— Изглеждаш уморен. Добре ли спа? — попита Марс, докато двамата пиеха кафе на закуска в Резидънс Ин.
— Непробудно — излъга Декър, облегна се на стола си, повъртя салфетката си в ръце и заяви: — Планирали са всичко до най-малката подробност. Трябвало е да вземат отпечатък и ДНК и да подменят ключа за осветлението. Трябвало е да отвлекат Дейвид Кац. Трябвало е да убият жертвите, да оставят улики и да избягат от местопрестъплението. Всичко това е обмислено предварително.
— Съгласен съм.
— Защо тогава са избрали онази вечер? Дали е само съвпадение, че са решили да действат веднага след единствения ни известен телефонен разговор между Дейвид Кац и Дон Ричардс?
— Възможно е по някакъв начин да са разбрали, че двамата са се чули. Кога се е провел въпросният разговор?
— В дванайсет и десет по обед.
— Ричардс в офиса си ли е бил?
— Разговарял е по мобилния си телефон, но ако съдим по часа на обаждането, най-вероятно е…
Декър се изправи рязко и отвори широко очи.
— Какво има? — попита Марс леко притеснен.
— Беше понеделник. През октомври.
— Добре…
— Всъщност беше Денят на Колумб.
— С други думи, официален празник.
— Именно. И това означава две неща. Първо, училищата не работят и второ, банките също са затворени.
— Къде тогава е бил Ричардс по време на телефонния разговор, ако не в банката?
— Може да си е бил у дома — отвърна Декър.
— С децата си. И с жена си. Смяташ ли, че някой от тях може да е чул нещо, а после да е казал на някого?
— Възможно е. Но при всички случаи е трябвало да действат бързо. Да вземат ключа с отпечатъка, за да го занесат в дома на Ричардс. Някой да издере ръцете на Хокинс и да се сдобие с негова ДНК…
— Подозираш, че го е направила дъщеря му Мици?
— Това би обяснило мълчанието му. Няма как да не знае кой го е издрал.
— Разбирам какво имаш предвид — отвърна замислено Марс. — Жена му е била на смъртно легло, а той не е искал дъщеря му да загази, дори това да е струвало свободата му.
Декър кимна.
— Обзалагам се, че когато получим резултатите от анализа на онази проба, те ще покажат наличието на ДНК на Мици, смесена с онази, която открихме под ноктите на Абигейл.
— Но това означава, че съсипва живота на собствения си баща! — възкликна Марс.
— Тя беше наркоманка, Мелвин. През половината време не беше на себе си. Лесно са могли да я убедят да го направи.
— Но какъв мотив може да има някой да убие Кац и Ричардс? И как това се връзва с присъствието на Дейвид Кац в дома на Ричардс? Чакай малко… да не мислиш, че е възможно да са замесени в трафик на наркотици?
— За тях не знаем. — Декър помълча и добави: — Но синът на Ричардс, Франки, със сигурност е продавал дрога.
— И отново: каква е връзката?
Декър затвори очи и порови в облака. След няколко секунди поклати глава и каза:
— Няма го в документите по случая.
— Кое?
— Името на дилъра на Мици.