Изкупление

33

Марс спеше дълбоко на леглото в стаята на Декър. Минаваше два часът, но Декър беше буден и работеше на лаптопа си. Преглеждаше информацията от флашката.

Той бе свалил кобура с новия си пистолет — старият се оказа повреден при сблъсъка на тъмната уличка. Новото му оръжие лежеше върху нощното шкафче. Не можеше да си прости, че изпусна убиеца на Сали.

Двамата с Марс обсъждаха случилото се с часове и накрая приятелят му се изтощи до такава степен, че заспа на неговото легло, вместо да се прибере в стаята си. Навън валеше проливен дъжд. Декър чуваше капките да трополят по прозореца, сякаш някой замерваше стъклото с дребни камъчета. Бушуваше една от онези бури, които се появяваха изневиделица в долината на река Охайо и скоро обхващаха целия щат.

Точно в този момент Декър не обръщаше никакво внимание на бурята. Интересуваха го единствено фактите по случая отпреди тринайсет години.

Обаждането на телефон 911 бе постъпило в 21:35 ч. Някой бе съобщил за силен шум у семейство Ричардс. Декър съзнаваше, че това, както и много други неща, е трябвало да му послужи като червена лампичка още тогава.

Кой се е обадил? Какъв е бил този силен шум?

Дори съседите не бяха забелязали нищо необичайно онази вечер. Нямаше следи от друга кола пред дома на Ричардс, освен тази на Дейвид Кац, разбира се. Предвид дъжда и калта всяка щеше да остави някакви дири.

И още нещо. Декър преглеждаше данните за момента на настъпване на смъртта, вписани от съдебния лекар, извършил четирите аутопсии. Според него и четирите жертви бяха убити около осем и половина. Документите показваха, че той е основал заключението си на няколко фактора, включително температурата на телата в момента на откриването им. Декър добре знаеше, че методът не е надежден и резултатът може да се повлияе от ред неща. Но стандартното правило гласеше, че след настъпването на смъртта телесната температура спада с около един градус на час.

Изчисленията на съдебния лекар се базираха най-вече на стомашното съдържание на жертвите. Според показанията на Сюзан Ричардс тя приготвила вечеря и я оставила във фурната, преди да излезе. Обикновено семейството вечеряло към шест. Степента на смилане на храната, установена при аутопсията, показваше, че ако семейство Ричардс са яли в този час, между приема на храната и момента на смъртта бяха изминали приблизително два часа и половина. Съдебният лекар изрично бе подчертал, че не е в състояние да посочи точен час, но все пак заставаше зад изчисленията си и твърдеше, че отклонението, ако има такова, в никакъв случай не би могло да е с цял час.

Според показанията на госпожа Деанджело, Дейвид Кац бе пристигнал към шест и половина. Към този момент семейство Ричардс трябва да бе приключило с вечерята и раздигнало масата. Декър бе проверил съдомиялната и бе открил вътре три чинии, три чаши и съответния брой прибори. Това като че ли потвърждаваше предположението, че са вечеряли около шест. Ако Кац ги бе заварил да се хранят, навярно щяха да го поканят да им прави компания, но съдържанието на съдомиялната не подсказваше това. Кац вероятно бе пристигнал, когато Ричардс и децата тъкмо са разчиствали кухнята.

Ричардс бе предложил бира на своя гост, а децата се бяха качили на горния етаж. После някой беше дошъл и ги беше убил.

И тук логиката започваше да се губи.

Излизаше, че четирите жертви са лежали мъртви в къщата повече от час, преди някой да позвъни на 911 и да съобщи за силен шум. На всичкото отгоре обаждането бе извършено от телефон, който полицията така и не бе успяла да проследи.

Сега, когато Декър разглеждаше случилото се обективно и без всякакви странични емоции, несъответствията изпъкваха съвсем ясно. Той изръмжа при мисълта за немарливостта, която беше проявил.

Добре, времето на смъртта не съответства на обаждането на 911 за силен шум. Четирима мъртъвци трудно ще вдигат силен шум цял час след като са издъхнали.

Хрумна му друго обяснение. Възможно ли бе някой да е влязъл в къщата час по-късно, да се е натъкнал на четирите жертви и да е позвънил на 911? И този човек да е бил Мерил Хокинс? Това би обяснило отпечатъка му върху ключа за осветлението. Но не и наличието на неговата ДНК под ноктите на Абигейл Ричардс. Пък и откъде Хокинс ще има телефон, който полицията да не е в състояние да проследи?

Декър се замисли върху друг проблем. Не знаеше в каква последователност са убити жертвите. Навремето бяха предположили, че убиецът е застрелял Кац и Ричардс, преди да се качи на втория етаж при децата.

Декър съзнаваше, че това е само предположение. И макар да бе разсъждавал по въпроса преди години, накрая бе решил, че това едва ли е от значение. Но ако застреляш двама души на първия етаж, няма как да не вдигнеш шум и тук не ставаше въпрос единствено за изстрелите. Някой ще се разпищи, друг ще се опита да побегне. Къщата не беше толкова голяма. Подобен шум непременно би стигнал до втория етаж.

А там горе, в спалнята на родителите, имаше стационарен телефон. Разследването беше показало, че децата на Ричардс не са притежавали мобилни телефони. Можели са да направят опит да стигнат до телефона в спалнята и да повикат полиция, а после да се скрият или да избягат през прозореца. Но не го бяха направили.

Декър предположи, че Франки Ричардс е бил в състояние да реагира по-адекватно от малката си сестра. Хлапето се друсаше и пласираше дрога, следователно бе свикнало с някакъв риск. И както бяха установили полицаите, държеше наркотици и пари в къщата. С други думи, би трябвало да очаква, че някой може да дойде и да се опита да му отнеме и едното, и другото. Преди години съвсем не бе необходимо да държиш хиляди долари или пакети кокаин в дома си, за да провокираш подобна кражба. Много хора бяха готови да те убият за петдесетачка или пликче марихуана.

Възможно ли бе бурята да е заглушила случващото се долу и децата да не са разбрали какво става?

Декър премина на следващия въпрос, а навън продължаваше да вали все така силно. Защо Абигейл бе удушена, след като всички други жертви бяха застреляни? Декър смяташе, че знае отговора.

Погледът му продължаваше да снове по екрана на лаптопа, но в съзнанието му изскочиха толкова много образи, че започна да му призлява. Пренесе се в дома си в нощта, когато откри семейството си мъртво. От всички страни го бомбардираха ярки наситени електриковосини видения. Винаги бе успявал да замъгли тези спомени, а понякога дори да ги изпрати в някое затънтено кътче на паметта си. Сега обаче с изненада установи, че това е невъзможно. Имаше чувството, че вече не е в състояние да контролира собственото си съзнание. Случващото се в главата му приличаше на спонтанен и неконтролируем трансфер на данни, сякаш повреден компютър бе започнал да бълва информация, която никой не искаше от него.

Той се изправи. Краката му трепереха и не знаеше дали ще се добере до банята, преди да повърне. Изведнъж стомахът му се успокои, но главата му беше все така замаяна.

Хвърли поглед към Марс, който продължаваше да спи дълбоко.

Искаше му се да го събуди, да му обясни какво се случва, да го помоли за помощ… Но какво можеше да направи Марс? Пък и Декър щеше да се почувства неудобно, че го моли.

Излезе от стаята, прекоси коридора и слезе по стълбите. Използва задния изход, за който бе споменал на Ланкастър. С неуверена крачка се запъти навън към контейнерите за боклук и рециклиране. Валеше толкова силно, че той стана вир-вода за секунди. Сви се под един ламаринен навес в задната част на хотела. А съзнанието му показваше отново и отново как влиза в старата си къща, онази, в която сега живееше семейство Хендерсън.

Братът на Каси в кухнята.

Самата Каси на пода от другата страна на леглото в спалнята им. От вратата се виждаше само единият ѝ крак.

И накрая Моли, завързана с колана от хавлията си за тоалетната в банята. Удушена — също като Абигейл Ричардс.

Всички те бяха загинали заради…

Заради мен.

Декър обхвана главата си с ръце и седна на студения асфалт, а дъждът продължи да трополи по ламаринения навес.

Когато изгуби семейството си, дома си, работата си, реши, че е достигнал дъното. Тогава не му беше останало нищо.

Но докато образите се повтаряха отново и отново в главата му, започвайки от сцената с брата на Каси и завършвайки с дъщеря му, Декър си каза, че това тук…

Това е абсолютното дъно.