Изкупление

47

— Какво, по дяволите, прави той тук?

Декър, Марс и Ланкастър тъкмо влизаха в полицейското управление на следващата сутрин, когато във фоайето връхлетя Чилдрес и застана пред тях.

Декър отвърна на погледа, с който Чилдрес се опитваше да го сплаши.

— Наблюдавам — обясни той. — Имам пълното право да наблюдавам. Нати няма нищо против.

— На кого му пука за Нати! — каза Чилдрес и размаха пръст. — Ясно ми е, че не само наблюдаваш. Познавам те, Декър. Знам, че работиш по случая.

— Значи знаеш, че искам да открия истината.

— Въобразяваш си, че можеш да се появиш тук и да свършиш нашата работа, нали? — отвърна саркастично Чилдрес. — Ние сме достатъчно способни сами да си разследваме случаите. Не се нуждаем нито от теб, нито от ФБР. — Той погледна Марс. — Ти от ФБР ли си?

— Не, просто съвестен гражданин.

— Няма нищо лошо в това да си сътрудничим — намеси се Декър. — Често се случва.

Той погледна Ланкастър. Не се изненада от мълчанието ѝ. В края на краищата тя работеше тук и издържаше семейството си. А Чилдрес можеше да ѝ стъжни живота, особено предвид здравословните ѝ проблеми.

— Не забравяй, че не сме оттеглили обвиненията срещу теб — изсъска Чилдрес в лицето на Декър. — И че трябва отново да се явиш в съда. Нае ли си адвокат? Защото непременно ще ти потрябва!

— Със сигурност няма да наема Кен Фингър.

Чилдрес се сепна.

— Защо не? Той има добра репутация.

— Да. И се справи отлично със защитата на Мерил Хокинс.

— И най-великият адвокат на света нямаше да отърве Хокинс. Уликите бяха смазващи.

— Така ли смяташ?

— Ти разследва този случай, Декър — сопна се Чилдрес.

— Обаче не стигнах до истината.

Чилдрес се канеше да отвърне нещо, но размисли и попита:

— Какво имаш предвид?

— Всички сгрешихме… това имам предвид.

— Глупости! Доказателствата не лъжат!

— Така е. Но хората лъжат.

— Още глупости! — Чилдрес погледна Ланкастър. — Как работиш с този човек, Мери?

— Той постига резултати. Знаете го не по-зле от мен.

Чилдрес отново се обърна към Декър:

— Една грешна стъпка… една и ще ми паднеш в ръцете!

Чилдрес беше на ръба да се нахвърли върху Декър и да го удари, но се овладя, обърна се и си тръгна.

— Винаги ли е толкова мил? — обади се Марс.

— Преди беше по-зле — отвърна Ланкастър. — Мислехме си, че е Сатаната, а той се оказа най-обикновен гадняр.

— Наистина ли са повдигнали обвинения срещу теб, Декър? — попита Марс. — Реших, че се шегуваш.

— Вярно е, но не очаквам да се стигне до същински процес.

— Не се надявай много, ако Чилдрес има пръст в тази работа — предупреди го Ланкастър.

— Да прави каквото ще. Нищо не бива да ни отклонява от случая.

— Какъв е следващият ни ход? — попита Ланкастър.

— Някой се е престорил на Сюзан Ричардс в деня на изчезването ѝ.

— Не е доказано — изтъкна Ланкастър, — на този етап е само предположение.

— Съгласен съм. Но предположение или не, трябва да го проверим.

— Защо вие двамата не се заемете с това? — предложи Марс. — Аз ще се опитам да се свържа с Рейчъл. Тя ми даде мобилния си.

— Искаме да бъдем наблизо, когато се срещнете — отвърна Декър.

— Окей, но няма как да сте залепени за мен през цялото време. Ще ви кажа какво сме се уговорили.

— Може пак да ти сложим микрофон.

Марс поклати глава.

— Не, не искам да рискувам да открие, че я подслушваме. Това ще провали всичко.

— Добре — съгласи се неохотно Декър. — Но внимавай.

Марс му отвърна с вдигнат палец и излезе.

Ланкастър го изпрати с поглед.

— Не се притеснявай, Декър. Има вид на човек, който умее да се грижи за себе си.

— Щях да се притеснявам по-малко, ако ставаше въпрос за пиянски скандал с петима здравеняци. Такива Мелвин със сигурност може да ги натръшка.

— За какво се тревожиш тогава? Няма да ходи да се бие, отива на среща с жена.

— Точно това ме тревожи.

— Какво ще правим сега?

— Ще се заема с нещо, за което не можеш да ми помогнеш.

— Защо?

— Както вече казах, свързано е със Сюзан Ричардс. Искам да проверя и нещо около Рейчъл Кац. Не бива да участваш в тази част от разследването заради Ърл.

— Ърл е алибито на Рейчъл Кац за убийството на Мерил Хокинс. Но не и за Ричардс.

— Очакваш ли Чилдрес да е на същото мнение?

— На кого му пука? — отвърна Ланкастър и добави с горчивина: — След една година може изобщо да не помня кой е Чилдрес.

— Добре, щом си сигурна.

— Сигурна съм. Но как Кац е замесена в изчезването и в убийството на Ричардс?

— Някой се е представил за Ричардс, за да може Агата Бейтс да свидетелства, че е видяла именно нея. И Рейчъл Кац, и Мици Гардинър са подходящи като ръст и телосложение. Отдалече, особено с дълго палто и шапка, лесно могат да бъдат взети за Сюзан Ричардс. Поне от човек с влошено зрение като Бейтс.

— Наистина ли смяташ, че някоя от тях е убила Ричардс и е заела мястото ѝ, след като я е напъхала в онзи куфар?

— Има само две възможности — да го докажем или да го опровергаем.

— Откъде ще започнем? От Кац или от Гардинър?

— Да оставим засега Кац на Мелвин. Ще говорим с Гардинър.

— Тя не е длъжна да ни каже нищо.

— Предлагам да го чуем от нея.

— Ще я обвиниш директно?

— Никога не си вярвала, че мога да бъда и тактичен, нали, Мери?

Ланкастър изглеждаше изненадана.

— Може би защото никога не си го демонстрирал пред мен, Еймъс.

— В такъв случай се приготви. Ще ти покажа на практика.