Изкупление

28

Старата хонда с изгнило гърне беше плътно паркирана до огромен ръждясал контейнер за строителни отпадъци и напомняше голям морски жълъд, залепнал за металния корпус на кораб.

Декър и Марс застанаха на метър-два от нея. Погледът на Декър обходи хондата и терена наоколо, преди да се спре на криминалистите в синьо облекло, които търсеха улики.

— Ей, Декър! Здравей отново — поздрави го Кели Феъруедър. — Кой е твоят приятел?

— Мелвин Марс — отвърна Марс, пристъпи напред и протегна ръка. — Аз… помагам на агент Декър в това разследване.

— Чудесно! — каза Феъруедър.

— Открихте ли нещо? — попита Декър, без да изпуска от очи Нати, който бе застанал от другата страна на колата и разговаряше с втория криминалист.

— Като за начало не намерихме нито един чужд отпечатък, освен тези на самата Ричардс. Нито отвън, нито отвътре.

— Звучи логично, нали колата е нейна — отбеляза Марс.

— Багажникът празен ли е? — попита Декър.

— Да. Няма нищо вътре.

— Ключове?

— Няма и ключове.

— Някакви биологични следи, които евентуално да ни бъдат от полза?

— Няма кръв, семенна течност, телесни части, тъкани или каквото и да е с биологичен произход.

— А следи от друг човек?

— Не. Само на Ричардс.

— Имаш ли нещо против да огледам? — попита Декър.

— Не. Но си сложи тези ръкавици.

Декър пристъпи към хондата, след като надяна латексовите ръкавици, които Феъруедър му подаде. Марс го последва.

Нати вдигна поглед към Декър, след което продължи разговора си с другия криминалист.

И четирите врати на хондата бяха отворени, капакът на багажника — също. Декър посочи контейнера за отпадъци.

— Предполагам, че някой го е проверил за трупове.

Феъруедър кимна и направи гримаса.

— Да. Имаше само боклуци. Ще трябва отново да ми бият инжекция против тетанус.

— И не открихте нищо, което да свържете с колата или с Ричардс?

— Абсолютно нищо.

Декър пак огледа хондата, надзърна през шофьорската врата и провери предните седалки. Направи същото и със задните, докато Марс надничаше през рамото му.

— Кели, отбелязахте ли разположението на всички отпечатъци, които сте открили отвън и вътре?

Тя кимна и му подаде таблет.

— Всичко е тук. Много по-лесно е от скиците, които правехме едно време.

— Аха — отвърна разсеяно Декър, докато преглеждаше слайдовете.

— Отпечатъците са все на обичайните места — продължи Феъруедър. — По волана, скоростния лост, стойката за чаши, централната конзола, огледалото, арматурното табло, дръжката на вратата, прозореца…

— А отвън? — попита Декър и отвори следващия слайд.

— По дръжката на шофьорската врата и задните врати. Плюс на прозореца от страната на шофьора.

— След изчезването ѝ не е валял дъжд, нали?

— Не.

— Следователно по-новите отпечатъци не би трябвало да са отмити или увредени.

— Да.

— Колко дълго се запазват пръстовите отпечатъци? — попита Марс.

— Зависи от вида на повърхността, от наличието на субстанции по пръстите, от климатичните условия и още куп други фактори — отвърна Феъруедър.

Декър ѝ върна таблета.

— Нещо друго?

— Почти нищо. Не знаем какво разстояние е изминала колата, защото не знаем какви са били показанията на километража, преди Ричардс да напусне дома си. На предното стъкло има стикер за смяна на маслото. Оттогава колата е изминала над шестстотин километра, а маслото е сменено преди малко повече от три седмици. Това обаче не ни помага особено.

— Следи от насекоми по предното стъкло?

— Съвсем малко. Но може да е мила колата, след като е излязла от града.

Декър кимна, защото и на него му бе хрумнало същото.

— Е, Декър, разреши ли случая? — попита Нати, който бе заобиколил колата и сега стоеше пред него.

— Само наблюдавам — отвърна Декър.

— Винаги съм знаел, че те надценяват — подсмихна се Нати.

— Ей, той е тук от десет секунди! — обади се Марс. — А ти кога дойде?

Нати го огледа и попита:

— Кой си ти всъщност?

— Помощникът на Декър. Знаеш какво означава това, нали? Човек, който помага на някого.

— Довел си си някакъв смешник, а, Декър? — подметна раздразнено Нати.

— Бих искал да ти обърна внимание върху нещо — каза Декър.

— Какво нещо?

— Няма отпечатък върху капака на багажника.

— Е, и? Ричардс е седяла отпред.

— Но преди това е оставила тежък куфар в багажника.

— Използвала е дистанционното, за да го отвори.

Декър поклати глава.

— Агата Бейтс, съседката, твърди, че тя първо е запалила колата, след което се е върнала в дома си и е излязла с голям куфар, който е прибрала в багажника. Доста се е измъчила, преди да го напъха вътре и да затвори капака. — Декър замълча и премести поглед от Феъруедър към Нати.

— По капака няма никакви отпечатъци — каза Феъруедър. — Проверих го сантиметър по сантиметър.

— Странно — отбеляза Марс.

— Не, не — възрази Нати. — Вече ви казах, отворила е багажника с дистанционното.

— Няма как да е станало така — каза Декър.

— Защо?

— Ключът е бил на таблото. Колата е стар модел, за да запалиш двигателя, трябва да пъхнеш ключа, не можеш да го направиш от разстояние. Следователно и ключът, и дистанционното са били вътре в колата. — Декър погледна Нати и каза: — Провери запалването, ако не ми вярваш.

— В такъв случай къде е отпечатъкът? — попита объркан Нати.

— Добър въпрос.

— И какво ни говори неговата липса? — продължи Нати.

— Още един добър въпрос — каза Декър. — Ето и още един: защо Ричардс първо е запалила колата, а после се е върнала в къщата за куфара? Защо да не изнесе първо багажа, да го качи, тогава чак да запали колата и да потегли? Защо да се разкарва два пъти?

— Добре, предавам се — сбърчи чело Нати. — Защо ще…

Но Декър вече му бе обърнал гръб и се отдалечаваше.

— Мамка му! Мразя, когато този гадняр прави така! — избухна Нати.

— Да, напълно те разбирам — каза Марс. — Позволи ми да ти дам един съвет, човече.

— Защо изобщо да те слушам? — измери го с поглед Нати. — Дори не те познавам.

— Вярно, но аз познавам Декър. Ако искаш да разрешиш този случай и да получиш повишение, остави го да работи спокойно.

Марс се обърна и последва Декър.

Нати погледна Феъруедър и видя, че ги е наблюдавала през цялото време.

— Какво? — сопна ѝ се той.

— И аз не познавам този човек, но онова, което каза, ми се стори съвсем разумно.

— Защо всички си мислят, че Еймъс Декър може да ходи по вода? — излая Нати.

— Декър не е перфектен, всеки го знае, но умът му е като бръснач.

Феъруедър се залови за работа и остави сам Нати, който се втренчи в обувките си.