Изкупление

69

— Не обичам да ме правят на глупак — изсумтя Декър.

Седеше с Ланкастър и Марс в чакалнята на болницата в Трамъл. Мици Гардинър беше приета в интензивното отделение. Стаята ѝ се охраняваше също като стаята на Рейчъл Кац.

Макар лекарите да се надяваха, че Мици ще се възстанови, никой не можеше да предвиди в какво психическо състояние ще бъде, когато дойде в съзнание. Един от докторите ги беше предупредил, че злоупотребата с подобни медикаменти може да окаже разрушително въздействие върху определени зони в мозъка, свързани с паметта. А Декър му беше отвърнал:

— Чудесно! Нали я чакаме да дойде в съзнание именно за да си спомни един куп неща и да ни ги разкаже!

В този момент Ланкастър прекъсна мислите му:

— Открихме колата на Брад Гардинър изоставена на около три километра от дома им. Възможно е някой да го е чакал там и да са го откарали нанякъде.

— Дори не ми мина през ума, че мъжът ѝ може да е част от тази схема — каза унило Декър.

— И през всичките тези години е играл роля? — учуди се Марс. — Това е непосилно задължение.

— Съгласна съм — отвърна Ланкастър. — Но все пак имат дете.

— Не казвам, че той не я е обичал или че не е искал да се ожени и да има дете от нея. Но не се сещам за друга причина да изчезне така, освен страха да не открием нещо.

— Тук не става въпрос само за пране на пари, Декър — каза Ланкастър.

— Трябва да научим колкото се може повече за Брад Гардинър.

— Вече събираме информация. Завършил е колеж в Илинойс. Дошъл тук преди петнайсетина години. Работил на различни позиции във финансовия сектор. А в момента се занимава с човешки ресурси.

— Да, Мици ми спомена. Нарече го платформа за набиране на висококвалифициран персонал.

— Точно така — потвърди Ланкастър. — Очевидно не се е интересувал от служители на по-нископлатени длъжности. Фокусирал се е върху финансите, правото, високите технологии, енергетиката… Работодателите в тези сфери плащат големи заплати, а Брад Гардинър е получавал тлъсти комисиони.

— Как ли са се запознали с Мици? — зачуди се Декър.

— Наистина ли смяташ, че всичко е било уредено след убийствата отпреди тринайсет години?

— Тя не се е омъжила за него преди тринайсет години. Трябвало е първо да се подложи на сериозна трансформация. Мици спомена, че Кац ѝ е помогнала. Едва тогава се е появил Брад Гардинър, оженили се, родило им се дете и започнали да се наслаждават на прекрасния си живот.

— Гардинър е дошъл в Трамъл приблизително по времето, когато Дейвид Кац е отворил „Американ Грил“ — отбеляза Ланкастър.

— Така излиза. Мици твърди, че съпругът ѝ не е знаел нищо за миналото ѝ. Или ме е излъгала, или действително не подозира, че бракът ѝ е предварително уреден.

— Дори да приемем, че е така… защо е трябвало да си правят целия този труд, за да дадат на Мици втори шанс в живота? — каза Ланкастър.

— Тя им е помогнала, като е натопила баща си за четири убийства. Искали са да я държат под контрол.

Ланкастър поклати глава и отвърна:

— Добре, но ако са се страхували, че може да проговори, защо просто не са я убили? Тези типове не се притесняват да решават проблемите си чрез насилие. А и Мици не е била важна фигура в плановете им.

— Вероятно са се притеснявали, че още едно убийство, толкова скоро след предишните, ще накара полицията да заподозре нещо нередно и да започне да рови. След като намерихме онези улики, всички бяха убедени, че убиецът е Мерил. Знам го по-добре от всеки друг.

— Очевидно се е получило — отбеляза Марс.

Декър изглеждаше умислен.

— Ако Гардинър и Кац проговорят, ще разберем какво всъщност става.

— Очакванията на лекарите бяха други, но Кац още не е дошла в съзнание. Гардинър също не е прескочила трапа — каза Ланкастър. — Чухте какво обясни докторът за евентуалното състояние на паметта ѝ дори да дойде на себе си. Не съм сигурна, че можем да разчитаме на тях двете.

— Съгласен съм — отвърна Декър. — Основната ни цел е „Американ Грил“. Трябва да открием какво става там.

— Добре, но нямаме основателна причина да поискаме заповед за обиск и да претърсим подземните помещения — изтъкна Ланкастър.

— А ако ги помолим любезно? — обади се Марс.

Декър поклати глава.

— Този Бил Пейтън с пълно право ще заяви, че единственият човек, който може да ни разреши достъп до помещенията на „Грил“, лежи в безсъзнание в болницата. А не е никак добра идея да споделим подозренията си с Пейтън и после да се окаже, че и той е замесен в тази история. Стори ми се доста потаен.

— Какво ще правим тогава? — попита Марс.

Декър погледна Ланкастър.

— Проверихте ли отпечатъците му?

— Да. Не открихме нищо. Няма го в системата.

— Липсата на досие не означава нищо. Няма ли как да се разровим по-надълбоко? Да проучим миналото му. С какво се е занимавал например, преди да дойде тук.

— Можем. Просто не знам колко назад във времето трябва да се върнем. След като не е в системата, трудно ще му направим профил. Предполагам, че страната е пълна с хора на име Бил Пейтън.

— Така си е. Вече проверих в интернет и не намерих нищо, което да ни върши работа. Но трябва да измислим начин да проникнем в онези тайни помещения — каза Декър.

— Съгласна съм, само че не виждам как ще стане.

— Ако Кац дойде в съзнание, можем да поискаме съгласието ѝ.

— Да, но е напълно възможно тя никога да не се върне в съзнание — каза Ланкастър.

— Тогава ще опитаме нещо друго — отвърна Декър.

— Какво?

— Досега бяхме твърде пасивни. И те ни водят за носа. Писна ми!

— Е, и?

— Този път ние ще действаме първи!