително шест месеца след отварянето на „Грил“.

— И как е успял да го направи? — попита Декър.

Тинсдейл отново впери поглед в екрана.

— Не ми става съвсем ясно, но изглежда, че е осигурил финансиране от местни инвеститори и със събраната сума е погасил кредита.

— Дейвид Кац вземал ли е други кредити след това?

— Приблизително по същото време банката му е отпуснала две кредитни линии за по един милион долара всяка. Възползвал се е от цялата сума и в единия, и в другия случай, след което ги е погасил. Също така е купил стара фабрика на стойност три милиона с намерението да я превърне в жилищна сграда. Отново е теглил кредит, но сградата е била завършена след смъртта му.

— Този кредит дължим ли е все още?

Тинсдейл отвори няколко нови прозореца в програмата, с която работеше, и обяви:

— Не. Кац е изплатил и него.

— Кога?

— Момент да проверя… Тук пише, че е погасен напълно една година след като е бил изтеглен.

— Но нали сградата е била завършена след смъртта му? — каза Декър.

— Да, така е. Когато го убиха, проектът вече беше в процес на реализиране — сви рамене Тинсдейл. — Вероятно отново става въпрос за набиране на средства от частни инвеститори и предсрочно погасяване.

— Дон Ричардс ли е работил по всички тези кредити?

— Абсолютно. Той беше човекът, който обслужваше Дейвид Кац, така да се каже.

— А Рейчъл Кац теглила ли е кредити от вашата банка?

— Не. Тя дори няма сметка при нас. Подозирам, че има приятели с дълбоки джобове и не се нуждае от банкови кредити. Рейчъл Кац определено има пари.

— Няма лошо, стига да си ги е спечелила — отбеляза сухо Ланкастър.

Когато излязоха навън, Декър погледна небето.

— Смятахме, че единствената сделка, по която са работили Кац и Ричардс, е онзи кредит за „Американ Грил“, а се оказа, че грешим. Имало е още две кредитни линии плюс заема за старата фабрика.

— Добре, но какъв извод ще си направим, освен че някои хора имат много късмет и много пари? — попита Ланкастър.

— Когато някой изплаща огромни кредити удивително бързо с оправданието, че е получил „инвестиции“ от офшорни компании, това означава само едно — каза Декър и погледна партньорката си.

Ланкастър кимна.

— Дейвид Кац се е занимавал с пране на пари.

— Именно. Питам се дали след смъртта му Рейчъл Кац е поела и този бизнес.