Изкупление

74

Бяха прехвърлили Мици Гардинър от болницата в Трамъл в болницата в Бърлингтън. Двете жени бяха настанени в една и съща стая, което позволяваше да слеят охраната им. Местни и щатски полицаи стояха не само пред вратата им, но и на различни позиции из цялата болница. По сградите от другата страна на улицата бяха разположени контра снайперисти, които да осуетят евентуален опит Кац и Гардинър да бъдат ликвидирани от разстояние.

Декър, Ланкастър и Марс чакаха пред стаята, тъй като лекарите бяха забелязали признаци, че Рейчъл Кац идва в съзнание. След няколко минути се появи Нати, придружаван от Питър Чилдрес и капитан Милър. Чилдрес изглеждаше напрегнат и ядосан, а Милър — мрачен и съсредоточен. Чилдрес удостои с поглед Ланкастър, но не и Декър.

— Нати ми каза колко много работа си свършила по случая, Мери. Браво на теб! Шпионска мрежа в Бърлингтън? Още не мога да повярвам!

— Заслугата е основно на Декър, господин началник — отвърна непоколебимо Ланкастър. — Без него нямаше да постигнем нищо.

Чилдрес трепна едва забележимо. Накрая погледна към Декър и кимна отсечено.

— Е, доволен съм да науча, че помагаш на управлението.

— Можеш да кажеш някоя добра дума за мен пред съда.

Този път Чилдрес видимо се сепна.

— Да… добре. — Покашля се силно и добави: — Мисля, че това няма да е проблем.

— Сигурен съм, че няма да се наложи — обади се капитан Милър. — Управлението оттегля всички обвинения срещу теб, Еймъс.

— Радвам се да го чуя.

— Добре — каза Чилдрес. — Тя готова ли е да говори?

— Сега ще проверим.

Всички влязоха в стаята. Двете легла бяха събрани едно до друго, Кац лежеше на лявото, Гардинър — на дясното.

Мици още не беше дошла в съзнание. Имаше вид на човек, потънал в дълбок сън. Декър погледна към Кац. Тя стенеше едва доловимо и потрепваше леко, сякаш изпитваше болка.

— И сега какво? — попита рязко Чилдрес, който крачеше нервно из стаята. — Ще проговори ли, или ме повикахте напразно?

— Лекарят ще дойде всеки момент — отвърна Ланкастър.

Чилдрес продължи да крачи напред-назад и да клати глава. Погледна към Декър и каза:

— Чух, че в града са пристигнали агенти на ФБР. Имат ли някакъв напредък?

— Не, доколкото знам — отвърна Декър. — Противникът явно се е подготвил добре за евентуална евакуация.

— Разбрах, че Брад Гардинър ви се е изплъзнал — продължи Чилдрес с известно задоволство.

— Успял е да се изплъзне на доста хора — уточни Ланкастър, сякаш за да се оправдае.

Той я погледна.

— Мери, Декър няма нужда да го защитаваш.

— Допуснах грешка — призна си Декър, — но в своя защита ще кажа, че по същото време Мици Гардинър стреляше по мен.

Думите му като че ли уталожиха гнева на Чилдрес.

— Да, предполагам, че и аз бих го изпуснал при тези обстоятелства. — Той се обърна към Ланкастър: — Къде е докторът?

След секунда в стаята влезе лекарка в синя униформа, която ги поздрави.

— Как е Кац? — попита Декър.

— Госпожа Кац е в стабилно състояние. Намаляваме постепенно дозата на болкоуспокояващите, които ѝ даваме. Организмът ѝ е претърпял по-сериозни вътрешни увреждания, отколкото предполагахме първоначално. Беше на ръба. — Тя погледна монитора до леглото на Кац. — Не мога да ви гарантирам, че ще бъде в състояние да говори. Трябва да сте наясно, че основната ми грижа е състоянието на пациентите. Видя ли, че разговорът се отразява неблагоприятно на госпожа Кац, незабавно ще го прекратя. Разбрахме ли се?

Чилдрес не остана доволен от казаното и отвърна рязко:

— Разбрахме се. Да действаме тогава. Важно е.

Лекарката отиде до стойката за венозни инфузии и завъртя някакви копчета. Цяла минута не се случи абсолютно нищо, след което Кац се размърда в леглото си. Всички пристъпиха крачка напред, когато клепачите ѝ потрепнаха и се отвориха. Миг по-късно тя отново затвори очи.

Лекарката я наблюдаваше внимателно. Кац пак отвори очи и бавно се огледа. Когато видя Марс, тя се усмихна мило.

— Ти… ти спаси… — Гласът ѝ заглъхна и клепачите ѝ натежаха.

Марс я хвана за ръката и също се усмихна.

— С всеки изминал ден състоянието ти се подобрява, Рейчъл. Лекарите казват, че се справяш отлично.

Декър пристъпи напред и застана до Марс.

— Рейчъл, в състояние ли си да отговориш на няколко въпроса?

Тя го погледна и сбърчи чело.

— Въпроси ли?

— Да. Спомняш ли си какво се случи?

Кац се пресегна и докосна рамото си.

— С-стреляха по мен.

— Да. Някой се опита да те убие.

— Кой?

— Едва ли го познаваш. Наемник, изпратен да те ликвидира.

— Н-не разбирам.

Марс отново стисна ръката ѝ.

— Тъкмо ми обясняваше, че истината има различни нюанси, Рейчъл. Спомняш ли си?

Тя бавно кимна.

— В този случай нюансите на истината ще те направят свободна.

— Открихме помещението под „Американ Грил“ — каза Декър.

Искаше да види реакцията ѝ, макар и силно повлияна от лекарствата, които приемаше.

Тя преглътна с усилие.

Нати също пристъпи напред, последва го и Чилдрес.

— Госпожо Кац — започна Нати, — знаем за Бил Пейтън и Брад Гардинър. Жена му лежи на съседното легло. Едва не умря от свръхдоза.

Кац ги изгледа един по един и попита с треперещи устни:

— М-мици?

— Да — потвърди Чилдрес. — Доста хора загинаха и се нуждаем от отговори, за да не загинат и други.

По лицето на Кац започнаха да се стичат сълзи и тя се разтрепери цялата. Включи се някаква аларма на един от мониторите. Лекарката веднага пусна системата и Кац потъна в сън, а алармата замлъкна.

— Това е всичко засега.

— Но тя не ни каза нищо! — възрази Чилдрес.

Нати постави ръка на рамото на шефа си.

— Ще се върнем отново. Ще научим каквото ни интересува. Но сега трябва да си почива. Да я оставим на спокойствие.

Чилдрес направи недоволна физиономия, обърна се към Декър и вдигна рамене.

— Добре, само да не се проточва.

— Няма — отвърна Нати.

Декър изгледа Нати, преди да се обърне към Марс, който продължаваше да държи Кац за ръка и да се взира в нея. Изтри с пръст една сълза от лицето ѝ.

— Всичко ще бъде наред, Мелвин — каза тихо Декър.

— Няма как да си сигурен.

— Така е, но мога да се надявам.

— Повикайте ме, когато е в състояние да говори — нареди грубо Чилдрес, обърна се и излезе.

Нати го изпрати с поглед.

— Страхува се, че цялата тази история ще се отрази зле на реномето му. Шпионска мрежа, действала под носа му!

— Сигурно сън не го лови само като си го помисли — отвърна Декър.

Ланкастър се приближи и го попита:

— Какво ще правим сега?

Той гледаше някъде между Гардинър и Кац, после се обърна към прозореца и се замисли.

— Отговорът е там. Трябва просто да продължим да го търсим.

— Къде обаче? Правим всичко по силите си. Но и двамата отлично знаем, че и Пейтън, и Гардинър може вече да са напуснали страната, особено ако са имали достъп до частен самолет.

— Няма значение. Мисля, че въпреки всичко ще открием отговорите, които търсим.

— Как? — обади се и Нати.

Декър го погледна.

— Винаги може да се намери някой полезен свидетел.

— Какъв свидетел? — настоя Нати.

Декър се отправи към вратата.

— Да видим дали ще успея да ви покажа. Но преди това трябва да се погрижа за нещо. Незабавно.