Изкупление

67

Декър и Ланкастър седяха срещу Бил Пейтън в малкия му офис в „Американ Грил“. Пейтън беше едър мъж, висок почти един и деветдесет и тежък сто килограма, с широки рамене и мускулести ръце. Късо подстриганата му коса бе започнала да побелява на слепоочията. И макар че беше прехвърлил шейсет, имаше вид на човек, който може да повдигне камион от лежанка.

— Благодаря, че ни отделихте от времето си — каза Ланкастър.

— Няма проблем. Как е госпожа Кац?

— Все още не е дошла в съзнание — отвърна Ланкастър. — Но лекарите не губят надежда.

Декър извади една снимка от найлонов джоб за документи и я плъзна към Пейтън.

— Познавате ли го?

Пейтън придърпа снимката с пръст.

— Не, кой е той?

— Човекът, който се опита да убие Рейчъл Кац. Беше застрелян малко след това. Казва се Ерик Тайсън. Бивш военен.

— Не, никога не съм го виждал, не и тук… Но мога да разпитам персонала. Работата е там, че госпожа Кац рядко идваше в ресторанта.

— Но тя е негов собственик — подчерта Ланкастър.

— Вярно е. И все пак „Грил“ не е нищо особено предвид мащабите на бизнес империята, която тя ръководи — каза Пейтън и се усмихна. — Но пък ми има доверие и ме остави да управлявам ресторанта, както направи и съпругът ѝ.

— Вие сте тук от самото начало, нали? — попита Декър.

— Да. Дейвид Кац ме нае още навремето.

— Предполагам, че сте работили и в други ресторанти преди това.

— Бих казал, че познавам бизнеса добре.

— Май не е никак лесен. Доста заведения фалират.

— Така е. Конкуренцията в Бърлингтън също се увеличи. Но се справяме.

— Бяхте ли тук по време на строителството? — попита Декър.

— Да, Дейвид ме взе в екипа си още когато стартираше, за да се почувствам по-ангажиран с процеса по създаването и разработването на ресторанта.

— Как бихте описали Дейвид Кац?

— Отличен професионалист, много всеотдаен. Впоследствие открих същите качества и у съпругата му. — Пейтън погледна часовника си и попита: — Нещо друго?

— Какво ще стане с бизнеса, ако Рейчъл Кац не се възстанови? — поинтересува се Декър.

— Нямам представа — отвърна Пейтън. — Предполагам, че това зависи от завещанието ѝ, от волята на роднините… Надявам се да не се стигне дотам.

— Ние също — каза Декър. — Е, благодаря ви за отделеното време. — Той извади от джоба си друга снимка на Ерик Тайсън и я подаде на Пейтън. — Свържете се с нас, ако някой си спомни да го е виждал в ресторанта.

Пейтън взе снимката, без да я погледне.

— Непременно.

Декър и Ланкастър се сбогуваха с него и излязоха навън.

— Е? — каза Ланкастър.

Декър измъкна найлоновия джоб със снимката.

— Май се сдобихме с отличен отпечатък. А сега да проверим дали господин Пейтън е този, за когото се представя.

Декър остави Ланкастър и снимката в полицейското управление и продължи към болницата, където Марс отново беше застанал на пост в стаята на Кац.

— Няма промяна, а? — попита Декър и седна до него.

Марс поклати глава.

— Трябва да ти кажа нещо — заяви Декър и му изложи теорията си относно схемата за пране на пари.

— Смяташ, че и тя е замесена, така ли? — отвърна Марс и погледна Кан.

— Не съм сигурен, но ми се струва малко вероятно да не е знаела. Получава финансиране от източници, до които дори ФБР няма достъп.

Марс кимна замислено.

— Възможно е това да е причината за гузната ѝ съвест и всички онези странни неща, които каза.

— Съгласен съм. Срещнахме се с управителя на „Американ Грил“. Вече имаме негови отпечатъци. Мери ще ги провери в базата данни.

— Какво очаквате да научите?

— Не става въпрос само за пране на пари, Мелвин. Предполагам, че са замесени и в още нещо. За прането на пари едва ли се нуждаеш от огромно мазе под ресторанта. Нуждаеш се от законен бизнес, през който да прекарваш мръсните пари. Чрез него трупаш активи и си осигуряваш чист паричен поток. Всички онези проекти, в които инвестира Кац, са именно за това.

— Но ти подозираш, че има и друго. Какво може да бъде?

— Не знам — сви рамене Декър. — Но по всяка вероятност Дейвид Кац и Дон Ричардс са били убити, защото нещо се е объркало.

— Какво например?

— Нещо в техния бизнес. Някой се е почувствал застрашен по някакъв начин. От единия или и от двамата. Убили са ги и са хвърлили вината върху Мерил Хокинс с помощта на дъщеря му.

— А тя какво е спечелила?

— Преродила се е. Нов живот, ново… всичко. Издигнала се е от дъното. И то изключително бързо.

— Като Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“. Един от любимите ми филми.

Декър го погледна развеселен.

— Не приличаш на някой, който си пада по „Моята прекрасна лейди“.

— Този филм разказва за такива като мен, Декър. Трябваше да работя върху себе си всеки ден, всеки час, всяка секунда, както докато растях в Западен Тексас, така и докато лежах в затвора. А също и после, след като излязох.

— Защо просто не бъдеш себе си?

— Лесно ти е да го кажеш.

Декър се замисли.

— Да, предполагам, че си прав.

— По онова време бях звездата на гимназията. После и на колежа. Всички ме обожаваха. Целият щат. Бях герой, но нямах право да се храня на една маса с тях. Нито да излизам с дъщерите им.

Декър хвърли поглед към Кац.

— Джени Ларкс каза, че Кац ѝ е била ментор. Показвала ѝ как се прави бизнес.

— Чух го. И?

— Кац твърди, че не я познава, но се чудя дали не е изиграла същата роля и в живота на Мици Гардинър.

— Чакай малко, смяташ, че Гардинър е била Хепбърн?

— Което означава, че Рейчъл Кац е влязла в ролята на Рекс Харисън.