Изкупление

54

Декър подкара към мястото, където едва не бе загубил живота си през изминалата нощ. Когато пристигна там обаче, не отиде в изоставената сграда, а се насочи към дома на Рейчъл Кан. Взе асансьора, показа служебната си карта на полицая, който охраняваше апартамента, и влезе.

Криминалистите продължаваха да обработват местопрестъплението. Декър кимна на Кели Феъруедър, която стоеше до канапето и извършваше анализи на петната кръв. Нати също беше дошъл и разговаряше с втория криминалист. Когато видя Декър, веднага тръгна към него.

— Разбрах, че си се отървал на косъм — каза Нати.

— Добре че беше Мери — кимна Декър.

— Гръмнала е онзи тип, който уби Сали — каза Нати с мрачна усмивка.

— Някакви новини за Рейчъл Кац?

— Още е в операционната. Доколкото чух, ще прескочи трапа. Извадила е голям късмет, че куршумът не е засегнал артерия. Твоят приятел ѝ е спасил живота.

— Знам. Мелвин е в болницата, вероятно играе ролята на допълнителна охрана.

— Стрелецът е имал отличен снайпер с много мощен лазерен мерник.

— Именно лазерният лъч ми осигури известно предимство.

— Мръсникът е можел да стреля от три пъти по-голямо разстояние и пак да улучи целта си. И то с лекота. Така поне твърди нашият експерт по балистика.

— Успяхте ли да го идентифицирате?

— Пуснахме отпечатъците му в системата.

— Имаше същите татуировки като Карл Стивънс.

— Да, Мери ми изпрати съобщение. Очевидно смяташ, че има връзка.

— Разговаряхме със Стивънс и веднага след това той беше убит. После някой застреля Сали и се опита да убие Кац. Със сигурност има връзка. Татуировките могат да ни помогнат да стесним кръга от заподозрени до конкретна банда. Те са странна колекция от символи, характерни за неонацистите и членовете на Ку-клукс-клан.

— Чудесна комбинация! — отбеляза саркастично Нати. — Въпросът, Декър, е дали тази банда е действала тук и преди тринайсет години. Не си спомням навремето в Бърлингтън да е имало такава група.

— Нито пък аз. Но не забравяй, че това може да са момчета за мръсни поръчки, доведени от онези, отговорни за случилото се преди тринайсет години.

— Да, възможно е.

Декър го погледна и попита:

— Как мина обядът с жена ти?

В първия момент Нати като че ли щеше да избухне от гняв, но когато видя искреното изражение на Декър, каза:

— Добре мина.

— Тя знае ли… нещо?

— Май не. Но може да е подозирала. Виж, Декър… ние със Сали никога… нали разбираш. Бяхме просто приятели. Добре де, може би повече от приятели. — Нати въздъхна отчаяно. — Проклетата полицейска работа! Не че си търся оправдание.

Декър се замисли за Ланкастър и брака ѝ.

— Тази работа се отразява зле на много хора, Нати.

— И как се справят те? Как да се справя аз?

— Ако знаех отговора на тези въпроси, щях да работя като психолог. И щях да съм вече богат. Но като за начало прекарвай повече време с жена си. Нещо против да хвърля един поглед?

— Не, разбира се. Стига да споделиш наблюденията си с нас.

Декър кимна и се залови за работа.

Влезе в спалнята и се огледа. Не беше сигурен какво точно търси. Съмняваше се, че Кац е оставила кутия с надпис „Тайни“ на капака, от която той да научи цялата истина.

Кац обаче бе счетоводителка. Беше точна и организирана и обръщаше внимание и на най-дребните подробности. Всичко това личеше и по дома ѝ. Затова беше напълно възможно тя да разполага с информация, която намира за необходимо да крие. Било то и само за да се защити от някого.

Той прегледа всички чекмеджета, след което подложи на същата методична проверка и дрешника ѝ. И тя като Сюзан Ричардс имаше купища дрехи и обувки, но дори Декър виждаше, че тоалетите на Кац са далеч по-скъпи от тези на Ричардс.

Декър прерови дори най-тъмните ъгълчета на дрешника, провери кутиите и чантите, но след половин час търсене така и не откри нищо, което да възнагради усилията му.

Влезе в банята и започна да я претърсва. Когато стигна до шкафчето с лекарствата, установи, че Рейчъл Кац е вземала хапчета за тревожност. И то изписвани с рецепта. Това не бе необичайно. Доста хора пиеха подобни медикаменти. И все пак… Декър се запита от какво толкова се е страхувала Кац.

Фактът, че някой се опита да я убие, ясно показва, че е имала основания да се страхува.

Декър взе дамската чанта на Кац, оставена на нощното ѝ шкафче. Вътре откри портмоне, ключове и електронна карта с чип за достъп. Декър ги прибра в джоба си и се върна в дневната. Нати вече си беше тръгнал и пътуваше към полицейското управление. Криминалистите бяха приключили огледа. Кели Феъруедър си събираше оборудването.

— Открихте ли нещо интересно? — попита Декър.

— Само кръв. И куршум. Забил се е в канапето — каза тя и вдигна в ръката си малка пластмасова кутийка.

Декър я взе и разгледа куршума, който се оказа в отлично състояние.

— Седем и шейсет и два — определи калибъра Декър.

Тя кимна.

— Точно така. Понякога му викат натовски калибър, но истината е, че много армии по света го използват, включително нашата. Ако беше попаднал в главата на Кац вместо в рамото, сега тя щеше да е в моргата, а не в болницата.

Декър я изгледа разсеяно.

— Добре ли си? — попита го Феъруедър.

— Ще се почувствам добре, когато разреша случая.

Декър излезе навън. Трябваше да провери още едно място, където Кац можеше да скрие нещо интересно. Офисът ѝ. Той се намираше на няколко преки от жилището ѝ, затова реши да отиде пеша.

Когато стигна там, откри, че вратата на сградата е заключена. Извади електронната карта, поднесе я към четеца и вратата се отвори. Провери табелите с имената на фирмите във фоайето, видя тази на Кац и взе асансьора. Прекоси коридора и се озова пред вратата на офиса ѝ. Всички офиси, покрай които мина, имаха стандартни метални врати. Само вратата на Кац беше изработена от скъпо дърво. Декър вече познаваше вкусовете ѝ, така че не остана изненадан.

Пробва поред ключовете, които бе взел от дамската ѝ чанта. Един от тях стана, Декър отключи и влезе. Реши да използва фенерчето си вместо осветлението. Намираше се в малка рецепция с бюро, вляво, от което започваше къс коридор. От двете му страни се намираха два кабинета, както и нещо средно между кухня и приемна. Панелът на алармената инсталация бе монтиран на стената до вратата. Лампичката му мигаше в зелено.

Декър влезе в първия кабинет. Тук очевидно работеше Кац. Помещението бе по-голямо от останалите, беше обзаведено с библиотеки по поръчка, имаше кът за сядане с фотьойли и масивно бюро. Рафтовете на библиотеките бяха отрупани със снимки, на които Кац позираше с представители на градската администрация и с хора, за които Декър предположи, че са нейни делови партньори. Имаше и снимки на различни сгради. На всяка от тях Кац се усмихваше широко, изглеждаше щастлива, гледаше победоносно.

Но когато Декър се взря по-внимателно, установи, че това е само привидно, че зад радостното изражение се крие дълбока меланхолия. Може би си въобразяваше, може би проектираше онова, което знаеше за Кац, върху снимките ѝ. Или пък не.

После забеляза захранващия кабел на бюрото. Беше за лаптоп, от който нямаше и следа. В дома на Кац също не бяха открили компютър. Декър отвори няколко чекмеджета на бюрото и подозренията му се засилиха.

Някой вече бе претърсил кабинета на Кац, като се бе постарал — при това доста — да не оставя следи. Декър затвори последното чекмедже и погледна рафтовете на стената. Бяха същите като онези в апартамента ѝ.

Но… не съвсем.

Той пристъпи по-близо и забеляза необикновен дървен панел, вграден между две колони с рафтове. В апартамента ѝ имаше почти същия. С една разлика. Онзи там имаше дръжка. Декър бе предположил, че панелът в дома ѝ всъщност е врата, зад която се крие ниша. Догадката му се бе оказала вярна, тъй като той бе отворил вратата и се бе уверил с очите си.

Тук обаче нямаше дръжка. Декър извика от паметта си изображението, което бе заснел в дома на Кац, и го наложи върху това, което виждаше в момента. Единствената разлика бе дръжката.

Декър опипа ръбовете на панела. После натисна долния ляв ъгъл на колоната и вратата се отвори. Отзад имаше ниша, пълна с папки и документи. Декър ги извади и ги отнесе до бюрото. Тъкмо се канеше да ги прегледа, когато се сепна, стана, излезе от стаята и отиде в кухнята. На стената имаше клавиатура на охранителна система.

Защо охранителната система беше изключена?

Декър не я беше пипал. Не знаеше кода. Допуснал беше Кац да е инсталирала собствена аларма в офиса. Самата сграда също бе под наблюдение. Вратата на офиса ѝ бе заключена. Но охранителната система не работеше.

Недоглеждане или…?

Някъде нещо пламна, чу се съскане, разнесе се дим и това даде категоричен отговор на въпросите на Декър.