Изкупление

41

Декър седеше зад волана на взетия под наем автомобил, който бе паркирал пред „Десета и Мейн“. Това беше не само името на заведението, но и точният му адрес. Оказа се, че „Десета и Мейн“ е клубът, който Рейчъл Кац бе споменала. И в който имаше дял.

Мястото изглежда доста популярно, помисли си Декър. На входа стоеше охранител, висок почти колкото него, и спираше многобройната тълпа от предимно млади и добре облечени мъже и жени да нахлуе вътре.

Дали пък Бърлингтън наистина не се съвзема от рецесията, запита се той, макар да нямаше представа може ли едно скъпо заведение за млади хора да е барометър за икономическото положение на средностатистическия жител на града.

Декър включи слушалката и благодарение на микрофона, който Марс носеше, чу ясно глъчката от бара.

Настани се удобно и се настрои за една дълга вечер.

Марс и Кац седнаха в оградено с въженца сепаре, очевидно запазено за ВИП гости. Музиката кънтеше, барът беше обсаден от жадни клиенти, а дансингът беше пълен с подпийнали младежи.

— Е, как ти се струва? — попита Кац.

— Приятна атмосфера, позитивна енергия… на бара се изсипват купища пари.

— Разположихме го там, за да улесним достъпа на клиенти от масите и дансинга.

— Правилно. Така осигурявате постоянен приток на хора. А от танците огладняват и ожадняват. Заетостта на масите също е много добра. Хем има доста хора, хем не се създава впечатление, че е претъпкано.

— Явно познаваш бизнеса.

— Както вече споменах, инвестирам в недвижими имоти. Работя предимно с хора с ниски доходи, за да им дам шанс да си стъпят на краката. Печалбата е незначителна, но аз не го правя заради парите.

Рейчъл Кац отпи от коктейла си и заклати глава в ритъма на музиката.

— Много щедро от твоя страна. Моят бизнес модел е малко по-друг.

— И какъв е той?

— Такъв, че да забогатея повече — засмя се тя и завъртя кубчетата лед в чашата си.

— Да, целите ни са различни — усмихна се широко Марс.

— Отдавна ли работиш с Декър?

— Вече ти казах, че не работя с него. Нито с ФБР. Но с Еймъс сме приятели. Играли сме футбол в колежа един срещу друг. Аз бях в „Тексас Лонгхорнс“, а той в „Охайо Стейт Бъкайс“. Аз бягах с топката, той се опитваше да ме събори.

— Успяваше ли?

— Справяше се не по-зле от всички останали, които се опитваха да ме спрат. Обикновено не им се получаваше.

Тя се засмя.

— Уважавам самоуверените мъже.

— Последната година в колежа бях номиниран за „Хайсман“, но изгубих от един защитник.

— Наистина ли! За трофея „Хайсман“? Играл си в професионален отбор?

— Щях. Но кариерата ми пое в друга посока.

— И къде те отведе?

— В тексаски затвор със смъртна присъда.

Кац зяпна ухиления Марс. Накрая го посочи с пръст и се засмя:

— Добър номер! За малко да се вържа!

Марс се огледа.

— Заведението изглежда скъпо. С кредити ли го финансира или със собствени средства?

— Имам партньори с достатъчно пари. Те осигуряват инвестицията, аз ги консултирам, подготвям сделките и следя за изпълнението на проектите. Опитът ми като счетоводител се оказва особено полезен. Всъщност това е осмият ми подобен проект за последните три години. Възнамеряваме да отворим клубове и в други щати.

— Дългосрочна и широкообхватна стратегия. Одобрявам. Ако оптимизирате веригите за доставка и консолидирате счетоводните и маркетинговите операции, ще реализирате икономии, които ще ви позволят да разшири те бизнеса.

Рейчъл Кац го изгледа възхитено.

— Именно. Значи си тук като приятел на Декър, но му помагаш в разследването.

— Предполагам, че играя ролята на събеседник или изповедник. Той е Шерлок Холмс, аз съм доктор Уотсън.

— Толкова ли е добър?

— Така смятат във ФБР. Виждал съм го да прави изумителни неща. Освен това някой се опита да го убие, и то два пъти. Следователно този някой има какво да крие.

— Господи! Не знаех!

Марс показа ранената си ръка.

— Поряза ме, преди да избяга.

— О, божичко! Добре ли си?

— Нищо сериозно. Вече ми минава.

— Имате ли някаква представа кой може да е бил?

— Засега не. Но издирването продължава, рано или късно ще го пипнат.

— Искаш ли още едно питие? За сметка на заведението е.

— Не е нужно да го правиш.

— Напротив, Мелвин.

— Добре, благодаря — усмихна се той. — Още едно от същото. Чисто.

Рейчъл Кац стана и отиде до бара.

Марс безгрижно заклати глава в ритъма на музиката. После раздвижи устни, сякаш си тананикаше песента, която вървеше в момента.

— Всичко ли чуваш, Декър?

— И то отлично. Кац явно си пада по теб.

— Красива и секси е, но не е мой тип.

— Какъв е твоят тип?

— Твърде безскрупулна е за вкуса ми. Интересуват я най-вече парите, а мен — не.

— Лесно ти е да го кажеш, нали си богат.

— Прав си. Кац се връща. Край.

Рейчъл Кац остави новите питиета на масата и седна до Марс, този път по-близо отпреди.

— Планираш ли инвестиции в района на Вашингтон? — попита той. — Може да реализираме някой съвместен проект.

— Би било чудесно!

— Ще включиш и партньорите си, не искам да правя нищо в ущърб на когото и да било. Ще се срещнем с тях, ще се запознаем… Нямам нищо против.

— Трябва да го обмисля — отвърна тя и завъртя чашата между дланите си. — Знаеш, че Декър непрекъснато се връща и ми задава въпроси. Сигурно подозира, че имам нещо общо със случилото се. А това не е така, заклевам се.

— Не го мисли. Той обича да проверява и да изяснява всичко до най-малката подробност.

— Има ли заподозрян?

— Декър смяташе, че Сюзан Ричардс може да е замесена в убийството на Хокинс, но сега не съм сигурен.

— Не ти ли се доверява?

— Не за всичко. И Шерлок Холмс е имал тайни от Уотсън — добави усмихнато Марс.

Тя не отвърна на усмивката му.

— Изгубих съпруга си по ужасен начин.

Марс докосна ръката ѝ и изведнъж доби тъжно изражение.

— Съжалявам. Никой не бива да преживява подобно нещо. Никой.

— Благодаря — отвърна Кац.

Марс се огледа.

— Имаш дял в този бар и, доколкото разбрах, „Американ Грил“ също е твой. Декър ми спомена за него. На това му се казва инвестиции с широк обхват — засмя се той.

— Това беше първият проект на Дейвид — каза тя. — Реших да запазя заведението, не знам защо… може би в негова памет. Ресторантът не изкарва много пари. Ако съдя по тази вечер, барът прави за един месец толкова, колкото „Американ Грил“ за шест.

— Започнете ли да продавате и там от тези коктейли по петнайсет долара — вдигна чашата си Мелвин, — печалбите бързо ще скочат.

— Не съм убедена, че клиентите на „Грил“ си падат по коктейлите. Те предпочитат халби бира за по пет долара.

— Не искам да сменям темата, но съпругът ти имаше ли съдружници?

Рейчъл Кац скръсти ръце и от веселото ѝ настроение не остана и следа.

— Защо?

— Налага се от време на време да влизам в ролята на доктор Уотсън.

— Разбирам. И за да отговоря на въпроса ти — не, беше самостоятелен играч. Осигуряваше си финансиране от традиционни източници.

— Като местната банка? Дон Ричардс?

— Точно така.

— Възможно ли е някой в миналото да му е имал зъб?

— Защо ми задаваш тези въпроси? Мерил Хокинс го уби.

— Ами ако не е той?

— Трябва ли да му повярваме само защото е заявил, че е невинен? — отвърна скептично тя. — На местопрестъплението откриха негов пръстов отпечатък, негова ДНК.

— Възможно е да са били изфабрикувани.

Кац изглеждаше изненадана от думите му.

— Не знаех. Това ли подозира Декър?

— Вероятно. И така, съпругът ти имаше ли врагове?

— Не, не мога да се сетя за нито един. Той беше толкова мил човек — добави тихо тя. — Отнасяше се добре с всички. Държеше се прекрасно с мен. Не беше от хората, които гледат да те прецакат и можеш да ги намразиш…

— В такъв случай мишената им вероятно е бил Дон Ричардс.

— Мислите, че убиецът е повече от един?

— Ако Хокинс не го е направил, в такъв случай извършителят или извършителите още не са заловени.

— Разполагате ли с доказателства, че отпечатъците и останалите улики наистина са изфабрикувани?

— Тук е моментът да ти напомня, че става въпрос за текущо полицейско разследване.

— Но нали не работиш за ФБР?

— Няма значение, не мога да разкривам подробности, но ти си достатъчно умна, за да четеш между редовете, нали?

Кац допи притеснено коктейла си и не отговори веднага на въпроса му.

— Ако не е бил Хокинс, тогава истинският убиец очевидно е на свобода. Някаква представа кой може да бъде той?

— Той или тя.

Рейчъл Кац щеше да го изпепели с поглед, стига да можеше.

— Имам алиби за вечерта на убийствата.

— Нямах предвид теб. В случая са замесени твърде много жени.

— Чакай малко. Ами дъщерята? Мици… Как ѝ беше името?

— Мици Гардинър.

— Тя има ли алиби?

— Не сме сигурни.

— Не трябва ли да проверите?

— Убеден съм, че Декър се е заел с този въпрос.

— На процеса някой каза, че била наркоманка.

— Да, и аз така чух.

— Възможно ли е да се е нуждаела от пари за дрога и да се е опитала да обере семейство Ричардс?

— А Сюзан Ричардс?

— Струва ми се очевидно. Самоубила се е, след като е убила Мерил Хокинс.

Марс я изгледа недоверчиво.

— Не си ли на същото мнение? — попита тя.

— По думите на Декър, Мици е била заклета наркоманка, кожа и кости и дрогирана почти непрекъснато. Нямало е как да убие четирима души, сред които двама едри мъже. Освен това на местопрестъплението не са открити нейни отпечатъци или ДНК.

— Но нали казахте, че такива неща могат да бъдат изфабрикувани?

— По-лесно е да се подхвърли нещо на местопрестъплението, отколкото да се махне оттам, особено отпечатъци и ДНК. Когато вземаш нещо от местопрестъплението, лесно можеш да се издъниш, пропуснеш ли някоя дреболия. Повярвай ми, говоря от личен опит.

— И докъде води всичко това?

— До разследването на поредица от убийства.

— Смятате ли, че ще откриете извършителя след толкова години?

— Веднъж се обзаложих с Еймъс. И изгубих баса.

— Лошо.

— Напротив, той ми спаси живота.

— Наистина ли?

— Не се шегувам — отвърна Марс и се надигна от мястото си. — Благодаря ти, че ми показа бара. Разработили сте го отлично.

— Чакай, какво ще кажеш за още по едно? У дома?

— Благодаря, но имах тежък ден. Може ли да се възползвам от предложението друг път?

— Разбира се — каза Кац, без да крие разочарованието си. — Беше ми приятно да се запознаем.

— На мен също. Даде ми храна за размисъл… Предполагам, същото важи и за теб.

Изражението ѝ се промени, стана по-сериозно и делово. Но тя бързо се поправи, стана, протегна ръка и го изпрати с пресилена усмивка.

— До следващия път, Мелвин.

Стиснаха си ръцете и Марс отвърна:

— Ще се радвам да се видим отново, Рейчъл.

Той ѝ обърна гръб и си тръгна, а тя остана, загледана разсеяно в посетителите.