Изкупление

52

— Мамка му! — извика Декър.

Двамата с Ланкастър изскочиха от колата, която беше паркирана малко по-надолу по улицата срещу сградата, в която живееше Кац. Извадиха пистолетите си и приклекнаха.

— Там! — каза Ланкастър и посочи отсрещната сграда. — Изстрелът дойде оттам. Видях как просветна дулото.

— Извикай подкрепления — отвърна Декър и набра телефона на Марс.

Звъня продължително, но той не вдигна.

— По дяволите!

— Смяташ ли, че стрелецът е още там? — попита Ланкастър и прибра телефона си, след като бе позвънила в управлението. — Ако отидем да проверим как са Марс и Кац…

— Да, ще попаднем на мушката му — съгласи се Декър и погледна Ланкастър. — Може да е същият тип, който уби Бримър. Изчакай ченгетата тук. И продължи да звъниш на Мелвин — каза той и ѝ изпрати номера му с есемес.

— Какво ще правиш?

— Ще намеря стрелеца.

— Еймъс, нека…

Но той вече тичаше по улицата, като се придържаше плътно до фасадата на сградата, от която бе дошъл изстрелът, за да затрудни стрелеца да се прицели в него.

Добра се до входа на сградата. По-ниските прозорци имаха шперплат вместо стъкла. Мястото изглеждаше изоставено. Но от горните етажи се откриваше чудесна гледка към апартамента на Кац.

Той изкачи на бегом стъпалата към предния вход и видя, че големите двойни врати са заключени с масивна верига. Натисна с рамо, но въпреки неговите габарити и тегло крилата не помръднаха.

Хукна обратно по улицата и сви вляво в първата пряка. Тичаше и се ослушваше за шум от стъпки. Нощното небе беше чисто, а въздухът — прохладен.

Декър не чуваше нищо друго, освен собственото си дишане.

Стигна до ъгъла и надзърна. Нищо. От стрелеца нямаше и следа. Не се виждаше и автомобил, с който да избяга. Стараеше се да не мисли за Марс. Помоли се приятелят му да е добре. Ако с него се беше случило нещо, Декър щеше да рискува живота си, за да си отмъсти.

Втурна се към задния двор. Този път извади късмет. Вратата беше отворена. И той знаеше защо.

Стрелецът беше влязъл оттук.

Декър също влезе. Беше наясно, че е твърде голяма мишена, затова се приведе леко. Анализира ситуацията. Онзи можеше вече да е избягал пеша или с кола.

И все пак Декър не беше чул никакъв звук, който да потвърди, че това се е случило. А и се съмняваше, че е минало достатъчно време, за да може стрелецът да изчезне.

Това означаваше, че той се намира в празната сграда, най-вероятно въоръжен със снайпер, докато Декър разполагаше единствено с новия си пистолет, с който никога не беше стрелял и следователно нямаше да бъде толкова точен на по-големи разстояния. Стрелецът можеше да го свали отдалече, без той изобщо да успее да отвърне на огъня.

Видя асансьорите, но знаеше, че в сградата най-вероятно няма електричество. Оставаха му стълбите. Използва фенерчето, за да освети коридора и да стигне до вратата, която водеше към стълбището.

И той като Ланкастър беше видял припламването на дулото. Затова сега извика този образ в паметта си и преброи етажите.

Шест.

Отвори предпазливо вратата и бавно пристъпи напред. Не беше изключено да се сблъска със стрелеца, който можеше да слиза надолу. А можеше и да се е спотаил някъде и да го дебне.

Декър започна да брои етажите. Когато стигна до шестия, осъзна, че има вероятност онзи да се е скрил на някой от по-долните, да е изчакал да го подмине и да е избягал отзад.

Миг по-късно в далечината прозвучаха сирени. Добре, ченгетата пристигаха. Трябваше да се появи и линейка в зависимост от това какво точно се беше случило в апартамента на Кац.

Декър отвори вратата на шестия етаж и надзърна вътре.

Поколеба се дали да използва фенерчето си, защото това щеше да го превърне в лесна мишена. През прозорците проникваше достатъчно светлина, за да позволи на очите му да се адаптират максимално бързо към мрака. Целият етаж беше едно голямо отворено пространство, което си имаше и плюсове, и минуси. Това намаляваше броя на местата, които Декър трябваше да провери, но и го лишаваше от прикритие в случай на необходимост.

Той затвори безшумно вратата и се скри зад едно старо метално бюро.

Спокойно, концентрирай се, ослушай се!

Чуваше единствено приближаващите се сирени. Звукът им заглушаваше всеки шум в помещението, затова той удвои усилията си да долови евентуалните движения на стрелеца.

Беше заел отлична позиция. Ако онзи искаше да избяга, трябваше да излезе през вратата, през която бе влязъл самият той.

Декър реши да пришпори нещата.

— Полиция! Обграден си! Остави оръжието и излез! Ръцете на тила, пръстите сплетени! Веднага! — Млъкна и зачака.

Сирените отвън бяха спрели. Всеки момент полицаите долу щяха да разбият входната врата и по стълбите да отекне тежкият им тропот.

Той трябваше само да удържи позицията си.

Хайде, хайде, покажи се.

Ако беше същият стрелец, Декър нямаше никакво намерение отново да влиза в ръкопашна схватка. Беше по-тежък от него с поне петдесет килограма, но въпреки това се съмняваше, че ще го надвие.

И тогава я видя. Червена точица, която обикаляше помещението. Търсеше го.

Стрелецът имаше лазерен мерник. Това му даваше предимство, поне в някои отношения. Но докато Декър наблюдаваше движенията на червената точка, прахта в изоставената сграда правеше нещо удивително: събираше се около лъча светлина, който излизаше от мерника, сякаш някой току-що бе избърсал тебешира от дъската в класната стая и сега изтръскваше напластената с бял прах гъба.

Декър се плъзна безшумно наляво, излезе за миг на открито, но бързо се скри зад купчина щайги. После надникна иззад тях, но от червената точка нямаше и следа.

Клекна отново тъкмо навреме, за да избегне куршума, забил се в стената зад гърба му. Явно точката на прицелване беше на главата му.

Декър продължи да се движи, но без да напуска прикритието си. Успя все пак да се добере до срещуположния ъгъл на помещението. Легна настрани и надникна зад единия крак на бюрото. Отново видя червената точка.

Този път успя да я проследи до източника ѝ. Прицели се внимателно. В голям дървен сандък.

Натисна спусъка пет пъти; първите четири куршума пронизаха дървото и когато стрелецът се показа, петият куршум се заби в тялото му. Той изкрещя от болка.

Добре, Декър го беше улучил, но не всичко бе приключило. Огледа се за още червени точки. Не видя нищо, затова запълзя по корем и скъси разстоянието наполовина.

Тогава чу стъпки по стълбите. Не се съмняваше, че и противникът му ги е чул. Те можеха да го изкарат от скривалището му, да го принудят да предприеме отчаян ход.

Точно това се случи. Макар и не по начина, който Декър очакваше.

Изневиделица се появи тъмна размазана сянка, която полетя във въздуха и се стовари върху него, преди той да успее да стреля.

Двамата се претърколиха на земята, като всеки се опитваше да застане отгоре. Декър зае тази по-изгодна позиция и се опита да притисне нападателя си към пода. Усети нещо по лицето си и осъзна, че това е кръвта на стрелеца.

Миг по-късно стрелецът заби лакътя си в главата му. Ударът едва не го зашемети.

Декър опря ръка в брадичката на мъжа и натисна назад в опит да завърти врата му под невъзможен ъгъл.

Но явно бе забравил другата му ръка. Онзи го удари веднъж, после втори път. И двата удара бяха много силни. Декър отпусна хватката си и се претърколи настрани. Проблесна острие и той вдигна ръка, за да се защити.

Отекнаха два изстрела.

Декър гледаше как тялото на стрелеца потрепва. А после как изпуска ножа и се строполява на пода.

Миг по-късно видя Ланкастър бавно да сваля пистолета си.