Изкупление

73

— Опразнили са го изцяло — заяви Богарт по телефона. — В офиса на Гардинър не е останало абсолютно нищо. Явно са имали резервен план за действие в подобни ситуации. Веднага след като си го уплашил, Гардинър е организирал разчистването на офиса. Същото е положението и в апартамента на Пейтън. И да е имало нещо, вече го няма.

— Трябва да научим колкото се може повече за тях, Рос — отвърна Декър. — И в апартамента на Пейтън, и в офиса на Гардинър сигурно е пълно с техни отпечатъци.

— Вече изпратих екип да се погрижи за това. Що се отнася до „стажантите“ в „Грил“, за които ми разказа…

— Да?

— Съмнявам се, че някой от тях ще се появи на работа. Пейтън би трябвало да ги е предупредил. Но за всеки случай пратих хора да наблюдават ресторанта. Издирваме къде са живели и ще обискираме и техните домове.

— Уведомете ме, ако има някакво развитие — каза Декър.

— А ти какво ще правиш?

— Ще си припомня нещо.

Декър седеше срещу Ланкастър в дома ѝ. В коридора Ърл и Санди се приготвяха да излизат.

Санди влетя в хола. Тя беше огнено кълбо от енергия, винаги в добро настроение, докато не изпаднеше в отчаяние, което ставаше за броени секунди. Беше облякла само единия ръкав на палтото си, а шапката ѝ за ски беше нахлупена върху очите ѝ. Дръпна я нагоре и заяви:

— Познавам те. Ти си партньорът на мама. Ти си Еймъс Декър.

— А ти си Сандра Ланкастър. — Тази размяна на реплики беше стар ритуал, който двамата неизменно спазваха.

Ърл влезе в дневната и хвана Санди за ръката.

— Ще се върнем след малко — каза той, като погледна първо Декър, а после жена си.

— Добре, скъпи, благодаря ти — отвърна Ланкастър.

Когато бащата и дъщерята излязоха, Декър попита бившата си партньорка:

— Всичко наред ли е?

— Наслаждаваме се на живота ден за ден, час за час. Трябва да ти кажа, че Ърл се просълзи, когато му предадох какво ми каза онази вечер. И ти е безкрайно благодарен, че ми наля малко ум.

— Просто изразих мнението си, Мери. Не мога да те съдя, защото никога не съм бил на твоето място.

— Попречи ми да направя огромна грешка. Когато нещо се обърка, човек има нужда от подкрепата на близките си. Не бива да ги отблъсква.

— Съгласен съм.

— Добре, да поговорим за случая.

— Започнах да подреждам парчетата от пъзела, но остават някои празноти.

— Някои празноти?!

— Знаем, че Мерил Хокинс е бил натопен. Собствената му дъщеря е помогнала да бъде осъден за четири убийства. Не знаем точната причина за убийствата, но явно е свързана с факта, че Дейвид Кац е бил част от шпионска мрежа, действала от подземната си щабквартира, разположена под ресторанта му. Или се е скарал с останалите, или е поискал повече пари. А е възможно по някакъв повод убиецът му да се е почувствал застрашен от него.

— Добре.

— Обратно в настоящето. Хокинс научава истината от Карл Стивънс. Излиза от затвора и се връща тук. Иска да му помогнем да докаже, че е невинен. Същата нощ е убит.

— И все още нямаме представа кой го е направил.

— Откакто научихме, че в Бърлингтън действа шпионска организация, най-вероятните извършители са нейни членове. Да минем на Рейчъл Кац. Тя е била лицето на този консорциум от офшорни компании, за които Богарт установи, че са свързани с руски олигарх. Кац е разяждана от съмнения и угризения, за което свидетелстват разговорите ѝ с Мелвин. Очевидно са се притеснили, че може да се разприказва. И решават да я убият. Опитаха се да убият и мен. Убиха и Сали Бримър.

— Защото се е представила за Сюзан Ричардс. Но все още не знаем кой я е принудил да го направи.

— Да, въпросът стои открит, но може да са я шантажирали, че ще разкажат за връзката ѝ с Нати на жена му. И накрая имаме Мици Гардинър, която, измъчвана от чувство за вина, решава да се самоубие с хапчета. Истински късмет, че имаше пистолет.

— Защо?

— В противен случай благоверният ѝ щеше да ѝ спести усилията.

— Смяташ, че Брад е възнамерявал да я убие?

— Струва ми се логично. Открихме подземното помещение и доказателства, които разкриват съществуването на шпионска мрежа. Пейтън избяга, Брад Гардинър също. Разчитаме на две жени, които лежат в болница, да дойдат в съзнание и да ни разкажат каквото знаят.

— Ако дойдат в съзнание. И дори това да стане, няма гаранция, че ще ни кажат каквото и да било.

— Ще ги притиснем до стената. Мици се опита да ме убие. Рейчъл няма как да заяви, че не е знаела за подземието под „Американ Грил“. А проговорят ли, ще им предложим сделка. Иначе ще отидат в затвора за много, много години. Но не искам да разчитаме на тях двете. Трябва да продължим с разследването.

— Агентите на ФБР може да открият нещо, което да ни помогне.

— Възможно е. Но може и нищо да не намерят. Противникът очевидно е бил добре подготвен, разполагал е с план за действие в извънредни ситуации, от който се е възползвал по отличен начин — каза Декър.

— Излиза, че разследваме случая от сума ти време, без да напреднем и на йота.

— Или пък не.

— Какво имаш предвид?

— Мина ми през ума, че тази история е започнала много по-рано, отколкото предполагаме. И през цялото време някой, който е тясно свързан с всичко това, е пред очите ни.

— Как ще открием кой?

— Ще ги оставим те да го открият вместо нас — отвърна загадъчно Декър.