Изкупление

38

Декър беше в моргата и се взираше в поредния труп. Сюзан Ричардс изглеждаше заспала, а не мъртва.

— Броят на жертвите расте непрекъснато — отбеляза съдебният лекар, докато я покриваше с чаршаф.

— Причина за смъртта?

— Най-логичното предположение засега е свръхдоза. Жените често се самоубиват по този начин. Мъжете предпочитат да си пръснат мозъка с пистолет.

Съдебният лекар обясни, че тялото на Ричардс било открито в изоставена сграда от строителен работник, който надушил странна миризма.

— Кога е настъпила смъртта? — попита Декър.

— Вече няма трупно вкочаняване, което означава, че е мъртва от доста време. На по-късен етап ще мога да бъда по-конкретен.

— Възможно ли е настъпването на смъртта да съвпада приблизително с изчезването ѝ?

Съдебният лекар погледна тялото и потри замислено брадичката си.

— Да, всъщност… възможно е.

Декър вече беше научил, че полицаите не са открили куфара, който Ричардс е качила в колата си.

— Някакви шишенца от лекарства? Прощално писмо?

Съдебният лекар поклати глава.

— И на двата въпроса отговорът е „не“.

Вратата се отвори и в помещението влезе Блейк Нати, който изглеждаше мрачен и потиснат. Огледа тялото на Сюзан Ричардс без особен интерес.

— Самоубила се е, така ли? — попита той.

— Все още не знаем — отвърна Декър.

— Ако се е самоубила, причината е ясна: тя е застреляла Хокинс — отсече Нати.

— Ако действително го е направила, значи е убила погрешния човек — каза Декър.

— Това си е само твоя теория — махна с ръка Нати.

— Вече е повече от теория — отвърна Декър и му разказа за ключа във всекидневната на Ричардс. — Размазали са малко от кръвта на Кац върху панела, за да привлекат вниманието ни и да си гарантират, че ще забележим отпечатъка.

— Откъде според теб са дошли отпечатъкът и ключът?

— Най-лесният източник е къщата на Хокинс. Мисля, че не са сложили кръвта на Кац върху самия отпечатък, за да не увредят папиларните линии.

— А онази ДНК, която намериха под ноктите на момичето? — попита Нати.

— Избрали са Абигейл, защото е по-дребна и по-слаба физически от останалите. Нуждаели са се от достоверен сценарий, при който да открием ДНК. Борбата за живот, докато някой те души, е точно такъв сценарий.

— Но, Декър — обади се съдебният лекар, — когато чух, че разследваш отново онзи случай, извадих старите доклади и ги прегледах. Ако някой е издрал Хокинс и е прехвърлил кожа и кръв под ноктите на Абигейл Ричардс, анализът би трябвало да открие и неговата ДНК.

— Ами ако този човек е член на семейството? Това има ли значение? — попита Декър, макар да знаеше отговора.

— Разбира се. На практика, деветдесет и девет цяло и девет процента от цялата ДНК е една и съща при всички хора. Различията се крият в останалата една десета от процента, която е уникална, освен ако не става въпрос за еднояйчни близнаци. Но изследването на материала, открит под ноктите на Абигейл, не би засякло ДНК на трето лице, ако то е член на семейството на Хокинс. Това е възможно само чрез допълнителни анализи.

Нати погледна Декър.

— Кой член на семейството имаш предвид?

— Може да бъде само дъщерята, Мици.

— И защо ѝ е да топи собствения си баща?

— Не знам — отвърна Декър и погледна съдебния лекар. — Пазите ли образец от генетичния материал, който да подложим на допълнителен анализ, за да видим дали има ДНК на Мици или на някой друг? Бях те помолил да провериш…

Съдебният лекар кимна.

— Проверих. Има образец. Познавам специалист в Синсинати, който разполага с много по-добро оборудване. Там могат да разграничат ДНК на бащата от тази на дъщерята и да установят наличието на ДНК на трети човек. Но ще отнеме време.

— Съобщи ми веднага щом получиш резултат.

— Наистина ли смяташ, че дъщерята има нещо общо с тази история? — попита Нати.

— Ако има, това би обяснило как оръжието на убийството се е озовало зад стената на дрешника. Току-що прочетох доклада на полицаите, които са претърсвали дома на Хокинс. Написали са, че Мици е привлякла вниманието им върху някаква неравност на стената. Не са я питали откъде знае за нея.

— А ти ще я питаш ли? — поинтересува се Нати.

— Мисля, че оттук нататък едва ли ще се съгласи да разговаряме без адвокат. Нищо чудно вече да се е свързала с някой. Сигурно в момента си вярва, че най-трудното е минало.

Декър погледна отново тялото на Сюзан Ричардс. Затвори очи и се замисли върху нещо, което една свидетелка му бе казала. Съпостави го с други факти, които извлече с лекота от своя облак. Започна да ги реди като пъзел и накрая видя цялата картина. Случилото се бе толкова очевидно. Трябваше да го забележи по-рано, беше като примигваща ярка червена светлина.

— Не вярваш, че се е самоубила, нали? — попита Нати.

Декър отвори очи.

— Почти съм сигурен, че не го е направила.

— Защо?

— Защото вече е била мъртва, когато е напускала дома си.