Изкупление

71

— Как така сте го изтървали, по дяволите? — извика Ланкастър, вперила поглед в двамата цивилни полицаи, на които беше възложила да наблюдават апартамента на Бил Пейтън.

Беше се върнала в полицейското управление след щателен обиск в подземното помещение на „Американ Грил“.

— Той беше там, Ланкастър — оправда се по-едрият от двамата полицаи. — И в един момент просто изчезна.

Партньорът му кимна.

— Когато ни звънна и ни каза да го доведем в управлението, почукахме на вратата. Когато не получихме отговор, разбихме бравата, влязохме и претърсихме целия апартамент, но от него нямаше и следа.

— Пейтън живее в жилищен блок — каза Декър. — Сетихте ли се да претърсите цялата сграда?

— Бяхме покрили предния и задния вход.

— Може да се е скрил в друг апартамент, когато сте влезли в сградата, и да се е измъкнал, докато сте претърсвали жилището му — посочи Декър. — Ако е разбрал, че го наблюдавате, и е решил да ви следи.

— Да, предполагам, че е възможно — призна единият полицай.

— Няма какво да предполагаш — скастри го Ланкастър. — Точно това е направил.

Когато колегите ѝ излязоха от стаята, тя избухна:

— Идиоти! Беше ни в ръцете, Декър! В ръцете! Знаехме, че ще получи обаждането от охранителната система. И това ще го подплаши. А тези глупаци са успели да го изтърват!

— Откакто започнахме да разследваме този случай, непрекъснато изчезват хора — отвърна Декър с горчива ирония.

— Какво ще правим сега?

— Очаква ни куп информация, която да анализираме.

— Екипът ми събира уликите от подземното помещение. А те са тонове. Всички компютри са защитени с пароли. Според криминалистите харддисковете са чисти. Това означава, че държат цялата информация в някой облак, до който нямаме достъп.

— Но там има и други улики. Шофьорски книжки, паспорти, документи.

— Значи смяташ, че са изпирали хора?

— Стажантите в „Грил“. Мисля, че са идвали в Бърлингтън именно с тази цел. Получавали са нова самоличност, възможно е да са променяли външния им вид с пластични операции, след което са заминавали за други градове, където най-вероятно са имали позиции, осигурени от Брад Гардинър.

— Но за какво им е било да го правят?

— Не знам.

— И защо в Бърлингтън, Охайо?

— Подозирам, че тази операция е в ход, откакто съществува „Американ Грил“. Подземното помещение обяснява използваните количества бетон. Ето защо строителите са покривали изкопа и основите.

— Което означава, че Дейвид Кац е бил замесен от първия ден.

— Не виждам как е възможно да е било другояче. Освен това е изплащал предсрочно всичките си кредити.

— А Бил Пейтън?

— И той е част от схемата от самото ѝ начало. Знаел е за подземното помещение. Затова е изчезнал. Пейтън е достатъчно умен, за да се сети какво правим. Разбрал е, че сме си измислили пожара като повод да влезем и да претърсим ресторанта.

— Един добър адвокат няма да допусне тези улики да стигнат до съда. Влязохме без заповед за обиск, а оправданието за пожара може да не издържи в съдебната зала.

— Ще го мислим, когато стигнем дотам. В момента повече ме вълнува онова, което се е случило тук, Мери.

— Защо са убили Дейвид Кац и семейство Ричардс?

— Лошите се избиват помежду си, когато се почувстват застрашени. Възможно е Кац да е поискал повече пари за услугите си. Или може да се е уплашил и да е възнамерявал да разкаже всичко на ченгетата.

— А Ричардс?

— Банкерът ни каза, че той е бил човекът, който е отпускал кредитите на Кац. Нищо чудно хората, които стоят зад всичко това, да са се притеснили, че Кац е споделил с него прекалено много. Вече предположихме, че покрай наркосделките си със сина на Ричардс Карл Стивънс е научил за разговорите между тях двамата. Стивънс сигурно е казал на някого и така се е стигнало до решението да хвърлят вината върху Мерил Хокинс.

— Защото той е познавал Мици.

— Възможно е самият Стивънс да е предложил да натопят Хокинс. Той е знаел за зависимостта на Мици от наркотиците, бил е наясно и със състоянието на майка ѝ и нуждата ѝ от обезболяващи. Но Мерил не е бил глупав. Трябва да е разбрал, че дъщеря му го е натопила. Не е знаел само причината. Сигурно е решил, че Мици е загазила по някакъв начин. Не е казал нищо, защото не е искал да утежнява нито нейното положение, нито това на жена си.

— Но после е срещнал Карл Стивънс в затвора. И Стивънс се е разприказвал. Хокинс е научил истината или поне част от нея.

— Тогава си е татуирал онази стрела, която пронизва звездата, все едно се отрича от дъщеря си. След което е дошъл тук с намерението да докаже, че е невинен.

— И някой го уби — каза Ланкастър. — Но как са разбрали какво е намислил?

— Възможно е Стивънс да се е свързал с някого навън и да му е съобщил, че Хокинс излиза от затвора. И когато Мерил е дошъл тук, са решили да се отърват от него, за да не им създава проблеми.

— За радост, успя да ни намери, преди да го ликвидират.

— Няма да ни е много радостно, ако не открием истината — отвърна Декър.

— Гардинър и Пейтън ни се изплъзнаха. Смяташ ли, че в даден момент двамата ще се срещнат?

— Всичко е възможно. Гардинър успя да ме преметне, но беше уплашен. И не от жена си, която стреляше по нас през вратата.

— Уплашил се е от хората, с които се е забъркал.

— Разбираемо е предвид престъпленията, които са извършили до момента.

Телефонът на Декър иззвъня. Беше Джеймисън.

— Здравей, Алекс, в момента съм зает и…

Тя го прекъсна.

— Екипът ни пристига в Бърлингтън.

— Моля? Мислех, че сте в Ню Хампшър.

— Бяхме. Но изведнъж се оказа, че друго разследване е с по-висок приоритет.

— Кое?

— Твоето.