Изкупление

36

Когато Декър и Марс завиха по алеята пред някогашния дом на семейство Ричардс, часовникът показваше точно шест и половина. Декър продължи към местата за паркиране при задния вход. Двамата излязоха от колата. Черните облаци предвещаваха дъжд.

Марс огледа старата къща.

— Тук ли се е случило всичко? Тук ли започна кариерата ти на следовател?

— Очевидно не е бил особено успешен старт — отвърна мрачно Декър.

— Е, бил е първият ти случай. Да не мислиш, че в първия мач, който изиграх в Тексас, се представих така добре, както в последния? Човек се учи от грешките си, много добре го знаеш.

— В това разследване съм допуснал достатъчно грешки за един живот напред.

Застанаха пред задната врата. По всяка вероятност Дейвид Кац бе влязъл в къщата именно през нея. Декър отключи с ключа, който Нати му беше дал, и се озова в мокрото помещение. От кухнята го отделяха няколко стъпала.

— Какво ще правим тук? Местопрестъплението ли искаш да си припомниш? — попита Марс.

Декър не отговори веднага. Огледа малкото помещение. Имаше климатична инсталация, пералня, сушилня и прочее.

— Защо Кац ще влиза в къщата оттук? — зададе въпрос Декър, който по-скоро разсъждаваше на глас.

— Може винаги да е минавал оттук.

— Никой не го е виждал да идва преди.

— Да, наистина е странно. Защо не през предната врата?

Двамата изкачиха стъпалата и влязоха в кухнята.

— Смяташ ли, че е възможно Ричардс да му е казал да ползва този вход?

— Откъде да знам — отвърна Декър. — И нямам представа кой е организирал тази среща, нито защо. По работа ли е била, или Кац се е отбил просто така, да си поговорят?

Декър и Марс стояха на мястото, където бе застрелян Дейвид Кац.

— Строполил се е тук, а бутилката бира, от която е пиел, е паднала на пода, но не се е счупила.

— Добре. След него е бил застрелян Дон Ричардс…

Декър вдигна ръка. Току-що бе открил в паметта си информация, която му се струваше нелогична.

— Какво? — попита Марс, който и преди бе виждал това изражение.

— Две неща не ми се връзват. Бутилката бира е била почти празна, когато е паднала.

— Как разбра?

— На пода се беше разляла съвсем малко течност.

— Възможно ли е част от нея да се е изпарила?

— Взехме го предвид.

— Добре, с други думи, той е изпил останалото.

Декър поклати глава.

— По време на аутопсията се оказа, че в стомаха му почти няма бира.

— Странно! А другото нещо?

Декър затвори очи и в съзнанието му изникнаха два нови образа.

— Кац е бил десняк. Отпечатъкът върху бутилката беше от лявата му ръка.

— Това е странно, но… не ти ли е направило впечатление още тогава?

— Напротив, направи ми. Но не му придадох значение, защото понякога човек държи питието си и в другата ръка. Всички сме го правили.

— Но сега?

— Сега анализирам повторно всичко, което ми се струва необяснимо и нелогично.

— И какво ти подсказват тези несъответствия?

— Че някой може да е притиснал дланта му към бутилката, след като вече е бил мъртъв. Просто е сгрешил ръката.

— За да създаде впечатлението, че Кац е пил бира? Но какво от това?

— Не знам.

Марс изгледа притеснено Декър.

— След като в стомаха му почти не е имало бира, това не би ли трябвало да ви послужи като сигнал, че нещо не е наред?

— Би трябвало — призна Декър и се втренчи в пода. — Но ако Кац не е пил бира, кой тогава? — попита и погледна мивката в кухнята. — Дали пък не е била излята там?

— За да се създаде впечатлението, че той е изпил по-голямата част от бутилката?

— Ако планът е бил такъв, явно не са имали никаква идея какво представлява една аутопсия. Не че има значение, след като не обърнах внимание на тази подробност. Нали не прочетох целия доклад на съдебния лекар… — Декър стовари юмрук върху стената, след което разтри ожулването, получено от удара. — Истината е, че всичко се промени, след като открихме отпечатъка, Мелвин. Нямах търпение да пипна убиеца. А отпечатъкът ни отведе право при Мерил Хокинс. Вече нищо друго нямаше значение.

— Разбирам. И съм наясно, че се измъчваш ужасно и може би с основание. Но сега получаваш възможност да оправиш нещата, затова трябва да се стегнеш, да подредиш мислите си, да се отърсиш от чувството за вина и да се концентрираш върху настоящето. Знам, че можеш да се справиш, братле.

Декър си пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои.

— Добре, проблемът винаги е бил как убиецът или убийците са дошли тук. Трябвало е да минат покрай останалите къщи. Но никой не ги е видял. Не открихме следи от друг автомобил, а би трябвало да има…

— Може да са дошли пеша.

— Трябва да са пристигнали, след като е заваляло. А вътре нямаше никакви следи, нищо. Може да са били предпазливи и педантични, но да не оставят нито една следа? — Декър поклати глава в изумление. — Не е възможно.

— Ами ако вече са били в къщата, преди да завали? Може да са издебнали Кац при влизането му. И да са убили останалите.

Декър се замисли.

— Това означава, че е трябвало да дойдат посред бял ден, без прикритието на дъжда. Някой щеше да ги види да минават по улицата.

— Може да са дошли от задната страна, а не по улицата.

— И са чакали с часове, за да избият всички? Защо?

— Не знам — призна Марс. — Възможно е да са се опитвали да измъкнат някаква информация от тях, преди да ги убият.

— Това е вариант, Мелвин. И то интересен.

— Единствената кола, която сте открили, е на Кац, нали?

— Да. Сюзан е била навън с едната кола, другата е била в сервиз за…

Декър замръзна, тъй като от паметта му изскочи друг образ, който засенчи останалите.

— Какво има? — попита Марс.

Декър излезе от унеса си и бавно каза:

— Дон Ричардс и синът му Франки бяха простреляни по веднъж в гърдите… и двамата в сърцето. Но при Кац не беше така. Той беше прострелян в главата, при това два пъти. В едното слепоочие и в тила. Защо? Защо са променили сценария при Кац?

— Може да е оказал съпротива или да е побягнал и те да са стреляли след него. Уцелили са го отзад, а после в слепоочието.

— Последователността на раните е обратната. Първо в слепоочието, после в тила. Изстрелът в слепоочието несъмнено е бил фатален. Кац е паднал на пода. Защо са го простреляли отново, след като са знаели, че е мъртъв?

— Звучи нелогично — поклати глава Марс.

— Убеден съм, че Абигейл е била удушена, защото така може да се обясни защо под ноктите ѝ има ДНК на Хокинс. След като начинът, по който е била убита, е продиктуван от определена цел, е възможно същото да се крие и зад двата изстрела в главата на Кац.

— Но какво са целили?

Декър се направи, че държи пистолет, и го опря в слепоочието си.

— Бум! Човекът пада на земята! Навеждат се над него и… бум!, прострелват го в тила.

— Добре, но защо?

Декър си погледна ръката.

— Защото са искали да прикрият нещо, което изстрелът в слепоочието не е бил в състояние да направи.

— И какво е то?

— Може би оток или рана на тила.

— От какво?

— Някой го е ударил по главата. Преди да го доведе тук и да го убие.