Изкупление

72

Рос Богарт беше олицетворение на федералните агенти, които хората очакват да видят по телевизията. Висок, привлекателен, в отлична физическа форма, с остри черти и будни очи. Излъчваше компетентност. Но достойнствата му не се изчерпваха с външния му вид. Богарт беше роден за следовател, обичаше професията си и често работеше извънредно.

Тод Милиган беше почти копие на своя шеф с тази разлика, че бе по-нисък с няколко сантиметра и с десетина години по-млад. Двамата с Декър имаха известни търкания в началото на съвместната си работа, но отдавна ги бяха загърбили. А и Декър веднъж му спаси живота, което също помогна да стоплят отношенията си.

Екипът на ФБР кацна на най-близкото регионално летище и пристигна направо в Бърлингтън. Богарт беше уведомил Декър, че предпочита да се срещнат в хотела вместо в полицейското управление. Затова всички се бяха събрали в стаята му в Резидънс Ин, включително Ланкастър и Мелвин Марс. Богарт и Милиган носеха черни костюми, колосани бели ризи и вратовръзки на фини райета. Израженията им бяха делови и непроницаеми. Алекс Джеймисън беше с черен костюм с панталон, бяла риза и обувки с нисък ток. Изглеждаше угрижена.

— Ланкастър, много ми е приятно. Отдавна не сме се виждали — каза Богарт.

— Така се случи, че с Декър отново работим заедно. Като в доброто старо време.

— Защо сте тук, Рос? — попита Декър. — Така и не ми обясни.

Богарт се облегна на стената и скръсти ръце на гърдите си.

— Открихме информация за две от офшорните фирми, чиито имена си изпратил на Алекс.

— Онези, които осигуряват финансиране на Рейчъл Кац?

— Да. Финансовите им взаимоотношения са започнали много по-рано. Още по времето, когато Дейвид Кац е ръководел целия бизнес.

— И какво открихте? — попита Ланкастър.

— И двете компании са основани от бизнесмен с доказани връзки с руски олигарх. Затова сме тук.

— Руски олигарх да върти бизнес в Бърлингтън, Охайо? — възкликна Ланкастър. — Няма логика.

— Очевидно има — отвърна Богарт. — Просто ние не я виждаме.

Ланкастър погледна Декър.

— Това не го очаквах.

— Онова помещение под „Американ Грил“… — започна Декър. — Предполагахме, че става въпрос за фалшифициране на самоличности. Създаване на нова идентичност за определени хора и изпращането им на ключови места с помощта на фирмата за подбор на персонал, ръководена от Брад Гардинър.

— Ами ако става въпрос за шпионаж? — попита Джеймисън.

— Именно — кимна Ланкастър. — Законните компании не разполагат с печатници за фалшиви шофьорски книжки и паспорти под ресторантите си. Подобни неща се правят единствено с престъпни намерения.

Декър, който пишеше нещо в телефона си, вдигна глава и каза:

— Трябва да открием Гардинър и Пейтън. И да проверим целия бизнес на Гардинър.

— Не знаехме за Брад Гардинър — отвърна Богарт. — Сега ще се заемем и с него. Казвате, че е изчезнал, така ли?

— Заедно с Бил Пейтън, управителя на „Американ Грил“. Колко иронично само…

— Кое? — попита Богарт.

— Ресторантът се казва „Американ Грил“, при положение че е финансиран от руски олигарх — обясни Декър и се замисли за нещо съвсем друго. — Татуировките на онези двамата…

— Какво за тях?

— Арийска нация, неонацисти, Ку-клукс-клан.

— Да?

— Имаше още една.

Богарт се замисли за момент, след което поклати глава.

— Коя по-точно?

— KI.

— Мислех, че е нещо, свързано с Клана — каза Джеймисън.

— Аз също. Наистина има един символ на Ку-клукс-клан, който много прилича на него — отвърна Декър и вдигна телефона си. — Но реших да проверя нещо друго, след като спомена за руската връзка.

— И? — попита Богарт.

— През четиресетте години така се е наричала една от службите за външно разузнаване на Русия. Очевидно това е съкращение от Комитет за информация.

— По дяволите! — извика Джеймисън.

Богарт изглеждаше силно заинтригуван.

— Какво място заема в тази история една стара разузнавателна агенция, която най-вероятно отдавна не съществува? — попита той.

— Очаквам с нетърпение да задам този въпрос на Бил Пейтън, или както е там истинското му име, и да чуя какво ще ми каже — отвърна Декър.

— Но Дейвид Кац е построил „Американ Грил“ преди петнайсет години — каза Ланкастър. — Да не искаш да кажеш, че руснаците са замесени от самото начало?

— Много хора смятат, че руснаците ни шпионират сравнително отскоро — обясни Богарт. — Но всъщност не е така. Наводнили са страната ни с шпиони веднага след началото на Студената война.

— Но все пак говорим за шпионска операция тук, в Бърлингтън… — недоумяваше Ланкастър.

— Бърлингтън е лесна мишена — продължи Богарт. — Местната полиция разполага с ограничени ресурси. А и повечето хора, които са получавали нова самоличност, не са оставали в Бърлингтън. Предполагам, че Гардинър ги е разпращал из цялата страна. Градът ви е играел ролята на отправен пункт.

— Картата, която открихме в подземието, го потвърждава — отбеляза Декър. — Обхванали са цялата страна, включително най-големите градове.

— В такъв случай Гардинър е предател! — възкликна Ланкастър. — Пейтън също!

— Ако изобщо са американци — отвърна Богарт. — Ще трябва първо да ги открием и да го докажем. Ще мобилизирам още ресурси, но трябва да действаме изключително предпазливо. Нямаме представа кой още може да бъде замесен. Затова не исках да идваме в управлението.

— Чакайте малко! — погледна го изумено Ланкастър. — Искате да кажете, че…

— Иска да каже, Мери, че никой не е извън подозрение — заяви Декър. — И аз съм съгласен с него.

Тя изглеждаше изненадана, но замълча.

Богарт се обърна към Декър:

— Досега си бил на фронта. Познаваш обстановката по-добре от нас. Как трябва да процедираме според теб?

— Първо трябва да обявим за издирване Пейтън и Гардинър. Да осигурим денонощна охрана на Рейчъл Кац и Мици Гардинър. В момента те са единствените свидетели, които имаме. Трябва да извадим заповед за обиск на офиса на Брад Гардинър. Да се надяваме, че ще открием в кои компании са назначени хората им и на какви длъжности. — Декър погледна Марс и добави: — Опасявам се, че Рейчъл Кац е била посветена във всичко това.

— Но си е затваряла устата и е правела каквото ѝ наредят — каза той.

— Така изглежда.

— Може да не е имала избор — опита се да я защити Марс.

— Винаги имаш избор дали да станеш предател, или да постъпиш достойно — заяви Милиган.

— А Мици Гардинър? — попита Ланкастър.

— Обикновена наркоманка, изпратила баща си в затвора — отвърна Декър. — Вероятно не е знаела за шпионската операция… не е било и необходимо.

— Но защо Брад Гардинър се е оженил за нея? — чудеше се Ланкастър.

— Какъв по-добър начин да си гарантират, че Мици няма да направи някоя глупост, от това да прикрепят към нея един от доверените си хора, който да я наблюдава всеки ден? На всичко отгоре Мици се е превърнала в любяща съпруга и грижовна майка. Подобно стечение на обстоятелствата го устройвало напълно. Хем играел роля, хем бил възнаграден щедро за нея. Да тънеш в богатство не е най-лошият начин да изживееш живота си.

— Бих предпочела да си остана неомъжена — отвърна Джеймисън.

— Ще направим всичко, което изброи, и ще претърсим офисите на Гардинър — обобщи Богарт. — Нещо друго?

— Трябва да сортираме и да анализираме уликите, открити в подземието на „Трил“.

— Извадили сте голям късмет с този пожар. Идеална възможност да претърсите мястото и да откриете подземното помещение — каза Богарт, вперил многозначителен поглед в Декър.

— Винаги се възползвам от късмета си — отвърна той. — Дори ако се налага да си го създам.